Вълкът и седемте козлета в Родопите
В адин родопски крайчец, на тихо и харно место, адна кОза саградила коща да си гльода врюд козлетана. Седем. Седем имала , да хи са не види. Градила , градила и ги приучила да са погадат, да си помагат, да са не сподават йетце*, ага са сами, да са пазет от големиян лош вольк. -Голем е михлюзин, нема да му вервате, ако ви каже да му отварате. Да знайте, ша ва изголта врюд и ша са пОбърка от бално. Немойте ми го причинева, моляам ви са, майчин. Ако дойде, ша го нагодите да ви попее от нашса песен, дено ви приспавам: " Ах, ти Смолян, Смооолян, чуден град си ти! Ах, ти Смолян, Смоооолян, най-красив си ти. Там на Езерааата..." и ей тей насетне. Хубавце ли ма чухте? Сетне да нема "ам вай, ам се"?!? -Да, бе, сетихме са. Рекли козленцана, ама ага майка хим отишла на пазаран са заиграли, запофорляли и от аднош чули некой да хлопа по вратанааа. -Отварайте, майка ви сам. -Ааааха, майка си, ага на нема. Ша фаташ баирен веднага, оти майка нема ейсеков глас. -Вай, ша им са не