Блогът на Диди

 В резултат на много и хаотично мислене една от лампите ми засвети по-ярко. Съвсем не съм получила видение, нито ме е тряснала падаща звезда, просто ми хрумна идея - въпрос. Попитах 5годишния ми съквартирант, тъй де - детето: Ако можеше да ме накаже, какво щеше да ми е наказанието? И пак, разбира се, въпрос: Ама, мога ли наистина? (малееее, каква каква надежда, какъв хъс имаше в интонацията му) Мисля си, че върха на пръста да подадеш на днешното поколение, ще те оглозга (има ли такъв глагол изобщо) до кокала на хълбока. Уточнихме, че това е нещо като приказка, може да си развихри въображенито и мечтите, без това да даде отражение в реалността. Нещо като баба Яга, която колкото и проклета да я описват, не може да дойде и да ти изкара наяве акъла само с присъствие, понеже просто така си изглежа женицата.  -Ама, ти го правиш, бе мамо!Що да не е реалност.  Ейч, алоооооу! Това заболя, бе!  Поокупитих се след тези думи. Сресах се, даже бо ядисах. Изкарах си ризата и панталона с ръб от гардер

 Интервю за работа във производствена фирма с немски корени , пуснати някъде из Родопите. - Гутен таг, хер Щърбанов, заповядайте. Их бин Хер М юлер. - Ам вааай, Хер М юлер, чи на немски ли ша са разпитваме? - Хер Щърбанов, не безпокойен, аз говорем малко , ама само родопски, не български. Родопски по-л ьосен.  - По-льосен, ра! Ако ша думате родопски, думайте касо людесе, инак нема интервю. - Хо, хо. извиневайте, хер Щърбанов. кАжите ми ся, оти сте дошли на ейсфа интервю? - Чи, оти! оти ма порукахте, бре хер. питайте ме за работана, не оти миткам нагоре-надолу по чукарине. -Хо, хо, хер Щърбанов. За работана ша стане ли работана или не? Оти от утре зафатате, ако санким кандисате.  - Вай, Хер Мюлер, хас по-добре думате родопски от мене немски. Я са сборках. - Ааа, хер  Щърбанов, немойте , оти за работана не яце сборкани торсим. - Аха, Хер М юлер, ейтуф работари много, ама повечено сме сборкани. Ама то не йе лошо, ра Хер. Сборкан викаме ага си , как ся, хай на немски да ти Обясня , та да с

 1. Домашна маска за лице с успокояващ нервата ефект.  Смесват се два кубични хектометъра или с по-проста мерителна единица - гиголитър, следните: пасифлора, женшен, бял глог, лимонадка, водица, щипка надеждица. Всичко се бърка на от 120 до 1 000 000 пъти в блендера, понеже, гОркият, е с капацитет до 1л. След приблизитлно 6 месеца отварата се пие на големи гълтоци през цялото денонощие, в което отдавна не знаете кога е ден и кога  е нощ. Ориентир са често звездите, но откакто ги виждате и през деня, нещата са съвсем отвъд пределната линия.  Като цяло отварата няма общо с маската за лице. За нея , иначе, слагате от крема си за лице и сядате в поза, удобна за всички, но не и за Вас самите, тъй като с тези нерви отдавна не си намирате мястото  в живота. И така седите 6 месеца, докато отварата от по-горе не е готова. Сега ще питате защо да чакаме да бъде готова цялата?!. Ами, хубав въпрос, ама не мога да решавам всички дилеми. Все пак, ето едно разумно решение: предвидете нервната криза 12

  Всяка прилика с лица и събития в този разказ не е случайна.  Добавени са детайли с цел оцветяване на картините от сивата гама. Измислени са други с цел прикриване на неприятни за  ч итателя гледки и аромати.       Ден като ден. Сутрешен аромат на кафе, звуци от стъпки на гълъби по перваза на спалнята, скандалът от съседната стая на комшиите. Новото строителство сплотява семействата. Гардеробът проскърцва и се по чва едно ровене, мислене, прибиране обратно в гардероба, пак мислене и пак ровене, докато най-накрая не се заформя един сносен тоалет за деня. Удобен, неутрални цветове, идеята не е да бием на очи, но пък и да не се крием като мишки. Ризата е сива. Три крачки назад и се излиза от стаята. Новото строителство, освен сплотяването, учи на изобретателно измъкване и преминаване от стая в стая без ясни граници. Та, влизаме си в хола, който не се знае от къде точно започва , но не е и толкова важно. По-важно е да знаем генерално къде ни е мястото – говоря за онова, както жабата си е

 Ранно пиле, рано пее. Да, ама си зависи от пилето. Аз, например, като една видна кокошка , рано ставам, ама не пея, не говоря, звук – може, ама обезателно нечленоразделен и с низходяща интонация, която достатъчно ясно казва: „Не ме закачайте или ще има последствия.“ За сега сработва добре въпросният звук. Петелът – ах, този петел как сладко си кърти. Толкова за него. И сега на вашето внимание – пилето, или на кокошката малкото, онова дето няма събуждане, брате мили! Не е учудваща или непозната информацията, то си е нещо като неофициално написан закон, гласуван, обнародван и т.н. ЧЕ:“ децата отказват да станат за градина , но през уикенда изземват функциите на алармата, ама с допълнителни екстри: удар в областта на бъбреците, скок върху глава с коленете напред, изпълнение с инструмент в непосредствена близост до ухото, което чува по-добре (другото е пострадало от миналия уикенд) и така нататък, та докато си буквално принуден да станеш. Ако не за друго,то само за да го докопаш ранобудно

  - Хайде на бас! - Хайде, де! Ама ще загубиш... - Да видим... Две седмици по-късно: - Честито, Георги! Ти загуби. - Добре, де. Беше права. Кажи сега каква е цената на баса? Каква е тая размяна,  дето искаше при условие, че загубя баса? Мълчание, украсено с ехидната усмивка до тила на Невена. След като се наслади до край на мига, последва и уточнението: - Една седмица ти ще бъдеш мен, а аз теб. Вкъщи, на работа, с децата, в магазина и навсякъде. Ти си Невена, аз съм Георги от утре и завинаги, т.е. в продължение на една седмица. Това е договорът, който ще подпишеш без въпроси, ще го прочетеш след подписване, защото нямаш избор - загуби баса, все пак. - Да му се не види! Има договор! И неустойка при неизпълнение!?! Ти да не си полудяла?!? - Казах без въпроси! - Добре, де.  Договрът е подписан, ролите са разменени и на следващата сутрин щеше да започне една незабравима седмица в живота на сем. Илкови.  Невена и Георги имат 3 деца. Младата двойка си беше поставила високата цел 3 преди 30.

  - Стано, ма? - Оу. - Ти чуеш ли ? - Не. - Ах, не? - Не чуем. - Ам оти ми отговаряш? - Оти да! - Цел живот на инат и клюки караш. Не ли ти оморзна? - Не.  - Ам чу ли , на Гина от горна махало, синот й са оженил, сетне са разделили. Крива е женана, дено нашол, оти не ще да му готви пататник и клин.  - Чух.  - А, клюкине чуеш. Инак не! - Хо.  - Ти пататник и клин правиш ли? - Не. - Оти? - Оти не чуем хубавце. - Че с ушине ли ги кандърдисваш?  - Не. - Хубава рапта! Дощера имаш за женене, клин и пататник да не знаеш... - Оженихме я. - Ам оти са не хвалиш, марии! Че то сте сторили голема рапта! То си хи беше време да ти рекам...понаброи си детено...хубаво са и найде некой да я зйоме!  - Ворнаха я. - Ам, вай, Стано, молчи, не думай! Оти го ворнаха детено? - Оти не знае да прави пататник и клин, от горна махало я ворнаха, на Гина синон... шилено ядливо я не ще! - Вай, Пено, вай. От ейнва ли хас или.... оти не чуеш....

 Всички познаваме любимата на много деца "Работна мецана". Забавна е и напомня на всяка мама, която трябва и да се грижи за челядта, и същевременно да поддържа социалните си умения в обществото (доколкото е възможно, според психическото състояние на майката, климатичните условия и броя наследници). Я, сега си представете, че пренасяме работната  М ецана от гората  вкъщи, при това в наше време. Времето на интернета и социалните мрежи, на модерните дистанционни професии и онлайн коментари, които, сега като се замисля, не са много различни от лежерните приказки с горските комшии и роднини на мама Мецана от книжката. Обсъждане на актуална тема, гарнирано с даване на акъли;  вменяваме на вина, гарнирано с резултата на сгафилия , който нарушава режима на невръстните мечета, така де - деца; подхвърляне на някоя клюка и т.н. и т.н  та до безкрай, защото безкрайни са днешните занимавки на компютъра...  За някои занимавките на компютъра са и професия, освен всичко друго, при това не за

  Дойдаха времена тйошки,  по вотре седим, през джамовене гльодаме овошки... С дървана печкана ката ден валим ,  да са не изпотрепим врид са боим... Дручко си е на село под карантина да седим,  през дворан са изрукаш... дуваран стар чек на комшияна пропукаш... Маска клавайте оти инак  вирусан ва доворши... Вай бре, Мутафчийски, че то хас - свето ли сворши?   Барем кокошките да пусним, яйчинкове да има... пък мухабет нема да правим на аднош по трима... Изплетахме бая търлици в ейсая карантина,  пък дано са поразминЕ до догодина... оти от коронана ейсей ша са спасим,  ама със седяне и морзел нема да са примирим... Внучкана звъни от градон... вика:"бабо,най-страшен е гладон"... Сине майчин, немой да та е страх.. Яла си на ейтуф, на село е чуляк корав! Ако работана ей там ти сворши,  не мой да ти животат прекорши.... Ворни са нахзать и са поогльодай... Земьона опустела, оти врид са разбегахте, ваша си е и те не може да сворши.. вирусан не може да на доворши... светот са измени и

  Биография на Д. Чаламарова                                                                       МЯСТО ЗА СНИМКА Д. Чаламарова  е родена под сравнително щастлива звезда, просто не баш под нея, а малко встрани. Говори се, че самата тя може да е звезда, под която се раждат щастливи хора, но информацията не е потвърдена. Оттам разни недоразумения и странни явления, които въобще не са причина за промяна в посоката на мислене... А тя е основно позитивна. За което - евалата!   Д. Чаламарова е родена (пак към ражадането) в малко китно селце, обляно от слънце, чист въздух и много реколта. Първите ѝ стъпки са на къра. Здраво стъпила на него, още в ранна детска възраст решава, че няма да я бъде тая работа и някъде между 13 и 14 години поема към града. Към малкия град, към познанието в гимназия с преподаване на чужди езици, където взима друго важно и емблематично за живота ѝ решение - с учителката по математиката шега не бива, но това не е причина да не разфасоваш учебника, за да препишеш пред

 Живот. Периоди. Различни възрастови етапи на развитие, може и застой. Тотален.  За онези по-бурните трябва да се пише, викам си. Ама дали ще си спомня, беше отдавна. Не е задължително да съм забравила и решавам просто да опитам... Сутрините на този бурен период се характеризират, на пук на свежия планински въздух и хубава гледка,  с много несвежи и антисебеси усещания. Не ти се става и те това е. Трябва, знае се, дори от теб самия, ама като и много други неща, нужен е стимул. Сега, в това време, стимулът е училището. Така най-общо казано. Ако, обаче, извадя нещо по-конкретно, например математика, физика и информатика, нещата става по-сложни. Толкова, че още на сън, към 5 в ранни зори, тялото започва борба. Мяташ се в леглото , препотен от напрежение, сънуваш изпитване на целия материал по физика от 6ти клас насам, излагаш се брутално и драпеш да разчетеш, какво по дяволите ти подскава тоя от втори чин. Е, на сън не можеш да четеш по устни и двойката става сигурна като матурата след 12

 Ние, хората в Родопите, сме известни с гостоприемството си. Едва ли някой, някога е дошъл тук с мисълта, че ще си тръгне преял и ошишкавял. Не. Колкото и да сте слушали за родопското гостоприемство, това само с ядене се проверява. Противно на традицията ни да гостѝм и да слагаме на масата храна в количества  като за слонове , извървели пътя от подсахарска Африка до Смолянско пеша и само с мисълта за една едничка родопска баба, която да ги нахрани, ние по принцип не ядем толова! А откъде тогава се е насадило това желание да убиеш госта си от ядене? След дълбок размисъл,  няколко интервюта на безопасно разстояние, от което предупреждавах, че съм яла и ми е по-лошо от на Али Ръза , наблюдения и сведения от безброй пострадали, така де - яли,  сведох теориите до тези топ 5:  (вмятам набързо , че интервюираните лица са от висшата лига с най-висок ранг и към тях се обръщаме само с "Бабо" и затова теориите са изведени на диалект) 1."Оти е грозно" .  2. " Ейсекава хрАн

 Най-обичам сутрините. Алармата изстрелва кинжали прз 5 мин, докато последният не те уцели в областта, най-уязвима на болка. Ставаш отдолу-нагоре (крака, корем, гърди, шия,глава), минаваш през банята и на заден ход (тука има много теории) през коридора към кафето. И тогава горе-долу става мозъкът, разбира пропуска банята и дофтасва ей тей на готово . Няма сили да се готви това кафе и правя две релси на масата, шмъркам ги, издишвам без да съм вдишвала от кинжала насам, клепачите пърхат в луд ритъм като на излитащи пеперудени крила, и през няколко секунди пропускат погледа на две изцъклени очи. А те, очите, малко по малко се пълнят с щастие и проглеждат в синхрон с песента на петела от съседния двор. Воала! Силна съм. Цяла съм. Правя още две релси...

 Реклами. Кратки, дето говорят на забързан кадър, само дето кадърът си върви нормално. Бързат завалиите да влязат в 1 минута. Толкова бързат, че тоталното несъответсвието между темпа на говорене и движение или по-зле- липсата на такова, води до объркване на потенциалния клиент. Толкова с обърква, че накрая отива и просто  купува продукта.  Другите реклами са по-интересни. Екзалтирани мъже, жени и деца си бъркат в ушите и припадат от кеф, щото клечките за уши са мултифункционални (чистят, вадят мозъчни ненужни клетки, които заемат излишно пространсто и не за друго, ама тежат им на хората) и освен това са с два прозрачни пласта памук, обран от скромни мексиканки с бронзов тен.  Красива, нежна и чистоплътна брюнетка се люлее на 3-пластова тоалетна хартия (уж неползвана). Двама приятели си говорят благо и усмихнато. Вторият иска да задуши първиш с носен от него чорап, защото е късметлия човекът - дали са му десет хиляди форинти (унгарската валута) от законна, регистрирана по ДДС лихварска

  Какво си пожелава 5-годишен хубостник за рождения си ден? Започва с въпрос , разбира се!  - Краката, ръцете и чурата ми (най-важното) също ли имат рожден ден? - Е, как, много ясно. Заедно се родихте. Всичките наведнъж, но  водеше главата. -Ясно, затова съм толкова умен. -Да, заради това ще е. Та, може и на тях да пожелаеш нещо. -Добре. На краката си пожелавам да са бързи, на ръцете да са силни като на Хълк, а на чурата да не ми залепва. (смях)  - На главата нещо? -Ами, май съм за подстригване.  (голям смях) - И аз им го пожлавам, мамче. Особено подстриването - от сърце. Друго на себе си ще пожелаеш ли?  - Ами да се сейкам с колелото, мечо да се всели в теб, да валят смутита. *Мечо е любима плюшена играчка, която "говори" с преправения глас на мама, смее се , танцува и диалозите с 5-годишното са епохални. Общо взето само да се всели в мен остана. Вече нямам против.  На всички 5, 4,3 2, 1 годишни и нагоре: бъдете ни живи и здрави, изпълвайте живота ни със смях и всякакви