Блогът на Диди

Водещите бебета Ани и Пепи продължават с емисиите актуални новини. Бебешката новинарска емисия става най-гледаното бебешко предаване и , както е и в реалния свят на телевизиите, съвсем логично и тук , скоро се вмъкват реклами.  Сега, в този обзор на бебешките новини, ще се фокусирам именно върху рекламите, бебешки разбира се.  За разлика от реалните дълги и лъжливи реклами, дето се влачат по два века в предаване за 20 мин, бебешките реклами са точно 5 минутки и няма нито лъжа, нито преувеличаване.  И така... Реклама номер 1 е на мултифункционален уред за бебе и мама. Сценката в рекламата е много проста, за да се разбере от бебешките недоразвити мозъчета. Силиконова играчка във формата на фуния. Бебето реве диво , а майката е сложила фунията на уста. Крещи с все сила и напън, но не се чува нищо. Само лъвският рев на бебето с никнещи зъби. След малко, майката маха фунията и я дава на бебето, което захапва, пак като лъв своята, гонена до безсилите плячка, и край - бебето си е начесало ден

 Здравейте, хора и вие, притежаващи свръхсилата да не се влияете от новините.  Предлагам от другия месец новинарските емисии да бъдат заместени от бебешки новини с водещи 2 годишната Ани и 3 годишния Пепи.  Така основната информация , която ще въртят невръстните и от време на време напикани, водещи е за живота, проблемите и случките на бебета от страната и света.  Веднага пускам и кратък обзор на първата емисия, която ще се излъчва в най-гледаното ефирно бебешко време, а именно когато родителите искат, но не могат да спят, тъй като бебетата са гладни за мляко и актуално инфо.  И така, Ани влиза в кадър с напудрено дупе и поздравява всички пред бебешките екрани. Пепи се включва с рев и тръшкане, понеже е изпуснал моливчето си. След 10 мин, когато Пепи се е успокоил с едно мляко на екс, двамата започват с бебешките актуални новини , коя от коя по-сладка. Вчера в парка гълъб , среден на ръст, оакал новата шапка на тригодишен минувач. Кой е виновен? Бебешката прокуратора се самосезира. Ще

 Идилична снимка на семейство с едно дете. Гледам и виждам двама души с едно дете между тях.. Без да влагам никакъв сантимент,  драми и писклив глас, аз просто виждам две тела и едно по-малко между тях. Това малкото ги дели на разстояние един от друг горе-долу 60 см. Това е, да речем, едно нощно шкафче разстояние. На него отдавна няма книга и нощтна лампа. Там сега са очила, ластик за коса, водичка, крем за подсичане, който става крема на цялото семейство. Не че цялото семейство се подсича, просто този крем е винаги най-близо до всеки и се ползва за всичко - суха кожа на ръцете, обрив от нерви, болки в глезените и т.н.   Та, за разстоянието между двете тела исках да кажа, че е нормално. Когато хората са физически разделени по-малко време им остава за общи дейности. Един от законите на родителството гласи: Колкото повече разстояние, измерено в детски тела (нощни шкафчета), има между вас, толкова по-малко е общото ви време.   Сега слагаме още едно тяло и разстоянието расте. Вече си говор

 Ако някога съм си задавала въпроса "Дали се изложих много", то сега знам, че към момента на задаването му аз определено не съм била родител. Не съм имала и акъла да предположа , колко различен човек ставаш, когато към автобиографията ти цъфне първият наследник. Не съм и предполагала, колко различен е смисълът на думата, а и усещането, породено от "унижение".  Нека обясня как го разбирам аз, като човек,  в чист лексикален смисъл и без да навлизам в подробности. Унижение: срам от действие или бездействие, в резултат на решение, взето без много да му мислиш.  А , сега как го разбирам аз, родителят: всичко друго , но е и срам. По-скоро: не ми гърми, ще го извлека оттам, ще го прекарам през през всички тези хора с високо вдигната глава и без емоция. Ще го стискам здраво, за да не се гърчи като червей, и ще го стоваря на нещо меко (диван, пясък, вода), ще му заява да се валя , колкото и до когато иска, защото шефът съм аз и щом съм решила, че от него ще стане човек, то п

    Здравейте, хора и вие, с вързани на високо кюфте коси от Нова година насам!  Аз говорех за последната Нова година... Идвам да напомня,    че наближава 14 февруари, Деня на влюбените. Сигурно от сега сте затънали в мисли, с какво да изненадате милото, любимо същество, което с такъв силен дух ви търпи от   Х години насам. И аз така. Обмислям, всъщност, тази година да е специална. Най- напред, поради факта,   че изобщо ще го спомена тоя празник.  Интересна вметка: Преди много, много години, когато бях по-млада, но не и по-умна , аз реших да правя изненада на възлюбения - конна езда. Трябваше да е романтичен жест и мил спомен за цял живот. Това бяха очакванията, а реалността: див кон, който ме размяташе като неопитен, писклив тореадор и мека кал с листа, в която лежах , мислейки си : Коя ли    част от мен липсва? Всичко си беше на място, освен акъла. Той и до ден-днешен първи бяха при уплаха, но за щастие, връща се. Толкова за последния 14 февруари и последната ми езда.  Връщам

 Здравейте, хора и вие, редуващи пижама след пижама, като ежедневно облекло в цвят, синхронен на настроението ви. Аз днес нося жълта, а това е знак за избуяла лудост, която обикновено изливам на лист хартия или в нечий парник под формата на течност, предвидена в миналото да бъде торта на 3 етажа. Вероятно за сватба, на която съм мислила да присъствам, но поради липсата на покана, не съм.  В този ред на мисли, вчера имаше слънце. Днес сняг. Който успя да попие два, три антидепресантски лъча и малко Д3 - поздравления. И пак, в същия ред на мисли, тия дни мернах някъде реклама на плик с въздух, ама не какъв да е, а родопски. Продаваше се за 5 лв пликчето. Достоен за възхищение е предприемаческият дух на мързеливия човек. Оттук, много плавно и логично, аз се замислих , с какво друго можем да се похвалим ние Родопчани , и съответно какво друго можем да предложим на света? Тогава,хора, аз веднага набрах по телефона баба и познайте? Ами, тя плетеше чорапи, шушони от най-пишкаливите. На лишени