Напред към миналото

На пътя. 

Гледам напред, но виждам миналото.

Имаме недоизказани неща. 

Вместо да говоря, направо крещя.

Но то не отвръща така.

Дава образи, за да се науча да чета.

Умът ми е добър пазач, но на пихтия, крие много и добре. 

Тялото обаче ще разкрие, ще роди през силен вик, през вълни с големина на капчици роса. 

Събудих се отвътре, докато отвън върви кошмар в театър на роли.

Малко по малко отварям очи. 

Готова съм, все по- готова, но и не бързам.

Нека бъде видяно, нека всичко нужно бъде изживяно, нека бъде, но в моя ритъм.

Бягството на една мисъл

 За пореден път се почувства неразбрана. Случваше се толкова често, че самотата стана част от нея, която растеше всеки ден с по един мисловен сантиметър, докато един ден мисълта нарече себе си: Мислосамотница. Не искаше това за себе си. Опита с бунт срещу всички други мисли. Уви,те бяха твърде заети, а други ужасяващо повърхностни, за да участват. Просто не разбираха защо толкова държи на това Мислосамотница. Тя опита. Наистина опита. Накрая се отказа и заяви, че ще търси дом в друг ум. Тръгна си. 

Няколко века по-късно се завърна. Уморена, скапана от обикаляне по всякакви умове, тя просто искаше у дома. Беше приела, че е напълно нормално да не бъде разбрана от всички. Вкъщи се срещна с няколко нови за този ум мисли и споделяха доста общо мислене, при това всеки ден и така Мислосамотница нарече себе си Просто една свободна мисъл.

Заедно разбраха, че е важно понякога да спират да мислят. Само така умът слуша и чува сърцето. 

Ангел и Демон

- Къде грешим ли? 

- В слепотата, ако е изобщо грешка. Нека да го наречем урок, ненаучен , неразбран и подминат. 
Слепи , а виждаме красотата на планината, слепи, а четем всеки ден. Слепи , но  благословени да виждаме спящите си деца и лицата им, когато са радостни. Слепи, но потънали в цветовете на есента. Слепи, докато се любуваме на дъгата. Слепи, докато различаваме формите на снежинките. 
Слепи за болезнените истини! Всичко, което коства познатия комфорт,  не съществува, нали? Само че и това има цена.

Свободни сме. Дали?

 Да пуснем демона да изиграе едно дълго и отлагано пасо-добле, защото ангелът е уморен от безкрайното, самотно танго.  

Танцът носи отпускане, радост , потича отново животворна енергия в тялото, истинност, автентичност, доверие към собствените ценности и разбирания изпълват съществото и то засиява малко по малко и все повече.

Ангелът и Демонът се редуват в танците и ритъма, според инструктора Живот. 

На това се опитва май да ги научи - на общ ритъм, на редуване, на синхрон, усещане и после мислене.  Накрая виждане. Ангелът вижда Демона. После Демона вижда Ангела. И танцуват пред инструктора Живот. Най-красивото изпълнение. 

Сериозна обява за работа

 Фирма Ербап ЕООД търси спешно, но не е зор, да назначи човек или двама едновременно (ако са в съзависима партньорска връзка от поне 20год) , на позиция "копирайтър" със следните езици: финландски, мандарин и хинди, ниво C200. Плюс е ако владеете поне три диалекта от Западна Германия, но не е необходим сертификат за тях (понеже сме много ларш). 

Майчин език - български! Много важно условие, тъй като не стига, че ще Ви интервюираме и назначим, ще Ви плаща ме и осигуровки по бг законодателство. 

За позицията:

Общо взето и тъпкано върнато, ще пишете до припадък без да осъзнавате какво точно, т.е. количество за сметка на качество. Това е и фирменото мото, визитка, имейл адрес в Yahoo, профилът ни в социалните мрежи, както и прякорът на хигиениста, който поради тежките пазарни стегнации е и директор, PR, HR, Social media manager, счетоводител и кафеносач, демек Я. 

За фирмата само още малко:

Структурата е неясна, но пък стандартна. Всеки прави нещо, но резултатът е голямо нищо. Поради разширяване дейността ни в чужбина ни се ще ( нищо, че е един човек, аз съм си цяла тълпа, просто се обръщаме на общо име) да разширим екипа. Изискванията са минимални,за да са в синхрон с минималната заплата у нас. 

Ербап ЕООД е създадена като мисъл през 20в., но едва през 21в придобива законово право да паразитира на пазара. 

Гордеем се с това!

За интервюто:

Провежда се онлайн,като сме поканили гости. Много ни е важно психолог и криминалист да ви обследват онлайн,за да изтъкнат поне няколко невидими кирливи ризи и потенциални импулсивно-неконтролируеми избухвания в работна среда, демек у вас. Целта,длъжни сме да споменем, е да орежем от бонуса Ви. Ох, за бонуса се изпуснахме, но карай, това да е.

А,да, ще дойде и баба. Не мога просто по друг начин да обясня на жената какво е онлайн работа.

Предстои Ви също кратък изпит по време на интервюто по езикова култура и особено се набляга на "и" и "й". Правите ли разлика? Ако да - не смейте да търсите по-висока заплата, голяма работа като правите, еййй, тц тц .

Ако не - не знаем просто как съществувате и си плащате данъците.

Очакваме да се явите в прилежен вид,навреме и със силно занижени очаквания, защото в крайна сметка Вашето щастие е важно за нас. 

Какво реално предлагаме и какви са плюсовете, ако ни изберете сериозно (ли). 

Духовно израстване, разбира се, тъй като ще се научите да живеете не с 2,не с 200,а с - 2. Плюс това до Индия няма как да пътувате скоро, понеже се работи на 12ч всеки ден,няма отпуска, но неделята е Ваша(понеже сме ларш). Мразите ли да влизате в магазин, аптека, МОЛ, Изипей, хотел, козметичен салон ? Супер, ако да, защото при нас няма да може и да си го позволите. Ще живеете простичко и притъпено,  т.е. смирено.  Ето, напр. Мин година наехме жена за 2 седмици и тя основно пиеше кафе, спеше, пишеше глупости и беше над нещата. Наистина беше някъде над реалността.

Друг супер плюс е, че ще заобичате всяка следваща работа, дори условията там да са нехуманни. 

Опит, много важно също като плюс. Няма да е качествен, но се придържаме към мотото на фирмата и си имаме принципи в крайна сметка.

За конкуренция изобщо не го мислете. 

Ще имате задание, освен това. Не сме някакви супер скучни ларшове, искаме да Ви предизвикаме и обострим Вашите умствени качества. Ако си мислите, че сте голяма работа, айде да Ви видим в това:

Философски писмен трактат, който обхваща в пълнота и дълбочина проучванията на Сократ за морала и паралелното им осъществяване в реалността, където актуално се оказва изборът на Ергените (живи да не бяхме,двама са в тоя сезон).

Хайде за по-кратко,понеже и ние си имаме личен живот: Сократ и изборите.

Максимален брой думи: 8

Шрифт: одебелен с лява ръка, но писан с дясна.

Време за изпълнение: 4 Мин преди интервюто.

Къде: върху лист хартия, добита от евкалипт.

Ако усетим, че е от памучни влакна, ще се явите на интервюто, защото не искаме да разочароваме баба, но ще Ви се сърдим и цупим. 

Та, хубаво си помислете!

Успех!

Ербап ЕООД

Сняг през януари - шок

 Уважаеми съграждани , особено вие, дето излизате навън, 

искам да изразя възхищение и недоумение. Оказва се, че двете, съвсем необезпокоявани едно от друго, могат да съжителстват в родопско тяло в средата на януари, когато неочаквано ни връхлети сняг! 
Възхищавам се на търпението, заедността и шофьорските умения на смолянчани. Наистина! 
В такива условия , брой коли на улицата по най-натоварените места, особено сутрин,  когато честно, имам чувството, че половината град се уговаряме колко точно да закъснеем, всичко е точно! 
Ще уточня само, че възхищението ми е до голяма степен от субективна гледна точка на пешеходец, който се натоварва само , когато се качи в кола. Вече не е нужно дори да шофирам, за да се напрегна. Как само се променяме с годините. И тъй като собственият ми вътрешен мир е в топ три приоритети напоследък и най-сетне, то предпочитам да си цъкам , охкам, вайкам на съседната седалка, с други думи на натоварвам с присъствие и реакции шофьора, но усърдно да браня собствения си мир. Уча се, новак съм , та понякога изтървавам му края. В тези условия простено е.
 А за тези условия сега да изразя и недоумението си. И преди съм писала - няма смисъл да уронваме престижа на някои институции , те и сами се справят чудесно! 

АПИ, тази година подозирам , че имате план и той е свързан с цялостното разлигавване (има ли такава дума изобщо, малко съмнително е изписването)  на обществото. 
Ние , хеле децата на 80те , забравихме зимите, когато нахлузвахме терлици върху обувките, за да извъврвим по тъмно и стръмно едни там 3 - 4 км и стигнем до спирката на автобуса всичките 2 милиона човека, стекли се по терлици от няколко краища на един краен квартал. 
Това ни припомнте , нали, АПИ? 
Или може би фокусът е върху качването, не спускането? Една крачка напред - 18 назад, по пътя с гръб надолу забираш още двама и три бездомни кучета. Поне бездомните кучета не са ви в плана, понеже тях си ги имаше и тогава и сега. Просто сега са с по-големи претенции. Преди не те лаеха за коричка хляб, сега се зъбят ако не им дадеш цяло пиле на грил , при това от "Витошка" само. 
Тези зими ли ни напомняте, АПИ  или просто сте още в шок от случващото се? Сняг през януари и хора с ежедневни отговорности, дръзнали да ги вършат по график?
Да, недоумявам, но и се възхищавам, което едва ли щях да го усетя, ако не недоумявах, (тука още ли ми следите мисълта) така че нека се фокусираме и върху качване и слизане, със и без терлици, коричка хляб и пиле на грил.  Никога не е само едното, никога.

Жолваса Ферчо

 Ферчо галеше да брои от адно до десет и нах обратно. Яце галеше да са сурне по сокацине, да рипка по брегон на рекана и да са попода нах кадено му дойде. НаучИ са да си ворзва сам папуцете и да иде сам до баирен, зам да си поиграе с неговиян прийетел - Ричко. 

Ала имаше Ферчо адно бално - хич да не можеше да рита топка. Не можеше да са набързи , яце яваш са натърчеваше и ни адин гол не беше сторил до ейсе. 

-Оти, бре не могам? - холцаше ката день Ферчо.

- Оти си жолва, сине! - утешеваше го бубайко му. 

- Аха, ейсва нема да го боде! - фатаха го лудине, хапеха го жабине наш Ферчо. 

И от ейтам са зафати. Ферчо са реши да стане гол-майстор, та ако ще светос да сворши. 
Светос не сворши, ама рехатят му са виде в чудо. 
Зьо да са пофорля, да тарчи, да форка , да са тренира ката день, дорде не стане готов за важнана футболна среща. 
Сбраха са адин друг день аверине да са пооплачат и оттам зафатиха заедно да са поподат и пофорлят , зам да станат по-добри и белким некой вкара гол.

- Не мой ле рева, бре Ферчо, нели играеш, то е по-важно от победана или голан. - пак го утешеваше бубайко му. 

- Абе , стига ми дума, ше вкарам гол, решил съм. 

 - че, да, ага си решил, вори са Изтури! - рече му бубайко му и го остави да си чука главинана жолваджийска. 

Не отказа са пустият му Ферчо и в деньон на срещана успе некак та ги измамути от другиен отбор и хайдеее , вкара го пустият му гол!  Вай, какво драчко, каков кеф, какво чудо!

 Успе мискининат! Хас вкара гол! Хас вкара гол! Рукаха врид, барабар с бубайко му, дено не верваше, ама на, успе детено! 
Ей се, сине, ша та почерпа и тебе и отборан, зам да го запомните ейсоя момент. 
И отведе ги врид да хапнат пататник и качамак. 

Сетне са прибраха и изпоналегаха , оти беха отрепани! 

 

27/3 АЗ

 Няколко са вариантите да чуете  следното определение за човек: "Сякаш бе отвлечен и върнат тотално друг":

Вариант 1. Дете, влязло с революция в тийнейджърство.

Вариант 2. Дете между 2 и 4 години.

Вариант 3. Дете на 40 години.

И най-опасното по субективни критерии:

Вариант 4. Жена с тежък предменструален синдром (ПМС)

 Ако сте преобладаващо кротко същество с афинитет към разговори на равен тон, търсещо дълбочина, смисъл и духовно израстване, то ПМС е онова, което ще ви научи, че няма как да сте само това в тоя женски живот, дето ви се е паднал. Или, че може да се стремите към това, разбира се, ваша си работа, НО ще е въпреки тези дни. За тях искам да споделя сега и дано по-малко самотни и проклети да се чувствате след това. Макар че ако сега сте в ПМС, по-скоро ще ви е по-зле, защото просто онази част от вас, нека я наречем Пъмса, се храни от това и става силна за няколко дни и колкото и безпомощно да се чувствате тогава, всъщност и вас прави по-силни, но за следващите 27. Един вид редувате се. В следващите редове ще разкрия моята теория по въпроса, написана разбира се извън този период, докато моята Пъмса спи уморена. Доста работа свърщи този месец, признавам й го. 

 ПМС, прекрасни кървящи същества, е популярно като абревиатура, но уви като какво и как се преживява, струва ми се, оскъдно е. В търсене на облекчение през годините попадах на повърхностни данни , билколечения, разни соли, хомеопатии и какво ли не, но една съществена част от пъзела все липсваше - разбиране от мен към мен. Затова не искам да описвам с медицински термини симптоматиката, а да открехна вратата на преживелищната реалност и да нарисувам картината на ПМС с думи. 
 И пак се връщам на онези няколко дни, в които си мислите, че сте друг човек, за да уточня:
това, че ви се иска да очистите стадо бизони с голи ръце, защото пасат шумно, да напуснете планетата Земя пеша в опит за бягство; това, че бленувате за колибка в гората, където да си ревете като женска гризли , после да виете като вълчица с бълхи на пълнолуние, после да се свиете на кълбо прежда като котенце до камината, да се събудите сибирски тигър в края на протеиновата си диета, после да сте шаран на дъното на езеро от собствените ви сълзи и на края, ако сте зодия Дева, да попиете езерото с мопа, за да си мрете спокойно на сухо и чисто, ИЗОБЩО, повтарям всичко това ИЗОБЩО не значи, че сте друг човек. 
Да, знам и разбирам колко тази новина не ви харесва и как до сега сте живяли с друга идея, друга по-приемлива за околния свят нагласа. Но околният свят, прекрасни кървящи същества, дали е запознат с болките ви, дали разбира страховете и безсилието ви? Разбира се, че не. И това е съвсем в реда на нещата. Разбирането обаче от вас към вас е една много важна стъпка в израстването на самото състояние, през което то се е видяло, ще се минава. Разбирането от вас към вас ще утоли нуждата на Пъмса да бъде видяна и разпозната не като обладаващ ви демон, а като просто част от вас, която между другото, дори ви помага. Не говоря за 3те дни, когато е най-активна и се вихри на сцената в главната роля, а за останалите 27. В тях именно осъзнах, че да, не съм най-добрата си версия за 72ч, че не, не убих бизон, не избягах, напротив оцелях и оцелявам и за тези 27 дни съм направо по-готин човек. Пу-пу да не ми е уроки за 27 дена. Разбрах, че ако пусна езерото да изтече, после олеква, ако се свия на топка е уютно местенце в прегръдката на себе си. В другите 27 дни нямам време да се прегръщам, Пъмса се грижи за това. Не е възможно да сме всеки ден на максимално високи обороти , затова освен проклетия, Пъмса е и благословия. Ако 27 дни ще съм повече това, към което се стремя, то нека три дни да е време за пускане, на пречистване на задържаното, за експлозия във възглавницата, за настроения, сълзи, сополи, горещи и студени вълни, виене гърлено и виене на свят, давене, гледане в точка 3ч, (усеща се като секунда), загуба на ориентация "Къде,кога, как". Последният път отведох сина ми на чужд рожден ден, защото обърках датата.Тръгнахме си, ревах от безсилие. Предадох се, не знаех кой ден и коя дата сме.После нямах апетит, после ядох като корабокрушенец на шведска маса, после исках да се убия от трениране, но забравих. 
Понякога се чудя защо така са го опростили този синдром. 3 букви абревиатура за 365 симптома е обидно, момичета. Нека пак е абревиатура, но на всяка ще има ИОЩЕ, защото вярвам, че не съм засегнала всичко, че има и още и още. Ще предложа някои нови наименования, като се допитах до две женски гризлита:

СРАПИОЩЕ - синдром на агресивната пикочо-полова система И ОЩЕ.
СИМИОЩЕ - Синдром на изнервената матка И ОЩЕ.
27/3ИОЩЕ - 27 дни АЗ и 3 дни пак АЗ, но със И ОЩЕ.
чУБСИОЩЕ - чувство на умиране и безсмислие И ОЩЕ. 

УНННМИОЩЕ - усещане нещо не е наред с мен И ОЩЕ.

ПТДКЩМИОЩЕ - просто три дни, които ще минат И ОЩЕ. (тука няма да съберем много гласове, гаранция) 

А сега да ви питам нещо - наблюдавали ли сте се след това, облекчени ли сте, олекотени ли сте, омекотени ли сте, всичко живо, било около вас, все още живо и около вас ли е? 
Ако да , значи сте късметлийка и ви се дава пространството да минете през това в безопасна среда. 
Ако не - върнете се към бизоните :) Или просто споделете като човек, че имате нужда от такова пространство, защото минавате през трудност. Само вие знаете как точно го минавате, или сте от онези малцина, които дори това забравят? 
За протокола все пак ще добавя, че е силно препоръчително да започнете с консултация при гинеколога. 
Силно препоръчително, по-скоро противозаконно е да привеждате в действие нещата, които ви се иска по време на Пъмса. Нека си изиграе ролята, вие сте ревливата публика, която си тръгва от постановката облекчена и пречистена за новите 27 дни. Другият месец отидете на следващата постановка, носете си кърпички. Аз този месец ползвах одеяло и не , не беше за завиване. Горещите вълни загряват достатъчно. 
Календарното време на жените с ТПМС да се мери с 27/3!
Пийс.