Родопско- IT история
Здравейте, хора. Тия дни така ме сърбя родопското ми тяло, че (както викаме ) щях да пукна. Реших да се пощадя накрая и просто седнах и написах история, случила се, или пък не, кой ти знае дали е хас истина, някъде в Родопите. Абе, истина е, ама сменям имената за всеки случай. Предупреждавам: няма да пестя от диалект. И тука ме връхлита спомен, как питам баба, дали изобщо знае български. Като малко и все недохранено родопчанче мислех , че това е съвсем друг език, на който говорим, когато се ядат мекици, бухти , пататник, клин, фасул или най-вкусните и обикновени картофи на печка Раховец. Междудругото въпросната още е в експлоатация и аз затова поддържам нивото си на родопски диалект. Просто не знам как бих функционирала в тоя живот, ако не хапвам от време на време мекици и на баба фасула , къкрил върху печката на дърва. Та, за историята сега… В уютно родопско селце с общо туптящо сърце хората посрещали гости от всякъде. Отворили си къщите, печките Раховец, ръцете, дето