Блогът на Диди

 Здравейте хора и родители на деца в дистанционно обучение.  Трудни времена са и всеки търси своя вариант да разпусне, да изкара напрежението или просто да хване баира.  Някои са избрали, като средство за постигане и на трите едновременно, медитацията.  Как обаче протича тя, когато настоящите обстоятелства налагат вкъщи постоянно да има присъствие, движения, крясъци и лего части, които имам чувството,  през повечето време са вкопани в босото ми ходило, отколкото да си седят мирно и безразлично на пода?!? Ще ви кажа сега как протича - като експеримент. 1. Я, дай да видим какво ще стане ако не обърна внимание на това. 2. Я, дай да видим ако си довърша тихата мисъл в тоя шум, дали ще се успокоя. 3.Я, дай да пробвам да си се представя на една ливадка, зелена с таван от кристални, бели облаци и кадифено небе между тях,докато дишам дълбоко, плавно,  а издишам всички негативни мисли. А ето, сега ще ви кажа какво става.Резултатите са номерирани по ред да експериментите.  1. Потоп. Потоп е резу

 Както в повечето случаи на зависимости и пристрастявания, и тук първият признак е отрицание. Не, не ми се спи! Не че липсата на сън води до пристрастяване към липсата му, а просто че противопоставянето на самия факт ни държи будни. До някъде. Симпатично съмнение се прокрадва , когато изричайки "Не ми се спи" лицето на изреклия същите думи е състарено с 27 години, торбичките под очите му са с големина на пазарска чанта от Лидл, две лиги се стичат от устата, състезавайки се коя ще по-бързо ще помете трохата от брадата, усмивката е в обратна посока - надолу, а очите - цвят кървавочервен и плачат с нежен глас на глиган, женски.  После следва ориентацията и отношението към околните същества. Ето, например казваш нещо на децата. Те се казват Владимир и Атанас, викаш им Иванчо и Герганка. Към половинката изобщо няма обръщение, директно му припадаш в ръцете и се молиш да те изпусне, та да се размажеш на тия меки, удобни плочки по корем и лице с разперени ръце.   И накрая - емоционал