Публикации

Показват се публикации от ноември, 2020

Метър и половина дистанция

 Многоуважаеми,  да сме социално изолирани , да носим маски и поддържаме спиртова хигиена не е чак толкова непосилно. За някои е трудно, за други дразнещо или ненужно, но не и пък непосилно. Сега ще ви открия една друга картинка, в която дистанцията и спазването на строги мерки е вече висш пилотаж или нов вид образование, в което излизаш дипломиран само с практика и без лист хартия с името на университета. За какво иде ред по-конкретно? Първо ще се отбием при програмиста, за да го попитаме как върви при него. Той гледа с недоумение непознатия с микрофон и казва "Ми, добре, как да е" Продължаваме с "а как с справяте със социалната изолация, заради корона вируса през последните 6 месеца". Казва ни: "Абе, къв вирус, аз съм така от 2005 год." Оставяме го да работи и спираме да дразним аскета, че с толкова стаж, може да ни размести много бързо конзолите и да напише нов код в програмата  ни за насилствено взимане на отговори, демек интервю. Продължаваме и се спи

Иде зима, а вий разполагате с деца

Скъпи съотечественици, братя и сестри, иде зима, да му се не види! Тези сред вас, които разполагат с деца, дето все още се обличат и събличат трудно през лятото, камоли зиме, ще ме разберат, че и съжалят. За сега, моля, толкова. Ако се наложи да се предам в един момент, ще замоля някой любящ близък да ми види сметката. Силно вярвам, че ще има желаещи.  Но не да се жалвам съм дошла. Тук съм да изкажа съпричастност, съчувствие и преклонение на всички учители и персонала в детските градини, където насред зима всяка сутрин пристигат тълпи, върволици от деца ли, от ниски родители ли, ходи ги различавай като са толкова повити и увити всички. Лично аз, в най-студените дни, не приличам на нито едно от двете. Целта , разбира се , е да ми е топло, но уви единственото, което постигам е съжаление, заради жалкия ми вид от 8 ката памучен плат, сред които 6 са загащени в гащите, а 2 са в 3-я отвътре-навън чорапогащник. Един от чорапогащниците пристягам на главата си под шапката, за да прибере плътно

Как да оцелеем в социална изолация , сезон 2

 На прага сме на втори сезон изолация. Трейлъра е пуснат и оценките му вече заливат обществото. Тъй като филма вече го играхме, опитът е  на лице. Затова със отредeната ми сила (казвам сила, не дарба) на писане, съчетана с опита ми от сезон 1, аз реших да бъда полезна и да извлека основното, за да се съхраним и сега.  Едно от най-важните неща е да се къпем редовно, защото така ще пуснем по-здрави корени и ще сме повече време здраво вкоренени в земята или с други думи няма да летим, въобразявайки си неистини. След това е хубаво да се приемем такива каквито сме, т.е. многолики. Така след няколко седмици дори няма да забележите как водите със един или много свои образи, разговори на всякакви теми. Ще ги обсъждате, ще спорите, ще се контрирате, ще си крещите. Важното е да се обсъжда всичко, да не тежат премълчаните думи на някой от образите ви. Ако това се случи, отделете му време и го предразположете да си каже мъката, защото в противен случай рискувате да падне имунитета на всичките ви о

Дълбоки теми за размисъл

 В последно време съм потопена в дълбоки размисли на сериозни, житейски теми. Сигурно всеки минава през такива периоди и прави или търси неща, които да му донесат спокойствие и смирение, отговори също. Търсим ги къде ли не: книги, филми, в мнението на други, предавания, зад ъгли, под колата, на тавана, къде ли не, наистина. Лично се заех да чета и слушам лекции по една тема, която не ме вълнува грам, но казаното и написаното не ми даде мира. Та, за какво иде реч?  Става дума за това, че хората с леко наднормено тегло живеели по-спокойно, та чак и по-щастливо. Преди да ме разстреляте, да знаете, изобщо нямам намерение да деля или обсъждам кой, колко, какво и къде. Аз лично съм била и слаба и слон, тъпа и сравнително нетъпа. Тука вмятам, че когато бях бременна и 10ина месеца след това, мозъкът ми беше напуснал тялото. Да, явно не мошеше да съжителства с още един по време на бременността ми. За периода след това нямам обяснение, но той упорито отказа да се върне на отреденото му по приро