Блогът на Диди

 Здравей, народе.  Официално отворих зимния сезон. Разчистих всичко, което заема излишно пространство. Признавам, че бюрото, декоративните възглавници и особено сушилнята, ще ми липсват, но най-накрая ще имам зима, в която да побера количеството мандарини, което възнамерявам да изям.  Нещо ми подсказва, че реалното количество ще надвиши значително очакваното, при това до средата на януари. Да ви кажа, още от миналата година съм назад с има-няма един тон, затова съм запретнала ръкави и засукала вежда (тъй като , поне за сега, мустак нямам) и отдадено наваксвам. От време на време споделям и с децата, разбира се, но като заспят ставам и пак наваксвам. Въобще тая зима ще съм в режим на постоянно наваксване. Не това исках да споделя основно. Просто започнах да беля една и ръката ми последва аромата й. Сега съм на поредната, спрях да ги броя още когато бях на 12. Мисля че и числата тогава свършиха. Добре е в тези времена, когато често и в различни посоки ни избиват чувиите, да се измислят но

Здравейте, хора и вие, жени с бездънни дамски чанти.  Това сакрално пространство крие много повече, отколкото самите ние си мислим.   Ето например, след едно есенно почистване какво аз открих в моята.  Ще започна с ключове, загубени през 2013 година. Още не са намерени.  Продължавам с фосил на безгръбначно, живяло преди около 3 милиона години, според археолозите, които между другото, открих в същата тази чанта. Не знам как и защо са попаднали в нея, но имах да разчиствам твърде много и просто продължих, фокусирана върху крайната цел.  Продължавам с балсам за устни,  сраснал се с билково лукче и заедно превърнали се своя обща и по-добра версия, а именно някакъв калциран предмет във формата на женска динозавърска лява подбедрица от мезозойския период. Много странно явление, казах си аз, и продължих да ровя.  Следващите три обекта, които открих, бяха трима герои от сериала " Изгубени". Доста объркани , изплашени, дори стресирани. Като истинска родопчанка, аз ги нагостих и после

 Здравейте, хора и вие, дето бършете прах всеки ден. Преди време направих страничка с идеята и там да се правя на интересна. Така стана обаче, че се получи. Преборих една своя бариера да излизам мисли и емоции не в хумористични текстове, а така, както ми дойде отвътре навън и то пред хора.  Да ви кажа, усещането и много хубаво, ама много. Да надвиеш страх-бариера носи свобода. И е интересно за наблюдение. Затова се и получи. Имам да уча още много, доживотно много, но движението, неспирането правят нещата и хората по-добри. Продължавам да пиша и хумористични текстове, разбира се, основно тук, както и да давам съвети, които , знаете, ако бях на ваше място, не бих последвала.  И ето днес идвам да споделя как да сготвите нещо вълшебно вкусно и адски сложно с дете на ръце, което се движи като спайдермен и желае да яде всичко в обозримата му бебешка област. Опитвам се да подредя процедурата в стъпки.  Първа стъпка: Вземете тиган с третата си ръка, понеже двете са заети да държат и хранят спа