Блогът на Диди

 Здравейте, хора и вие, работещи от вкъщи през последните години, разполагащи с поне едно дете и ежедневно повтарящи шшшшшшштт! по милион пъти, докато не ви изтръпнат ушите и заболят бъбреците от напън.  Как върви? Нещо да се похвалите? Аз съм добре. Добре съм. Добре съм. Майка съм. Добре съм.  ч есто си го повтарям  пред огледалото, виждайки в него половин лява, неоскубана вежда, част от бузата ми, долната устна и обикновено всичко от челото нагоре към избуялите ми, ненамирисвали скоро боя, а основно задушен лук, коси. Това успявам да видя между петната от пръстенца в най-различни нюанси по огледалото. Едно време ги триех до съвършено бляскава повърхност, а сега...сега редя пъзела на лицето си и да ви кажа, изобщо не държа и да си видя дясната гайтан- вежда.  Освен ежедневното утвърждение, че съм добре, се и питам: полудявам или е шега? Обикновено в такива случаи: Пея на бебето "Облаче ле бяло" , сгъвам си хавлийките, а фонът на тая идилия иде от съседната стая и се състои о

 На вниманието на всички родители: ако ви е писнало да сте психолози, да обяснявате причинно-следствени връзки в поведението на детето си, да потискате крясъците, шамарите, ритниците, псувните и заплахите за безвъзвратното отвличане на наследника от осмоглаво, четириоко (на всяка глава) и (разбира се) животозастрашаващо същество,отговарящо на името: Кина, предлагам следния стар, но ъпгрейднат метод за изтезание , т.е. възпитание: - посочете му ъгъла, в който печката за дърва излъчва най-много топлина. Това ще го обърка, понеже такава не е виждало и ще ви спечели време, в което да си попсувате освободено и на ум. Може и да си го тананикате, важно е само да бъде енергично, да не се улови от детето негативизма. След това му кажете да отиде там, да се обърне с гръб към вас и да си вдигне ръцете високо. Това за него ще е ново и от чиста доза нездраво л юбопитство ще го направи, ината му с инат, че и с крак ще тропне, ще изръмжи и безцеремонно ще се изплюе.  Тогава ще се сетите, че нямате дъ

     Уют, топлина и спокойствие. Нали това търси всеки у дома? Деца , котка, топли шушони или ефирна памучена дреха, подбрани в крак със сезона и абсолютно противоречие с модните тендеции. Говорим за домашни дрехи, все пак. Кафе , вино, айрян или друга любима напитка. А за любимите ни места вкъщи? Имате ли си такова? Имате ли си място за уединение или чиста доза криене? Вкъщи сте далече от света навън, а от света вкъщи имате ли място за бягство, така де – уединение? В този разказ ще се спрем на няколко места , на една симпатична, може би и типична, двойка – младо семейство в големия стар град. Но за тях по-късно. Нека сега обсъдим тези така важни места из дома, които ни носят покой. На нас или поне на някого около нас, та поне един доволен да има. Кухнята – тази рядко обитаема част на дома от мъжкото съсловие в него. Тук ще направя важна вметка, преди да ме линчува или предложи директно за гилотината многооуважаемото шефско съсловие, което крие зад титлите си много мъже. С почитание и

    Имало едно време една влюбена , млада двойка. Любовта им била безгранична, казвали си най-милите думи на света, даже в космоса, даже отвъд него, че и малко по-натам. Прегръщали се постоянно, прекарвали цялото си време заедно, без дори да усещат как дните се нижели един след друг, а любовта им ставала все по-силна. Светът им приличал на приказка. Въздухът , който дишали усещали с чудодеен аромат, цветовете, които виждали били на най-красивите и нежни цветя...Нищо и никой не можел да потъмни настроението им, да махне усмивката от влюбените им лица и души…  Всъщност двойката я има и сега. Това са Биляна и Валери , които преди няколко седмици решиха да подсилят горенаписаните любовни трепети и с брачно свидетелство. Решиха го не сами, а с помощта на родителите им, които категорично забраниха двойката да заживява заедно без да има сключен брак и предварителна уговорка за подялба на още липсващите такива в младото семейство деца, имоти, коли, посуда , ценни книжа, гащи и мечти.   Биля

  Дай една хапка. Ммм, супех вкусно е. Виждам. Изтекоха ти лигите. Дай да пробвам. Мале, идея нямаш колко е вкусна. Душата си пходавам за нея. Хубаво, де. Дай да пробвам. Не става! В смисъл? В единствения възможен – не давам. Да си беше взела. Е, ти сериозно ли няма да ми дадеш да пробвам поне тая баничка? Да. Сехиозно.  Преглътна и хвърли хартията, напоена с вкуса на автентична българска баничка с извара. Явно наистина е била много вкусна, щом без предупреждение се обърна и хукна в обратна посока. Къде тръгна? Искам още една. 5ч сутрина е. Утре ще вземеш. Дай да ходим да спим. Пхавилно. Сладък сън ще е след тая сладка баничка. Твоя да. Аз ще заспя като бездомно куче. Айди, айди, стига дхаматизира. Каза Дарина на сит стомах и доволна усмивка, като на дядо Поп, и с много специфичен сонор „р“. Бие на „л“, ама не точно, затова ще пишем „х“. Колоритна личност е тая Дарина. И все в колоритни ситуации попада. Тя ли ги търси, те нея ли, не знам. Но никога не се оплакваше. Като я питаш „как си