Блогът на Диди

 Искам да споделя с вас, мили ми работодатели и работотърсещи , че съвременното CV вече не може да изненада с нищо особено, според лични мои, а и не само, проучвания по въпроса. На първо място знанията и опитът, които присъстват са все повече и повече и изброените по-долу вече не носят същата стойност и ахване, както беше преди едни 10 години:  - висшУ с 3 магистратури  - 15 години опит като лайфкоучинг (лицето е на 25 навършени ) - компютърна грамотност, Java, Phyton, C ++, C #, C бемол, С в мол ( и последният да направи кафе на първия) - графичен дизайн с 346 реализирани проекта В личен аспект уменията са: -неконфликтна личност, -работа в екип -оранизираност -развито въображение и изключителна креативност  До безкрай мога да изброявам, но къде е цветното в цялата работа? Къде са онези умения, които да приковат вниманието и шефа на място, да обострят слуха, да изострят вкусовите рецептори към новото и пъстрото? Ето, сега ще дам пример за едно такова CV или мотивационно писмо, или друг

На първо място имате нужда от едно блъди мери за свеж старт на това несвежо усещане да сте на плажа и да нямате възможност да се окъпете необезпокояван. И не говоря тука, че някое морско създание, със средно АЙКЮ, ще ви захапе или ощипе, ако е от по-смирените или просто веган, НЕ! Говоря за обезпокояване от собствените ви деца, които дефакто са номер две в списъка ви с нужните предмети за плаж. Слагам и двете под общ номер, понеже и двете влизат в обща плажна чанта. Номер едно , опреснявам ви като морски бриз, е блъди мерито. За оптимални резултати се върнете към номер 1 от списъка поне едни 4 пъти преди да усетите пясъка между пръстите на краката си. Целта тук е да не излагате свежата напитка на директно слънце. Разваля се бързо, а и ако вече не сте я изтряскали в хотелската стая, то по-добре се пишете бегАл на плажа.  Под номер 3 в списъка слагам книга с поне 300 страници, която да носи сериозно послание, да грабва вниманието още с първата страница и да дава мигновен резултат в опита

 Набързо и накратко ще ви разкажа една семейна история от преди има-няма 3 години, когато оцеляхме. Да, оцеляхме. Не се избихме, не избихме и рибата, но ни избиха чувиите, при това на метри от земята. Тази така любима наша от тогава повърхност, с която мрем да се взаимоусещаме, щото стана ясно - лифтовете не са за нас, особено ако сме и с детето.  Аз имам фобия от височини. Високите места, тонове и токчета не са мен. И аз за тях не съм и така всички сме си напълно ок. Да, ама като ме удрят луди идеи от време на време и имам последователи, нещата се объркват.  Ето с такава идея аз, мъжа  ми и 3 годишното ни тогава се качихме на лифт и умряхме от страх. Детето се радваше и наслаждаваше, а баща му го бе прегърнал, както само бягащ от мечка прегръща последното дърво, на което се моли да не се качи Теди беър. Аз си бях добре, съвсем нормално реагираща, ако имаш фобия от високо - вцепенена, студен поглед забит в бездната, която гаранция води към ада, а там няма прошка за такива, дръзнали да

Многоуважаеми,  карам направо, понеже няма време за губене. Инфлацията расте, очаква се още поскъпване.  Наглостта , с която цените нарастват, ме пришпори да измисля варианти за оцеляване. Ако до вчера сте си хапвали сладко-сладко шопска салатка, пържолка с гъбки, правена на фурна, демек на ток, пътували сте за удоволствие до съседен или по-далечен град с личен автомобил, то сега е време за промяна. За да не ви създавам излишна тревожност, ще кажа, че вие пак ще си  позволявате неща за душата и пак ще пътувате, но с леки, нежни промени.  Като за начало нека разгледаме въпроса с храненето. Значи, не знам кой и кога ви е излъгал, че е нужно да се храните 3 пъти на ден с плод  или друг дребен скъпоструващ продукт между основните, но от утре просто забравете за старите си навици и вижте своето ново, вталено , изпито и  изваяно тяло. Поздравете го , приветствайте го и му кажете да забрави за пържолата и шопската изгъзица, ако иска да съхрани всичките си органи. Ако пък толкоз не може без до

Започвам с дефиниция на "внуче". Внуче: потомък от женски или мъжки пол с постоянно недохранен вид, подложен на строг възпитателен режим, който баба му остро заклеймява, но няма правата и енергията да премахне или облекчи. За целта индивидът се обгрижва на друг , облекчен режим ,без значение дали е 2 или 42 години, когато е на гости у баба си.   Разликата между дете и внуче: първото е носител на множество наказания, редувани с похвали с цел оптимално постигане на резултат в посока израстване като отговорна , успешна и цивилизована личност.  Второто е носител на свръхдоза домашно приготвена храна, редувано с похвали за изяждането й до прозрачност на чинията.  Още разлики между дете и внуче: падане или нараняване от общ характер на първото е съпроводено с насърчаване за самостоятелно изправяне и осъзнатост на реакцията към болката в умерена степен. Падане и нараняване от общ характер на второто е съпроводено от двигателна вцепененост на бабата, плюс паник атака и валериан в кон

 Водещите бебета Ани и Пепи продължават с горещите млека, пардон, новини. Изчакват малко да изстинат и ги поднасят на бебешки свят, който  говори, слуша и разбира на общ бебешки език. Уви, въпросният е лишен от писменост за сега.  На протестно бебешко шествие с лазене и лозунг " Ще спя, когато аз реша" бяха поставени на дневен ред исканията на бебета с нарушени права на съня. В интервю със сладката Аси, оглавила синдиката на малко спещите бебета , стана ясно, че репресиите за сън в точно определено от майката време, вече не се траят. Исканията са внесени в МКБИ (Министерство за Контрол на Бебешките Искания) и се чака официално постановление от говорителя на МКБИ - две годишната Тася.  Тася работи в МКБИ през целия си осъзнат живот, което ще рече от година и половина. Ани... На 01.04. - денят на лъжата и шегата, бебе от Северозападна България решило да спретне номер на родителите си и се задавило на шега със солетка. Майката реагирала спокой с думите" Ах, ти маймунко малк