Блогът на Диди

 Някой може ли да ми обясни следния феномен:  в една мъглива сутрин съм отнесена от мисли, горе- долу 100 в секунда; по едно време се фокусирам върху една конкретна, а именно - нямам вакум за почистване на бебешко носле. Ще взема тези дни. После продължавам да мисля за рецепти, за килима, дето искам да сменя, за едно бягство, за колко ли мандарини остана и т.н. и т.н. Малко по-късно и след 1 кафе, което да подреди мислите, сядам и отварям любим за четене сайт. Отстрани на сайта тече реклама. Рекламата е (тука е много важно да сте съсредоточени и да изпитате същия ужас като мен) за вакум за почистване на бебешко носле! В промоция на всичко отгоре.  Абе, вие луди ли сте! Мислите ли ми четете?И като ме хвана едно притеснение , препоти ме направо. Вдишах и издишах няколко пъти и се върнах веднага на мисълта за бягството, промених я, та да стане така по-законна.  И сега, за феномена, върху който излагам собствени съждения, как се случва:  1. при последното ми раждане и докато съм била под у

 Скъпи Дядо Коледа, аз вече съм грамотен. Гошо съм, на Тошко баща му. Това дистанционно обучение беше наложително решение, но ми отне много. Отиде ми мъжествеността, Дядо Коледа. Преди се изразявах грубо, пишех с грешки,  пунктоационни и правописни,  а сега?  Сега съм такъв поет, че жена ми едва ме помни. Тази онлайн литература ме съсипа. Прочетох 5 книги, написах 2 съчинения на Тошко, оценени с Добър 4+. Това не съм го постигал и в студентските години, което беше период от 14 години. Не съм аз, Дядо Коледа. Но няма да те товаря повече. Исках да ти благодаря за трипластовата тоалетна хартия от миналата година. Изкарахме с нея чак до Иванов  ден.   Тази година ще помоля за граматика на който език ти прецениш. Ще ми се в уикенда след Коледа да науча нещо ново.  ПП. Детето май пак ще иска плейстейшън.  Искрено твой,  Гошо, баща на Тошко. 

 Фирмата на хер Мюлер е все още действаща и дори набираща скорост в Родопите. Оказва се , хората тук работят много и са донесли опит и познания от къде ли не. Както е при хер Щърбанов, който и до ден днешен лепи фаянс и превежда на хер Мюлер на немски и китайски езици. На по-късен етап от работата му в производствената фирма хер Щърбанов е повишен до асистен на хер Мюлер, като паралелно продължава да лепи плочки и фаянс, заради доброто старо време в Китай и Гьоте институт.  И така, към днешна дата фирмата отваря нови позиции и спешно се търси клиентски съпорт или с други думи: служител, който да обслужва клиентите на телефона.  Интервюто , разбира се, ще проведе отново хер Мюлер, на когото преди време зверски му провървя с хер Щърбанов. Защо да не е така и този път?!  Ще вмъна тук, че хер Мюлер продължава да учи родопски диалект с любезното съдействие на същия нащ любим герой от предното интервю.  В деня за интервюто се явява само един човек и хер Мюлер много разчита да е абсолютното п