Блогът на Диди

  По време на дистанционно обучение Пешко слуша съсредоточено урока по история и си мечтае: Облечен в кост юм , специална изработка на баба Пена от миналата зимна ваканция, спасява света от опасни, чудати и прекомерно големи същества с маски. Може да са изввън закона, но и те се пазят , носят си маските и се мият преди и след всяко престъпление. Пешко притежава няколко супер сили: може криво-ляво да лети, пуска лазер през лявото око, телепортира се ( което доста обезсмисля пъравата му супер сила, но такава е мечтата и нямам право да променям) чете по устни (което не може да ползва, сещате се  - заради маските) , пуска ток и лекува мишки (тази никога не е ползвана , но за всяка супер сила си идва и времето и мястото). Та , тъкмо се е засилил Пешката към един злодей - Худамур Страшния, и учителката се включва супер рязко и пита: - Петре, ти пак ли се отплесна? Айде, да те върна малко в реалността, ако не те притеснявам много, де? Ще доразкажеш ли на класа за последствията от кръстоноснит

  Понякога е добре да си просто неподготвен. Знае ли човек, може да се случи нещо непредвидено, неочаквано или пък очаквано, но не точно предвидено. Има си трепет и същинско вълнение в интерпрерацията на случващия се тук и сега момент. Защо да се изпуска такова преживяване. Гледаш и стотици мисли, бури, вихрушки и какви ли не природни знайни и незнайни явления минават през най-високата точка на човешкото тяло. Висока е относително понятие тук, тъй като колко е висока, всъщност зависи много и от най-ниската точка на човешкото тяло. Така или иначе фокусът винаги пада някъде по средата, според проучванията. По лични причини няма да се спирам на кои точно и къде са правени. Стигнахме до едно такова екзистенциално заключение, което ще оставя на вас. Все пак целта не е да налагам мнение или да ви потапям в проблеми, които сега не ви засягат. Предполагам, имате си достатъчно, а на някои от вас са и в повече, според характера и туй-онуй, знаете как е. Някой беше казал „всичко, което е

  M мм, как ухае! Ах, морето! Леле, как вали! Мале, колко е студено! Четири междуметия, четири кратки изречения и една година безусетно се изтъркаля. И на какво ухае сега? На всеки различно, според зависи в коя група спада. Деля ги условно на 4, тъй както годината има 4 сезона. Да следваш ритъма на времето в собствените си мисли и съждения носи спокойствие,че се уповаваш на най-сигурното. Та, за групите – нека уточня, че няма да деля хората по раса, религия, степен на лудост или друга отличителна черта! Тук и сега в предколедното затишие ще обърнем едно по-конкретно внимание на една от подготвителните групи във и за предстоящите празници. Група номер 1: Номерът няма нищо общо с класация по важност, тегло, умения или опит в бранша. То си е едно число , което слагам , за да въдворя ред и дисциплина на изложението. Тази група притежава особени белези и към нея спадат главно зодии с отличени организаторски умения. Някои от тях са награждавани с медали по мое лично мнение. Не го на

 Аднош живела (чим то дваш кой живе) една малка мома, дено имала и по цел ден разнасяла червена шепка. Врюд йе звали Червенана шепчица. Майка хи хи ("хи хи" не е смях!, а два пъти "ѝ") рекла адин денй да однесе нах баба хи кошница с прихрана, та да не умре женана одглада. Яце са сборкала от драго Червенана шепчица, зйола кошницана и бернала по глибокиян баир да троси бабскана коща, свряна на край светос.  -Вай, как ми йе драго, чи ша излеза малко от ейтуф, ша са разгледам, ша набера китки и ша са изрука барабар с птицине.  Хо, ейтей мислела , ама на потен видела най-напреж волк! И не каков да е , ам йеце гладан и не е бил будала , ам са е сетил как да изяде и Червенана шепка и бабцана. Рекол хи: -Хайде, мари, дай да видим кой ша иде най-напреж до кощана на край свето. Я ша мина през ейтуф, ти през ей там и ша са судриим накрай кадено му йе касметь.  -Чем, добре, ра, хайде да видиме.  И торнали польока-льока. Айноя боршко отишол, престорил са на Червенана шепка и баб

 "Скъпи Дядо коледа, още пиша трудно и нечетливо, сигорно и неграмотно макар чи много съм чел но мама казва че имам добро сърце и развинтена фантазия, което за ся стигало. Тази година беше добра, аз бях също добър. Градина почти нямаш и аз се наспивах. За мене   многу важну да се наспивам. Ако ме сабудят без да искам ставам кисел и се тръшкам на мама, а тя има лабава нерва. Не знам още какво е лабав, ама съм виждал тъй че съм щаслив че почти нямахме градина и аз се наспивах. Пива ти иначе щото знам че си стар и вериятно се страхуваш да дойдев тука заради вируса. Според мен с тая брада няма шанс да хванеш нещу , ама есе пак то си знаеш. Аз само искам да запиша в списака ти , пък ти когато успееш. моля те донеси ни тоалетна хартия трипластова и с аромат на морски бриз. Незнам там по твойте земи дали може да го издукараш, ама не си давай зор - и океански ме устройва. Тука супер бързо свършва тая и е по-скъпа. Благодаря от сърце, Гошо - баща на Тошко. ПП: след малко и той ще прудиктув