четвъртък, 30 декември 2021 г.

Феномен

 Някой може ли да ми обясни следния феномен:  в една мъглива сутрин съм отнесена от мисли, горе- долу 100 в секунда; по едно време се фокусирам върху една конкретна, а именно - нямам вакум за почистване на бебешко носле. Ще взема тези дни. После продължавам да мисля за рецепти, за килима, дето искам да сменя, за едно бягство, за колко ли мандарини остана и т.н. и т.н.
Малко по-късно и след 1 кафе, което да подреди мислите, сядам и отварям любим за четене сайт. Отстрани на сайта тече реклама. Рекламата е (тука е много важно да сте съсредоточени и да изпитате същия ужас като мен) за вакум за почистване на бебешко носле! В промоция на всичко отгоре. 
Абе, вие луди ли сте! Мислите ли ми четете?И като ме хвана едно притеснение , препоти ме направо. Вдишах и издишах няколко пъти и се върнах веднага на мисълта за бягството, промених я, та да стане така по-законна. 
И сега, за феномена, върху който излагам собствени съждения, как се случва: 

1. при последното ми раждане и докато съм била под упойка, са ми вградили чип за четене на мисли на мястото на бебето. Доста несигурна теория, тъй като , ако се замислите, рискът да се обърка четенето на моите мисли с тези на бебето, е твърде голям, затова изключвам директно такава опция.

2. извънземно с неагресивен, дори благ характер, но не особено привлекателна външност, се бъзика с податливи на бъзикане хора. В случая се оказва, че и аз съм сред тях. 

3. 5G мрежата ме е оплела в плетка на една кука.

4. Рекламата на сайта е спусната директно от вибрация в 8ма степен на лявото ми полукълбо, което има за една единствена цел да ми напомня да го купя тоя проклет вакум най-накрая.

5. Няма такава реклама, Няма такъв сайт, дето чета от много време. Няма и много време като цяло, още една година се изниза. Няма такъв вакум. Всичко е илюзия, матрица, в която мисълта е сън. Аз съм няма такава откачалка и само това е реално. Както и руската салата, която не свършва, братче и тв'а е! 

В крайна сметка обмислям да не се филмирам, да си обясня феномена с философска мъдрост - ами, така е трябвало да се случи просто, за всичко си има причина и промяната е единственото сигурно нещо на тоя свят. 

Пожелавам спокойно посрещане на новата година.
Новата да е по-добра, да има здраве. И нека онова, което промени живота на всички ни просто изчезне, да се върне при смотания прилеп в Ухан и въпросният да се самозазида в някоя китайска пещера. Толкова ли е трудно?!

петък, 17 декември 2021 г.

Писмо до Дядо Коледа 2021

 Скъпи Дядо Коледа,

аз вече съм грамотен. Гошо съм, на Тошко баща му. Това дистанционно обучение беше наложително решение, но ми отне много. Отиде ми мъжествеността, Дядо Коледа. Преди се изразявах грубо, пишех с грешки,  пунктоационни и правописни,  а сега?  Сега съм такъв поет, че жена ми едва ме помни. Тази онлайн литература ме съсипа. Прочетох 5 книги, написах 2 съчинения на Тошко, оценени с Добър 4+. Това не съм го постигал и в студентските години, което беше период от 14 години. Не съм аз, Дядо Коледа. Но няма да те товаря повече. Исках да ти благодаря за трипластовата тоалетна хартия от миналата година. Изкарахме с нея чак до Иванов  ден. 

 Тази година ще помоля за граматика на който език ти прецениш. Ще ми се в уикенда след Коледа да науча нещо ново. 

ПП. Детето май пак ще иска плейстейшън. 

Искрено твой, 

Гошо, баща на Тошко. 

Интервюто 2

 Фирмата на хер Мюлер е все още действаща и дори набираща скорост в Родопите. Оказва се , хората тук работят много и са донесли опит и познания от къде ли не. Както е при хер Щърбанов, който и до ден днешен лепи фаянс и превежда на хер Мюлер на немски и китайски езици. На по-късен етап от работата му в производствената фирма хер Щърбанов е повишен до асистен на хер Мюлер, като паралелно продължава да лепи плочки и фаянс, заради доброто старо време в Китай и Гьоте институт. 

И така, към днешна дата фирмата отваря нови позиции и спешно се търси клиентски съпорт или с други думи: служител, който да обслужва клиентите на телефона. 
Интервюто , разбира се, ще проведе отново хер Мюлер, на когото преди време зверски му провървя с хер Щърбанов. Защо да не е така и този път?! 
Ще вмъна тук, че хер Мюлер продължава да учи родопски диалект с любезното съдействие на същия нащ любим герой от предното интервю. 

В деня за интервюто се явява само един човек и хер Мюлер много разчита да е абсолютното попадение. 

-Гутен таг, фрау Дюлгерова. Их бих хер Мюлер и тука их хабе подготвен за Вас една задача. Ако успеете справен с нея, аз Вас веднага назначевен. 

-Ха, здрасти, хер Мюлер!  Их бин Дюлгерова от Горна Ряка, Долна Махало. Дай да видим ейсая задача , ша да стане ли , нема ли да стане...

Хер Мюлер се усмихва доволно, понеже фрау Дюлгерова много му напомнила на хер Щърбанов - същия хъс , същия диалект и  инуитивно вярвал, че ще се справи и със същата лекота.  След 15 мин, в които фрау Дюлгерова съсредоточено и упорито записвала на телефон задачата си, хер Мюлер сложил край и поднесъл любезно едно кафе на бъдещата си служителка на позиция клиентски съпорт. 

- Фрау Дюлгерова, их вервен , че задача е изпълнена перфектен. 

Въпросната задача била служителят да запише на войсмейл съобщение до всеки клиент, обадил се в обедната почивка.

С нетърпение и усмивка на лице хер Мюлер пуснал записа, който звучал така:

" Вий са сворзахте с фирмаса ...Вай, как хи беше имесо...карай, нема да са сворши светот, ако го не знаям...Ей се са врют наши люди зайоти. Ага приворшат с пладнинана, ша ви ворнат. Немойте ни го прифата и останвайте със здраве." Туууут 

(пладнина - обед / немойте ни го прифата - нищо лично)

- Фрау Дюлгерова, абъ вас ист дас? Това много труден родопскен. Их верште гаа нихтс! (Съвсем нищо не разбирам)

-Виж ся, майци, нАзначи ма , зам да си зАвърша стажан. Имам йеще 2 годинки само до пенсия. И ага е нихтс, бая йеще има да учИш. 

Тука хер Мюлер осъзнал, че родопският диалек е толкова богат, че само хер Щърбанов не му стига, за да го научи. Ще се наложи да назначи и фрау Дюлгерова. Така ще има служител на телефона, фрау Дюлгерова ще си наворши стажа и хер Мюлер най-сетне ще научи родопски. 

Бягството на една мисъл

 За пореден път се почувства неразбрана. Случваше се толкова често, че самотата стана част от нея, която растеше всеки ден с по един мислове...