27/3 АЗ

 Няколко са вариантите да чуете  следното определение за човек: "Сякаш бе отвлечен и върнат тотално друг":

Вариант 1. Дете, влязло с революция в тийнейджърство.

Вариант 2. Дете между 2 и 4 години.

Вариант 3. Дете на 40 години.

И най-опасното по субективни критерии:

Вариант 4. Жена с тежък предменструален синдром (ПМС)

 Ако сте преобладаващо кротко същество с афинитет към разговори на равен тон, търсещо дълбочина, смисъл и духовно израстване, то ПМС е онова, което ще ви научи, че няма как да сте само това в тоя женски живот, дето ви се е паднал. Или, че може да се стремите към това, разбира се, ваша си работа, НО ще е въпреки тези дни. За тях искам да споделя сега и дано по-малко самотни и проклети да се чувствате след това. Макар че ако сега сте в ПМС, по-скоро ще ви е по-зле, защото просто онази част от вас, нека я наречем Пъмса, се храни от това и става силна за няколко дни и колкото и безпомощно да се чувствате тогава, всъщност и вас прави по-силни, но за следващите 27. Един вид редувате се. В следващите редове ще разкрия моята теория по въпроса, написана разбира се извън този период, докато моята Пъмса спи уморена. Доста работа свърщи този месец, признавам й го. 

 ПМС, прекрасни кървящи същества, е популярно като абревиатура, но уви като какво и как се преживява, струва ми се, оскъдно е. В търсене на облекчение през годините попадах на повърхностни данни , билколечения, разни соли, хомеопатии и какво ли не, но една съществена част от пъзела все липсваше - разбиране от мен към мен. Затова не искам да описвам с медицински термини симптоматиката, а да открехна вратата на преживелищната реалност и да нарисувам картината на ПМС с думи. 
 И пак се връщам на онези няколко дни, в които си мислите, че сте друг човек, за да уточня:
това, че ви се иска да очистите стадо бизони с голи ръце, защото пасат шумно, да напуснете планетата Земя пеша в опит за бягство; това, че бленувате за колибка в гората, където да си ревете като женска гризли , после да виете като вълчица с бълхи на пълнолуние, после да се свиете на кълбо прежда като котенце до камината, да се събудите сибирски тигър в края на протеиновата си диета, после да сте шаран на дъното на езеро от собствените ви сълзи и на края, ако сте зодия Дева, да попиете езерото с мопа, за да си мрете спокойно на сухо и чисто, ИЗОБЩО, повтарям всичко това ИЗОБЩО не значи, че сте друг човек. 
Да, знам и разбирам колко тази новина не ви харесва и как до сега сте живяли с друга идея, друга по-приемлива за околния свят нагласа. Но околният свят, прекрасни кървящи същества, дали е запознат с болките ви, дали разбира страховете и безсилието ви? Разбира се, че не. И това е съвсем в реда на нещата. Разбирането обаче от вас към вас е една много важна стъпка в израстването на самото състояние, през което то се е видяло, ще се минава. Разбирането от вас към вас ще утоли нуждата на Пъмса да бъде видяна и разпозната не като обладаващ ви демон, а като просто част от вас, която между другото, дори ви помага. Не говоря за 3те дни, когато е най-активна и се вихри на сцената в главната роля, а за останалите 27. В тях именно осъзнах, че да, не съм най-добрата си версия за 72ч, че не, не убих бизон, не избягах, напротив оцелях и оцелявам и за тези 27 дни съм направо по-готин човек. Пу-пу да не ми е уроки за 27 дена. Разбрах, че ако пусна езерото да изтече, после олеква, ако се свия на топка е уютно местенце в прегръдката на себе си. В другите 27 дни нямам време да се прегръщам, Пъмса се грижи за това. Не е възможно да сме всеки ден на максимално високи обороти , затова освен проклетия, Пъмса е и благословия. Ако 27 дни ще съм повече това, към което се стремя, то нека три дни да е време за пускане, на пречистване на задържаното, за експлозия във възглавницата, за настроения, сълзи, сополи, горещи и студени вълни, виене гърлено и виене на свят, давене, гледане в точка 3ч, (усеща се като секунда), загуба на ориентация "Къде,кога, как". Последният път отведох сина ми на чужд рожден ден, защото обърках датата.Тръгнахме си, ревах от безсилие. Предадох се, не знаех кой ден и коя дата сме.После нямах апетит, после ядох кат корабокрушенец на шведска маса, после исках да се убия от трениране, но забравих. 
Понякога се чудя защо така са го опростили този синдром. 3 букви абревиатура за 365 симптома е обидно, момичета. Нека пак е абревиатура, но на всяка ще има ИОЩЕ, защото вярвам, че не съм засегнала всичко, че има и още и още. Ще предложа някои нови наименования, като се допитах до две женски гризлита:

СРАПИОЩЕ - синдром на агресивната пикочо-полова система И ОЩЕ.
СИМИОЩЕ - Синдром на изнервената матка И ОЩЕ.
27/3ИОЩЕ - 27 дни АЗ и 3 дни пак АЗ, но със И ОЩЕ.
чУБСИОЩЕ - чувство на умиране и безсмислие И ОЩЕ. 

УНННМИОЩЕ - усещане нещо не е наред с мен И ОЩЕ.

ПТДКЩМИОЩЕ - просто три дни, които ще минат И ОЩЕ. (тука няма да съберем много гласове, гаранция) 

А сега да ви питам нещо - наблюдавали ли сте се след това, облекчени ли сте, олекотени ли сте, омекотени ли сте, всичко живо, било около вас, все още живо и около вас ли е? 
Ако да , значи сте късметлийка и ви се дава пространството да минете през това в безопасна среда. 
Ако не - върнете се към бизоните :) Или просто споделете като човек, че имате нужда от такова пространство, защото минавате през трудност. Само вие знаете как точно го минавате, или сте от онези малцина, които дори това забравят? 
За протокола все пак ще добавя, че е силно препоръчително да започнете с консултация при гинеколога. 
Силно препоръчително, по-скоро противозаконно е да привеждате в действие нещата, които ви се иска по време на Пъмса. Нека си изиграе ролята, вие сте ревливата публика, която си тръгва от постановката облекчена и пречистена за новите 27 дни. Другият месец отидете на следващата постановка, носете си кърпички. Аз този месец ползвах одеяло и не , не беше за завиване. Горещите вълни загряват достатъчно. 
Календарното време на жените с ТПМС да се мери с 27/3!
Пийс.