На пътя.
Гледам напред, но виждам миналото.
Имаме недоизказани неща.
Вместо да говоря, направо крещя.
Но то не отвръща така.
Дава образи, за да се науча да чета.
Умът ми е добър пазач, но на пихтия, крие много и добре.
Тялото обаче ще разкрие, ще роди през силен вик, през вълни с големина на капчици роса.
Събудих се отвътре, докато отвън върви кошмар в театър на роли.
Малко по малко отварям очи.
Готова съм, все по- готова, но и не бързам.
Нека бъде видяно, нека всичко нужно бъде изживяно, нека бъде, но в моя ритъм.
Няма коментари:
Публикуване на коментар