Едно много сакрално женско пространство

Здравейте, хора и вие, жени с бездънни дамски чанти. 
Това сакрално пространство крие много повече, отколкото самите ние си мислим.  
Ето например, след едно есенно почистване какво аз открих в моята. 
Ще започна с ключове, загубени през 2013 година. Още не са намерени. 
Продължавам с фосил на безгръбначно, живяло преди около 3 милиона години, според археолозите, които между другото, открих в същата тази чанта. Не знам как и защо са попаднали в нея, но имах да разчиствам твърде много и просто продължих, фокусирана върху крайната цел. 
Продължавам с балсам за устни,  сраснал се с билково лукче и заедно превърнали се своя обща и по-добра версия, а именно някакъв калциран предмет във формата на женска динозавърска лява подбедрица от мезозойския период. Много странно явление, казах си аз, и продължих да ровя. 
Следващите три обекта, които открих, бяха трима герои от сериала " Изгубени". Доста объркани , изплашени, дори стресирани. Като истинска родопчанка, аз ги нагостих и после успокоих, че не съм филмов критик, а те веднага се успокоиха и поеха по пътя си. Горките, мислеха, че още са на острова. 
След още ровене попаднах на някаква лична карта. В МВР-то ми казаха, че и човекът е обявен за национално издирване още през 2018 год, затова ме насърчиха да продължа да ровя. Аз нямах избор и не след дълго наистина попаднах на въпросния. Той ми благодари за останките храна и след това се извини, защото се оказа, че през 2018 по погрешка е попаднал в моята чанта. Търсел нещо от тази на жена му, но понеже били една до друга, объркал се. После пак ми благодари, просълзен този път, защото ако бил ровил в тази на жена му, нямало да го открием до поне 2035 година, а имал деца, човека. Доста ми стана драматично, но не исках да губя повече време с чужди семейни драми, казах му: "Добре , добре, хайде сега вкъщи" и продължих да ровя. 
След това, хора, попаднах на нещо наистина невероятно, дори след горе споменатите открития. Попаднах на цял един географски обект, някакъв мистериозен остров в Атлантическия океан. Потърсих повече информация за него в интернет. Нещо се губеше връзката, но за щастие намерих по-добра в чантата си. Островът бил открит от моряци в началото на 20 век, но после изчезнал. Кой да предположи, че ще излезе баш в моята чанта от толкова много по света.  
Накрая , хора, открих и една изгубена душа. Тя беше тъжна първоначално, но като разтворих широко чантата и в нея влезна повече светлина, душата профуча навън с 300.  Не знаех , че душите могат да вдигат такава скорост. 
Та , така за това лично женско място, което само си мислите, че е просто чанта. 
Благодаря на чанти Lzara, че ми осигуриха такова здраво и сигурно пространство през последните години. Сама не съм вярвала, че мога да открия толкова интересни вещи и обекти в нея.
Всъщност, Вие сигурни ли сте, че не ги продавате с тях директно? 

С обич,
Диди