Годината е 2024 и в Родопите правят опит за предаване, което с все сила да отрази положителни качества на местните млади, да се пошегува със съвременната липса на някои, която се смята за временна, да събуди у света интерес , да мотивира, да отклони същевременно вниманието от текущи актуални предавания, копирали всичко от далечни земи и различни култури с объркани морални компаси, при това без да го крие.
Предаването се снима на село, където хората си вадят хляба с честен труд. И макар някои да са избрали града , редовно се връщат. Особено сега, когато ще се снима предаването Ергенът-фермер в Родопите. Сценарий , който да се следва стъпка по стъпка няма, приготвени са интересни и простички за изпълнение ситуации от ежедневието.
В предаването главна роля играе Бекяринът (ерген), който търси дамата на своето сърце. Не му харесва да е по този начин, но по старите не му се е получавало и просто сега опитва.
12 е броят на момите, които са се записали. Къде от жажда за родопска слава, къде от скуката на село да избягат, къде от разтуптяно сърце при вида на Бекярина в работен гащеризон, нарамил 150 кг картофи на гръб. Всеки търси своето в тоя живот. А кое е негово, пак всеки сам си го избира. Така е и в отношението между мъже и жени.
И така...
Бекяринат- 45 годишен фермер, облечен в ухаещ на прясно изпран, но с перманентни петна от двигателно масло гащеризон , седи и чака пред къщата, която изключително добре поддържа ,както и фермата , градините и всички видове превозни средства. Разглабя двигатели, пали на дизел, бензин и газ от раз. Тих и добросърдечен. Обича животните, но яде месо , защото тренира. Не пуши , не пие, но псува. Не като каруцар, все пак разбира от двигатели, но се изпуска от време на време с някоя по-тираджийска клевета по адрес на неодушевен предмет. Към животни и хора само с уважение. До него гордо изправена и тук-там оправяща косата му на тила, е неговата майка.
Майка му - докато чакат тя го подпитва тихо, дали си е изпил хапчето сутринта, приел ли е достатъчно вода, боли ли го пръстчето от оня ден, дето изми една чиния, вместо нея, наспан ли е и накрая - трябват ли му пари?
Момите - 12 бройки, които ще се борят в кал и студ за фермерското сърце на Бекярина.
Пристигат в камион с каросерия. Букли, телеса и всичко без установен център се тресе от неасфалтирания път , по който минават. Пред дома на Бекярина слизат 11. Понеже все пак е състезание, 12тата не я търсят.
Запознаването протича под зоркото и злокобно око на Майка му.
Нито една не става, прошепва му тя в края.
Бекяринат е объркан, притеснен, защото предстои да покани първата на среща. Избира я на онче-бонче и заминават на романтична вечеря в селската кръчма. Поръчват си по една ракия , шопска салата, мълчат като чевермета 3 ч, защото нямат нужния запас от думи, за да се проведе смислен разговор. Накрая момата припада, той я нарамва въз рамо с дупе нагоре и всички му ръкопляскат. Всички, всички - 3мата над 90 годишни пенсионери.
Поради тежкия махмурлук (ракия 80 градуса не е за майтап) момата отпада от формата ,поради алкохолно отравяне и беден лексикален речник.
Другата ще я води при кравите, за да му помогне да издоят 560 вимета за един час. За съжаление на 58мото виме, момата става и сама решава да напусне, но моли преди да тръгне да се върне при момичетата за един бърз селкси бой. Бекяринат уважава молбата й и се радва, че не е клюкарка и интригантка, а решава проблемите си по автентичен начин.
След боя остават само още 3 моми.
Наближава финалът, Бекяринът се вълнува.
Мома 3 я води в кухнята да меси пита. В нея има голяма надежда. Мила е, симпатична, дружелюбна, умее да говори и то приятно, но уви - не различава тава от тиган, лъжица от вилица, фурна от мотор. За брашно не е чувала. Яйца - за пръв път вижда сурови и си изкарва акъла при вида на течността, мислила , че от там излизат само пилета и динозаври. Толкова за питата.
Другите две моми отвел на копаят картофи. Която изкопае повече, тя ще е. Няма какво да го мисли. Животът на село е суров. С една гола любов няма да изкарат много. Работа, работа и пак работа трябва да е приоритет. После взаимни грижи и уваважение.
Едната хвърля мотиката и казва, че се връща след малко. Другата запретва ръкави, плюе си в дланите, извива мустак, прибира косата, вдига два пъти вежда , докато го гледа с увереността на човек, расъл на къра и ял много бой за малко свършена работа, и започва с масивна сила да нанася удар след удар в почвата. Оттам картофите сами изскачат и сами влизат в чувала, като под команда . Жалко, че няма с какво да козируват, мисли си момата.
След няколко часа първата мома се връща с огромен чувал картофи от местна верига магазини в съседния град, но няма шанс. Чувалите на Райна са безброй.
Бекяринът дава 1 чувал картофи като утешителна награда и я изпраща с грубоватичко потупване по гърба и сърдечна благодарност за участието, докато не се гледат в очите.
Победител в състезанието и партньор в живота на Бекярина става последната мома, която изкопава цялата градина плюс съседната на комшиите, за да не е неудобно, нали.
Тъкмо да си стиснат ръцете в знак на съгласие за взимане, Майката на бекярина се намесва рязко. Казва му, че тая изобщо не става, че идва от далечно село, където има много комари, че кръвната й група е 0-, че е завършила с нисък успех втори клас, че е 3 месеца по-голяма от него , а изглежда като да е 18 години по-стара, че хърка, има два кариеса и не яде месо!
Бекяринът обаче решава да не слуша майка си. Казва й, че това е неговият избор и да не се меси.
-Райна, хайде! Ела с мен да те запозная с кравите...Райна!? Райна, къде сиииии???
