Размяната

 

- Хайде на бас!
- Хайде, де! Ама ще загубиш...
- Да видим...


Две седмици по-късно:

- Честито, Георги! Ти загуби.
- Добре, де. Беше права. Кажи сега каква е цената на баса? Каква е тая размяна,  дето искаше при условие, че загубя баса?

Мълчание, украсено с ехидната усмивка до тила на Невена. След като се наслади до край на мига, последва и уточнението:

- Една седмица ти ще бъдеш мен, а аз теб. Вкъщи, на работа, с децата, в магазина и навсякъде. Ти си Невена, аз съм Георги от утре и завинаги, т.е. в продължение на една седмица. Това е договорът, който ще подпишеш без въпроси, ще го прочетеш след подписване, защото нямаш избор - загуби баса, все пак.

- Да му се не види! Има договор! И неустойка при неизпълнение!?! Ти да не си полудяла?!?
- Казах без въпроси!
- Добре, де.

 Договрът е подписан, ролите са разменени и на следващата сутрин щеше да започне една незабравима седмица в живота на сем. Илкови.
 Невена и Георги имат 3 деца. Младата двойка си беше поставила високата цел 3 преди 30.
Мислеха, че с децата ще е по-забавно, че ще се оглеждат всеки ден в тях и ще припадат от любов и умиление по малките си перфектни версии. Ако само бяха попитали хора с повече опит, хора с деца, щяха да знаят , че нещата изобщо не са така, както са ги планирали и виждали в мечтите си...

 Георги стана, мина през банята и пак си легна. Стресна се. Направо акъла си изкара като видя Невена да спи още. Пипна я по челото. Температурата изглежда нормална. Приближи ухо до устните й и си отдъхна - диша, при това равномерно. След малко извърна глава към стаята на децата. Ненормално тихо е. Стана и забързано отиде до тях. Е, сега вече не можеше да повярва. Децата още спят! Не са заспали повторно след първото сутрешно будене, не! Направо си спяха във все странните им пози, заедно с течащите лиги по бузите , заради отворените им усти, които само докато спят не задаваха въпроси.
 Ама, какво става тук!?! Каква е тая безотговорност, как може да не е събудила децата и да си спи още сладко, сладко?!? Ето точно на този въпрос получи леко видение от вчерашен разговор с Невена, в който трябваше да подпише някакъв договор, ама за какво беше.Ами, да ! Аз от днес съм Невена! Сетих се. Ясно защо тя спи още и децата не е събудила даже. Аме, че съм отвеян.
Седна на леглото отпуснато и спокойно , защото все пак се беше сетил откъде-накъде денят започва така странно. И седя така 25 минути. Успокоен, че се е сетил. Нищо друго не го притесни. На 26тата отиде да си пусне кафе , за да има време да го пийне, да се облече и тръгне за работа.
 По някое време алармата на Невена иззвъня за около 3 стотни от секундада и веднага беше спряна. Невена се беше наспала. Стана свежа, оправи се и седна на масата с кафе и списание за коли.
 - Добро утро, Неви!
- Добро утро, Жожи. Тръгвате ли?
- За къде?
- А , не знам, аз просто така си питам. Ами, добре! хубав ден, аз ще тръгвам и за довечера печена сьомга с грах , нали?
- Ооо, да,да! Обожавам я така.

 Невена разпъна устни в нещо като загадъчна усмивка и очите й придобиха един такъв особен блясък. Георги не я беше виждал в такова странно настроение, но какво пък! Не беше толкова зле, даже си е приятна. Сигурно е заради баса и разменените роли.

- Басът!  Ама аз съм Невена! Да му се не види - децата!!!

Георги отсече мислите си със средно висок децибел на крясъка, който успя да събуди поне едно от трите деца. Онова, което трябваше да остави на училище, а другите две още спяха. Те са за градината и с тях има повече занимавка. Времето напредна доста, а Георги се примири с факта, че нито едно от трите деца няма да стигне на време, както и самият той за работа.
 Обади се първо на шефа си и му каза на кратко каква е ситуацията. Сам с трите деца по причини, за които не може да говори сега. Шефът на Георги е иначе много разбран човек и като чу за какво иде реч, направо го попита:

- Абе, Георги, ти що не вземеш отпуск направо? 3 дена ок ли ти е? По един ден на дете.
- Шефе, аз май и сьомга за довечера трябва да правя...
- Ок,  4 дена? продължи с разумните въпроси шефът.
- с грах... довърши Георги.
- Болничен ще е май!
- Шефе , така ще съм цяла седмица!
- Георги, отпада и болничният. Пиша те умрял за протокола. Пък ти ела , когато можеш.
- Жив да си, шефе....Веднага спри да душиш брат си и изкарай пластилина от устатата на сестра си!!!  Ако вече го е изяла, не го вади....!!!

 Георги не беше затворил телефона и шефът  му чу свежите съветите на бащата към децата, отправени с агресивен тон, но без насилие и си помисли за миг , колко различен е бил неговият родителски подход на времето. После каза на секретарката да му донесе кафето.

- Заповядай, тате! С две захарчета и сметана!
- Благодаря, Иване.


 След обаждането до шефа, Георги звънна в училището и градината на децата, за да предупреди за закъснението , поради форсмажорни семейни обстоятелства.
 Последваха 28 тежки минути, в които Георги трябваше да приведе децата в приличен вид. На най-голямото каза да се оправя само и , че най-важна е вътрешната красота на човек. На средното помогна да се облече направо върху пижамата с дрехите, оставени на стола. Реши, че Невена ги е приготвила грижливо в последните си минути като себе си.  За най-малкото се наложи да твори, мисли и съчетава тоалети. Понеже беше момиче, не върви на розова блуза да наденеш зелен клин, да вържеш лилав ластик на косата , особено ако якето е на точици с различна големина и пръснати навсякъде, но не и по качулката, щото такава нямаше и на Георги му се наложи да търси палтото с флорални мотиви и пухени ръкави, коланче и дължина 3 см над нежното детско колянце, закупено от фенси магазина с колоритното име "На мама фръцлата".
И така на входната врата се подредиха 3 броя деца в невероятни за съвременните модни  тенденции облекла...И един възрастен, който за жалост не успя да се облече, нито обуе.
 След като ги разпръсна по институциите, плати за театъра днес в общата детска градина за две от децата, подписа 46 документа в училището на най-голямото (без да знае и пита за какво е нито един от всички), проведе сериозен разговор с учителя му  по математика, Георги излезна от училището и така силно изкрещя, че всичките накацали по ръждясалите первази гълъби отлетяха с бясна скорост. Един го оака на лявото рамо.
"Я, и гълъбите можели да акат от уплаха. Ако имах пистолет, щях да му лея един куршум и повече никога нямаше да изпита страх тоя гълъб..."
 Това бяха последните му думи на ум след крясъка.
 Денят продължи, както бе започнал - с нови и нови изненади за Георги, само дето той вече не можеше да мисли и говори на ум, говореше си сам в облекло като за пижамено парти в понеделник сутрин , обут в пухените лилави домашни пантофки на Невена. Събираше погледи и от време на време стотинки, понеже го мислеха за невменяем. Един случаен минувач го попита дали иска да се обади на някого или да го върне направо там, откъдето е избягал. Георги му отвърна така:

- Петре, аз съм бе, брат! Не ме ли позна?
- Георги??? Георги Илков от 3ти етаж?????
- Същият.
- Леле, как бързо върви времето, много си се променил бе, човек. Що така?
- Петре, в петък пихме бира заедно!
- И за два дена каква промяна си претърпял.
- Претърпях размяна, не промяна...ама дълга история, ся нямам време.
- А ще пием ли бира в петък?
- Да, ама не тоя. Да си стана пак Георги и тогава, че Невена няма време за такива работи.
- Ти да не си пиян още?
- Не, ангажиран съм с допълнителни ситуации и бързам, така че - довиждане!

 Георги препускаше по града с колата и после пеша в пантофите с пух, без изобщо да знае къде отива и какво трябва да прави. Ясно беше - в такъв вид не може да се появи на работа. Може би утре, ако успее да се облече и обуе сутринта.  Една от клаузите в договора гласеше, че няма право да звъни на жена си и да задава въпроси. С много дребен шрифт пишеше, че само ако въпросът е на живот и смърт, само тогава може да й прати смс, а тя ако реши, ще върне.
 Написа смс-а, а отговорът гласеше: току що наруши една от клаузите и удължи с един ден размяната.
Георги пребледня, после се препоти, после изсумтя нещо и накрая седя и гледа в една точка доста време без да мигне дори. Получи бодежи в очите и трябваше да преустанови медитацията, която за жалост не даде успокоителния ефект, както обикновено.
 За кратко ще се прехвърлим от Георги на Невена, за да видим, че тя работи наспана, свежа, усмихната и без да мисли за програмата след работа. Тряваше просто да се прибере, да седне на масата, да се наплюска , да поиграе млако с децата и да си легне.  Невена имаше необикновен ден и я чакаше цяла такава, къде-къде, по-безгрижна седмица. Е, как да не ходиш усмихнат и свеж през целия работен ден. Дори докато се храни в обедната почивка.  Беше странно за колегите й. Някои шушукаха, че е изтряскала тотално и безвъзвратно, но Невена отдавна беше надмогнала момента кой и какво говори зад гърба й. Сега просто се наслаждаваше на една своеобразна ваканция, по времето на която дори не й се налага да стяга багажа - нейния и на децата; не й се налага да го разопакова и да изкупува от аптеката лекарства за всякакви хипотетични болести сред деца и възрастни. Невена обичаше да е сигурна и винаги да елиминира риска. Ето защо в тази седмица всичко това щеше да си го спести и ефектът от почивка щеше да е дори по-силен.
Нека оставим Невена да си почива и да се върнем към Георги...Оставихме го за миг и горкият е в ареста. Докато се разхождал пеша в пухените си пантофи, объркан и в търсене на отговори на въпроса "а,сега на къде?" , бил забелязан от патрулката. Не можал да отговори адекватно на нито един въпрос и го прибрали. Бързо се решила ситуацията, понеже Георги имал братовчед в полицията и след около 2ч бил навън, дали му и полицейски кубинки, за да не ходи по пантофи. Пижамата отказал да свали и продължил с нея направо към магазина ,  за да пазарува.
 В магазина направил 3 обиколки , без никакъв резултат. Спрял с количката за миг и решил да мисли логично и философски за вечерята - сьомга с грах, която той обожавал, но нямал никаква представа , как се прави и какво трябва да купи.  Мислил, мислил и се разговорил накрая:
- Така, сьомгата е риба, значи трябва да купя риба. Къде , да му се не види, в тоя магазин има риба? А, ето я! Такаа, каква риба да купя. Мисли, Георги, мисли! Аз си хапвам, Невена не толкова. Децата ще ядат солети, значи не трябва да е много голяма...
 Взе я и се отправи към касата, забравяйки за граха. Плати и се правеше на нормален човек през цялото време, тъй като пижамата и полицейските кубинки говореха нещо съвсем друго.
 В късния следобяд Георги успя да се добере до дома си, който беше оставил в тотален безпорядък. Реши да въдворява ред, преоблече се и после се отказа по отношение на безпорядъка. Опита се да приготви вечерята, но забеляза , че съществото с очи в замразения пакет го гледа!
- Това не е добре, поличба е. Ще ядем само грах....ДА МУ СЕ НЕ ВИДИ! Забравих да купя грах ...
Мисли, Георги, мисли! Сетих се, ще махна главата!

6 минути по-късно:

- защо продължава да ме гледа така...ахх, не съм отрязал главата, а опашката! Ами, аз сега ако махна главата, то нищо няма да остане! Мисли, Георги, мисли! Невена яде малко, аз мога да ям солети с децата...

Стана време Георги да взима децата от градина и училище.
Тръгна облечен подходящо и си помисли колко задобрял е като цяло. Пристигна навреме , прибра двете от градина, отидоха и до училището, в което Георги влезе с чадър, за да не го бележи пак някой уплашен гълъб. Довърши си спора с учителя от сутринта и взе и последния наследник. На връщане минаха през едно заведение, за да купят сьомга с грах и се прибраха.
 Вкъщи ги чакаше Невена. Беше все така усмихната и свежа, макар да беше минал целият работен ден. Поздравиха се с прегръдки и целувки и тя попита директно:
- Кв'о ще ядем?
- Сьомга с грах. - отвърна Георги и започна да слага масата.
 Имаше хиляди въпроси в тоя момент към нея, но нямаше как да попита, заящото щеше да наруши клаузата и да си удължи присъдата. Затова реши просто да търси....

- Салфетки...къде може да ги е дянала? А, ето ги. Прибори....Не тук, не тук...Аха! ето ги! чинии. това е лесно. ето ги! чисти чинии,чисти чинии! няма. край. тва беше, отказвам се! тва не е живот.

 - Татеее, сестра ми пак яде пластилин!
-  Вземи го бързо!
-  Татееее, изяде го!
-  Е, пак лиииии??
-  Татеее, да го изкарам ли?
-  Недей. ще чакаме... я , синко, ела тук, докато чакаме да свършиш нещо.
- Какво , тате?
- Измий чиниите?
- Ама, тате!
- Почвай , ако не искаш да вечеряш и ти пластилин.

Ти да видиш... Георги се почувства окрилен. Ако впрегна всички да правят по нещо, ще я избутам по-лесно тая седмица....

След 3 часа и половина вечерята беше сервирана, децата заспали, а Невена си дочиташе книгата в леглото.
 Георги вечеря сам и изпи доста вино. Изкара един лист и се захвана да прави график за утрешния ден, както и списък за пазаруване.
 На сутринта Невена се събуди още по-свежа и отпочинала, а в кухнята завари Георги с две кафета на масата.
- Ти си станал и си ми приготвил кафе? - попита превъзбудено Невена?
- Не съм лягал, а кафето ти е прелято от моето, което сварих в 4,30 сутринта. - отговори Георги като на забързан кадър, понеже беше предозирал с кофеин.
 Нямам време сега, отивам да будя децата и днес смятам да се облека, за да избегна ареста и уплашения гълъб.
 Невена го погледна, леко се притесни, но какво пък, тя толкова пъти е говорела несвързано и все е оцелявала...
 Вторият ден на Георги определено беше далеч по-успешен. За третия и четвъртия да не говорим. Георги набираше сила и самоувереност, а на петия ден отиде и на работа. Там разпитваше колегите кой какво ще прави за вечеря, даваше съвети за отстраняване на петна от килим, разказваше за влудяващото поведение на децата си, после им показваше техни снимки от последните няколко бани. И всичко това на все същия забързан кадър от втората сутрин на тази седмица, защото от тогава до сега Георги не спираше да жули кафе и вино. Тези две напитки , в които Невена се кълнеше, а Георги напомняше все, че не са за предозиране, оказа се, са и неговото спасение.
 В този ред на ежедневни дейности и грижи се изтъркули не една , а цели три седмици след като Георги загуби баса. Така се беше унесъл в работа, домакинство и грижи по децата, че беше загубил представа за време , а Невена реши да се прави на ударена...
След още 3 седмици и Невена и Георги се завариха да слагат вечерята заедно, големият им син миеше чиниите, средният дебнеше малката си сестричка да не яде пластилин. За миг семейството се оказа по-сплотено и повече заедно от всякога, защото вършеха нещата заедно и О! чудо - те се справяха чудесно, ежеднивието им стана по-лесно за всеки член.
 В една неделна сутрин, когато всеки правеше нещо приятно за себе си, Георги преподреждаше шкафовете и намери случайно договора, който Невена направи и той подписа без въпроси. Погледна го и за пръв път го прочете...

- Невенаааааааа...
- Дааа?!? - отговори Невена и закрачи към него с любопитство...
-  Договорът за оная седмица , когато се разменихме , е безсрочен...подписан е и се задължавам да го спазвам доживот...ти нали каза само една седмица???

 Георги се почувства излъган, но пък от друга страна последните седмици, в които правеха всичко заедно,  бяха много хубави и той се успокои, преглътна лъжата и си каза, че може би така е най-добре и щом ще спазва договор, за да са щастливи, ами нека пък го спазва...