Новите ми очи
Събуждам се от светлината иззад все още затворените ми клепачи. Освен светло е и ясно, различно, нетипично. Всъщност както и всеки нов ден. Още не знам с какви очи ще прогледна днес. На нощното шкафче до мен винаги има огледало, в което се оглеждам още преди да напусна постелята си. Така разбирам как ще изглеждам днес, търсейки да утоля новата си жажда. Да се събуждам всеки следващ ден с любопитството на 5 годишно дете за света не около теб, а вътре в теб, бе последното ми желание преди да напусна този обикновен, опростен свят. Не очаквах да се сбъдне, не очаквах и да напускам , но когато го реших, се появи онова силно усещане, че не сега е момента. И така в онази нощ потънах в реален сън, който ме преведе през промяната. От тогава всяка сутрин се събуждам с други очи. Формата е същата, но цветът и това как виждам света, най-вече този в мен, са нещата, които посрещам за пръв път всяка сутрин, един вид запознавам се с тях и повярвайте ми, усещането е незабравимо. Е, поне до следващи