Съвременна версия на Трите прасенца в родопски стил
Трине свинета
В адна кошта живела свиня с трине хи малки. Малки, малки, ама от аднож са времено изтаркулило, нарасли и майка хим не издаржела и хим рекла:
-Хай, да ви са не види, нема цел животъ да ва гльодам, сбирайте си партакешите и да ва нема!
Поогльодали са трине свинета, добалнело им, ама нема как - дошло беше време да са изнесот и постройот кощи сами.
Най-малконо свинетище отишло при лелька му. Другоно отишло при мижо му, а пък най-големоно хас зафатило да строи.
Баш по ейсва време са паднало и пребройеване на врюд в районас.
( В съвременната версия вълкът е преброителят)
Най-напреж преброителян отишол в кощана, дено живело най-малконо свинетище. Отворило то вратана и преброителян са изпулил:
-Вай, чe ти при лелька ти ли си дошол?
-Не бе, йе за малко само. чекам да ми са обадят за адна рапта в Германия.
-Ам кога ша варвиш?
-чее, кога..? то ша е на пролетка, ага гльодам.
-хай, рукай лелька ти да дохада, ша ти дам адна пролетка...
Своршил рапта ейтам преброителян и отишол в кощата , дено било средноно свиненце.
Отворило то вратана и преброителян рекол:
-Вай, че ти ейтува ли са досурна, при мижо ти? Аман от вас, михлюзи . Таман ви майки ти изпади, найдахте си други коще.
-че не бе, я оти мижо да не е сам.
-та, ага е сам, та кано?
-че не бе, оргя ма е. (оргя ма е - жал ми е)
-хай, рукай мижо ти, ша ти дам адно оргя ма е...
Своршил и ейтам рапта, преброителян продължил напреж и кано да види? Третоно свинетище гради коща само, та са привива адин карар. Прилошело му на преброителян, форлил китапите , сьоднал на адно буре и заревал.
-че ейсоя откаде дойде, оти седи и реве? - само са питало свиньето.
- Ти си хас не добре, свиненце! че в ейсея времена гради ли са? ти майсторине знаеш ли ги какви са запьонати, ако ги и найдещ...Само дограмона знайш ли колко щи излезе? Вай, кано доживех да видем!
Ейсей заворшило пребройеванено в районас на трине свиньета. Останали си живи и здрави и изпадени от майка хим.
Поукана: немойте избодалева и хич да ва не пребройеват.
Коментари
Публикуване на коментар