14 февруари в семейството на Биляна и Валери

 

 Имало едно време една влюбена, млада двойка. Любовта им била безгранична, казвали си най-милите думи на света, даже в космоса, даже отвъд него, че и малко по-натам. Прегръщали се постоянно, прекарвали цялото си време заедно, без дори да усещат как дните се нижели един след друг, а любовта им ставала все по-силна. Светът им приличал на приказка. Въздухът , който дишали усещали с чудодеен аромат, цветовете, които виждали били на най-красивите и нежни цветя...Нищо и никой не можел да потъмни настроението им, да махне усмивката от влюбените им лица и души…
 Всъщност двойката я има и сега. Това са Биляна и Валери , които преди няколко седмици решиха да подсилят горенаписаните любовни трепети и с брачно свидетелство. Решиха го не сами, а с помощта на родителите им, които категорично забраниха двойката да заживява заедно без да има сключен брак и предварителна уговорка за подялба на още липсващите такива в младото семейство деца, имоти, коли, посуда , ценни книжа, гащи и мечти.
 Биляна и Валери, обаче, нямаха против своевременната намеса на родителите им, тъй като вярваха в тяхната добронамереност, житейски и брачен опит. Всъщност на този етап от връзката си, двамата влюбени не изпитваха особен интерес към случващото се около тях. Искаха само да бъдат заедно и да изживяват любовта си, да я подхранват всеки ден с погледи, усмивки и нежности, за да става тя все по-голяма и по-приказна. Силно вярваха, че именно тяхната любов може да спаси света, да промени глобалните климатични изменения , да повлияе на сериозната политически нестабилна обстановка в страната, да изкорени всяко зло. Ах, наивни млади и влюбени…

 Общо взето и между всички тези романтични трепети дори не усетиха как родителите им ги бракуваха и как набързо станаха Биляна и Валери с обща фамилия, общ адрес, обща баня и така нататък до общата изтривалка пред общата им входната врата.
 Домът им беше недалеч от центъра, в краен и тих квартал , където коли почти не се чуваха да бръмчат след 20 ч , но пък за сметка на това бездомните кучета лаеха до късно и будеха рано жителите. Въпрос на няколко години търпение, разни хапчета за сън, твърд алкохол и хубава дограма. Това гласеше съветът на техен съсед, относно навикването им в новата обстановка. За сметка на този нищо и никакъв минус, цената на имота беше много приемлива,  тъй като майката на булката симулира с добра актьорска игра припадък в следствие на високо кръвно, което пък е от стреса покрай пазарлъка за новия имот. Ето така продавачът на имота се съгласи да намали цената с 10%. След като бащата, със завидно спокойствие му каза, че все пак недвижимото имущество граничи с ромския квартал, едната стая е със изцяло северно изложение, продавачът намали цената с още 10% и така младото семейство се сдоби с тристайния апартамент на отнесените си от любовния вихър мечти.
 Не че беше кой знае какъв лукс, ама те просто си живееха в такъв един техен свят на пеперудки и рози без бодли. . Преди няколко седмици се случи подписването на брачното свидетелство, а всъщност само преди него двамата се срещнаха и влюбиха от пръв поглед на момента, на секундата направо и в знак на...момента, една светкавица удари близкото дърво, където малко по-късно Биляна и Валери издълбаха символите Б + В ЗАВИНАГИ ...три сърца...и така 8 реда надолу, докато дървото се оказа с твърде малка площ за тяхната обич.  

Въобще животът им беше чудо и приказ. И от приказката директно в съвместния им живот под общия покрив, където една сутрин започна нормално, но по-късно събитията рязко заземиха влюбените. 
  В тази сутрин първи стана Валери и реши да приготви любимата закуска на Биляна. Понеже беше и 14ти февруари, Валери излезе да вземе  и цветя, с които да украси навсякъде. Вълнуваше се, защото това щеше да е първият им празник на влюбените в новия дом . Искаше да е специален, да го запомнят и разказват на децата, внуците, правнуците и на праправнуците. Не че Валери и Биляна бяха безсмъртни, просто хич ги нямаще по сметките, откакто са влюбени. 
 След около 45 мин Валката се прибра, провери Билянка, която все така си спеше, сякаш това го можеше най-добре и не костваше нищо да не спира да го прави. Запретна ръкави да прави лимецови палачинки , гарнира ги с боров мед и боровинки, старателно и предварително киснати във вода за 30 мин. До чинията с палачинките сложи една красива роза и махна всички бодли, за да не се убоде Биляна случайно.  Сложи подноса в леглото и зачака тя да се събуди и види изненадата. Стоя така 2 часа ...мълчаливо, спокойно и в леко задрямало положение. После реши да направи надпис за 14ти февруари. Ряза, оцветява, лепи и накрая го опъна като трибагреника пак върху главата на Биляна, за да е пълно щастието. Стоя после още 2 ч и реши, че без балони не може. Излезна и купи 14 балона в розов цвят с червени сърца и надпис "I love you to the moon and back" на тях. Прибра се. Биляна не е мърдала, а следобедният час взе да го притеснява. След като украси апартамента с балоните започна да мисли, че май е по-скоро време за романтична вечеря, а не за закуска.  Пак излезна и пак напазарува , за да сготви телешки стек с розмарин и салата с чери доматки. Постели най-сладката покривка на света, която майка му беше подарила за специални поводи и добави последния щрих към романтичната гледка - червено отлежало вино.
И пак зачака търпеливо и грижовно, смирено и тихо, за да не я събуди преди тя самата да е решила. В 21ч  Валери не се стърпя и взе кардиналното решение да събуди Биляна. Не за друго, ама денят на влюбените беше в края си и не искаше да го пропуснат.
 Опита се да я събуди с целувки, милувки и нежни думи. Не успя, Биляна изхрипа, преглътна само с език и отворена уста като упоен английски булдог и продължи да спи. Докато продължаваше с опитите си  на вратата се почука. Валери остави на пауза мисията и отиде да види кой пък би могло да е в този късен светивалентиновски час. Сигурно някой съсед търси тирбушон, мислеше си Валери, докато пристъпваше спокойно с въпросителни в главата си. Отвори вратата и наистина видя един от съседите. Същият дето ги посъветва да имат търпение за бездомните кучета и техните среднощни концерти.
- Как е Биляна, съседе? Събуди ли се?
 Тоя пък откъде ще знае, чe по това време жена ми може да спи още?  Запълни пространството ш главата си с още една въпросителна Валери и реши директно да попита съседа:
- Не още! А ти откъде знаеш, че все още спи?
- Ами, миналия път като ви видях, ти тръгна напред, жена ти остана след тебе и се притесни за кучетата, та  ме попита дали нямам някакво хапче от тия, дето помагат да не ги чуваш през нощта. Дадох, разбира се. Аз съм от услужливите съседи.  Сега идвам да проверя как е, дали е спала добре.
- Добре? Тя спи като зашеметена горила, бе! Хърка и диша като Дарт Вейдър със синузит. Не мога да я събудя , а Св. Валентин замина! Язък за подготовката и целия ден.  – примирено и с принизен тон изсумтя разочарованият Валери.
- Съседе, я по-добре виж да я събум, че празникът не е толкова важен вече.
- Ти какво й даде , всъщност?
- Амииии....нищо особено, просто едно дето ако си по-малко килограми, ще спиш по-дълго. Ама тя си беше едра.
- Как, едра, тя е 50 кг. колко ще спи?
- 8 дена.
- Моляяяя?
- Спокойно сега ще дам друго и ще я освестим. Хмм, как 50 кг, бе?  - помисли си съседът, след като успокои Валери.

15 мин по-късно Биляна се събуди , но не знаеше нито къде е , нито кой е Валери , даже взе съседа за личния си лекар.
Валери се зарадва, но и сериозно притесни.
- Биби, как си, мила? Добре ли се чувстваш?
- Да, супер съм, а ти кой си?
- Съседе, ти да не обърка дозата? Тя не ме позна? Сега какво ще правя? - разплакан и паниран попита Валери.
- Не съм объркал дозата, брат, объркал съм жената. Онзи ден на стълбите ти не беше с тази. Беше друга , по-пълна, с къдрава коса, дълго палто.
- Майка миии, бе идиот! Това беше майка ми,  когато се засякохме на стълбите.
- Мислех, че е жена ти. Брех, съседе, младолика майка имаш, кога те е родила, на 17 ли?
Тук очите на Валери се изпразват от сълзи и започват да се пълнят с кръв от ярост и безсилие.
-Ох,  да не се отплескваме, та значи майка ти е дала хапчетата на Биляна, не аз, разбираш ли. Не съм виновен и не искам пак в затвора.
- Все тая, кажи кво правим с Биляна сега! После с тебе и майка ще се разправям. Биляна не ме позна!
- Целуни я! покажи тука малко романтика, аз ли да те уча, бе съседе!
Валери разгърна целия си любовен арсенал, за да върне Биляна към себе си , за да го припознае, но за жалост - без успех. Тройната доза приспивателно бе заличило последните общи спомени на Биляна и Валери....
 Тогава Валери не издържа и от него изби агресия и желание за мъст, каквито никога не е изпитвал. Всичко това изля словесно върху съседа, който до преди малко стоеше спокоен и уравновесен, сякаш няма нищо общо със случката. Биляна се уплаши и явно от стреса и тутарата блесна споменът за Валери, за бързата венчавка, за новия дом, та чак за хапчето за сън, което майката на Валери усложливо й даде за главоболие, и с все всичка сила кресна:
- Спри, Валееее, спри любов, остави го!
Валери се разсея , спря да нанас безпощадно обиди, заплахи и обвинения върху съседа и се втурна да прегръща Биляна,  тя вдигна и разпери ръка, опря длан в гърдите му и каза:
- Знаеш ли, Вале, още малко няма да му е излишно! Погрижи се да не се занимава повече с това, а аз отивам да видя вашите... да видя майка ти как е, спи ли и тя непробудно, спомня ли си за мен....