За различните места вкъщи и нас

   Уют, топлина и спокойствие. Нали това търси всеки у дома? Деца , котка, топли шушони или ефирна памучена дреха, подбрани в крак със сезона и абсолютно противоречие с модните тендеции. Говорим за домашни дрехи, все пак. Кафе , вино, айрян или друга любима напитка. А за любимите ни места вкъщи? Имате ли си такова? Имате ли си място за уединение или чиста доза криене? Вкъщи сте далече от света навън, а от света вкъщи имате ли място за бягство, така де – уединение? В този разказ ще се спрем на няколко места , на една симпатична, може би и типична, двойка – младо семейство в големия стар град. Но за тях по-късно. Нека сега обсъдим тези така важни места из дома, които ни носят покой. На нас или поне на някого около нас, та поне един доволен да има.

Кухнята – тази рядко обитаема част на дома от мъжкото съсловие в него. Тук ще направя важна вметка, преди да ме линчува или предложи директно за гилотината многооуважаемото шефско съсловие, което крие зад титлите си много мъже. С почитание и адмирации към Вас, тук излагам картинка, различна от Вашата професия и страст. Говоря и не за масата народ, не говоря и за конкретно семейство или тенденция в семейния живот, просто ей така си говоря и целта е малко, поне малко да се позабавляш и ти, драги ми неспадащ към този разказ образ.  
Та за кухнята - забелязали ли сте, че когато се подаде сигнала; онзи с децибелите, които достигнат и до последното затънтено кътче на вашия малък уютен свят: „Вечеряяяяяя“ , точно това пространство - кухнята, криещо толкова много тайни в семейството, напр.: къде е цедакът за чай, къде има малка лъжичка или тоталния хит: къде в хладилника е кремчето от вчера и т.н. , та това пространство рязко сменя посоката си на значение тогава. За секунди се изпълва със няколко чифта заинтригувани от вида на вечерята очи и пак няколко броя опразнени и ревящи за материал стомаси. Явно е въпрос на синхронизация между стадов глад и що-годе средена маса със средството за поддръжка на организъм и дух в добро общо състояние.

Идва ред на банята. Мислите си, че там се къпем и поддържаме хигиена, нали? Според мен обаче, там именно е мястото за дълбоки размисли и идеи с нечувана скала по великост, за краткосрочен релакс и не на последно място – минути за самооценка. Ще ми се дам примери с велики писатели, музиканти, творци, които са излезнали с чисто тяло от там и с гениалния замисъл за книга или музика, но няма. Ще го карам по-полека и ще вкарам тук персоните от началото, а именно младата двойка от големия стар град – Петър и Гери без обща фамилия. Нямат брак хората, но пък от 3 години живеят в хармония и любов под един покрив в краен и спокоен, като тях самите, квартал. Преди 3 години двамата залюбени си купуват апартамент и оттдгава са все в ремонт милите. Едно оправят, друго излезе, знаете как е. За всичко и винаги стигат до консенсус, та дори за тая баня, дето споменах, колко важна е всъщност за израстването на личността, докато се мисли и правят равносметки всяка вечер под душа...или всяка неделя. Ще се учудите що народ продължава да се къпе упорито само и единствено в неделя. 
 Разбраха се за спалнята, за TV шкафа, за кухненската маса и столовете, но за едно нещо не се разбраха и до ден днешен. Сменят го на има-няма 6 месеца и на Гери взе постепенно да й писва, но въпреки това не се издаваше. Това нейно спокойствие на фона на изнервените и нетърпеливи познати, колеги, та дори роднини, направо блестеше, окъпано в омайна светлина.

Явно беше изградила сериозен характер с годините и то без помощта на гените. Е, и Пешката не отстъпваше . Той пък такъв романтик, направо разтапящ шоколада нежно и бавно на водна баня. Викат всеки с лудостта си. Пешката я носеше своята най-редовно, просто рядко я показваше и основно пред Гери, която наричаше със сладкото обръщение „пате“ или „патенце“ ако работата загрубее в онзи романтичен смисъл.

И дойде време пак да подменят въпросния, станал повод и за първия им семеен, пресилено ще е да го нарека скандал, но все пак. По-скоро поспориха , но Герито, нали душица, пак каза" oх, добре!" С тoва „ох“ отпред, обаче, Пешката разбра, че няма да има следващ път. И Гери си има граници, добре е да ги уважава и да внимава в тоя район, щото все пак нейната лудост още не е излизала наяве. Имаше си той едно на ум; нали е много предпазлив, освен всичките си други качества, заради които Гери се бе влюбила в него. Та взе решение и той - това да е последният! И за целта се зае да избира невиждан такъв, да звъни и да пита за поръчка по индивидуален проект с конкретни изисквания , като задължително за всяка лека промяна или новост в проекта, трябваше да го информират своевременно, направо на секундата. Как да кажа, отсвириха го набързо от всичките 8 места, където звъня. На първите три му затвориха директно телефона, на следващите четири зададоха няколко въпроса от куртоазия и после пак му затвориха телефона, а на последното аха-аха да поемат ангажимент и Пешката заговори за бюджет. Тоя път той им затвори телефона, мъмреше си под носа, че като имал толкова изисвания, какво? Трябвало да плаща в златни кюлчета ли? Айде, де! Толкова със звъненето и търсенето на индивидуално решение на проблема. А то си беше проблем. За Петър. Гери , милата, седи си, трае си и набира ли, набира.

Изминаха тежки, безсънни и напрегнати няколко часа, откак Петър мислеше за последната подмяна. Работа не го ловеше. Гери имаше важна презентация в работата и споделяше трепетите и притеснението си него, но сякаш говореше на изключения телевизор, в който Петър зяпаше изяден, направо прояден от екзистенциални мъки, в които, то се беше видяло, е сам. Гери се вълнуваше от други неща и не проумяваше как е възможно Петър да изпадне в такова несъстояние на духа. За пръв път се сблъскваха с такова разминаване в притесненията. Въпреки това Гери подхождаше с разбиране, макар и трудно. Наслояваше се в нея и досада и какво ли не в тая гама от усещания, но не показваше с нищо. Беше твърд и благ характер за пример или пък не, не мога да преценя.

Изведнъж , ей така от дълбините на нищото и никакво притъпено настроение на Петър , като сменена след късо съединие лампичка, проблясна идеята. Велика, гениална и неповторима! Гери веднага забеляза светлината в очите на Петър и направо в стаята , понеже наистина смени една стенна лампичка. Нямаше избор, трябваше да попита. Ако имаше, щеше мълчаливо да подмени цялата електроинсталация на блока и да избегне отговора. Вероятно защото очакваше да е също толкова нелеп, колкото обекта на неговото пристрастряване, идеята за подмяна и цялото му петровско поведение в момента.

• Кажи, Пеши! Каква мъдра идея те осея? - попита Гери с настръхнал косъм.
• Пате, ами то като се замисля, май няма нужда да купуваме нов. Може да предложим на комшията от 2ри етаж да ги разменим временно и като ни омръзнат, пак да си ги вземем обратно, всеки в неговата си къща. Така няма да даваме пари , а и двамата с Колето ще изпробваме нещо ново. Знам от него, че техния е супер качество.
• Добре, както решиш. Наистина , тая работа много взе да ме напряга. Отиди, говори с комшията, вземи нов, вземи 3 нови, направи челна стойка, засади дръвче или каквото там е необходимо, за да спреш тия терзания за това нищожно житейско моментче...И друго! Ще ми кажеш ли за какво, бе аджеба, е толкова важно това за теб. 3 години през 6 месеца падаш в празен кладенец и стоиш там, докато не се вземе нов. После и той не става, айде пак същата на ново. Айде, казвай, кв'о толкова търсеше и не намираше до сега в диваните, дето взимахме? Казвай или заклевам се, ще хвърциш навън през балкона заедно с дивана и холната масичка с все пуканките и бирата на нея! Ще изхвърчиш с цялото тва твое ненормално държане....
  Това е! Гери не издържа. Беше набрала до неузнаваемост и мостът се лакатушеше , само чакаше поредната изцепка на Петър в тая негова наистина странна поредица , та да се счупи по средата. Мостът беше нейният благ характер и смирено поведение. Ако има една приказка, че тихите води са най-дълбоки, това беше тихо и малко поточе без дълбочина, направо беше дупка , която води къд друг свят. Светът на лудата Гери.
• чакам, Петре! чакам отговор! Какво търсеше в тия дивани!

Петър трябваше да излгежда много неща, но не и приятно , самодоволно ухилен. Не се разстрои, нито ядоса, нито дори притесни или изненада. Беше си направо доволен от себе си.

• Гергано!

За пръв път я наричаше така. Явно тая вечер беше нощта на преобразяването за Гери и Петър. И двамата бяха някак различни, естествени , първични, брутални в изказа и израженията си.

Петър реши много накратко да обясни какво е търсил:

• Лудостта ти търсих! Знаех си, че седи там някъде на тъмно и само чака да я предизвикам с нещо. Ще ми се прави на света вода ненапита тя! че кой ще изтърпи такава ненормалщина. Но признавам ти, държа се като ветеран. Айде, давай да си лягаме , че от толкова преструвки се уморих. Оправяй дивана, ще спим на него. Ти, аз и лудостта ти!
•