Мъжка VS дамска чанта

 

Ако менопаузата и простатните проблеми ви се струват две отделни и несъвместими кризи, нека ви разкажа за едно и също пространство с грандиозно различна важност, откъдето според научни доказателства, извлечени с голям зор от списание "Съмнително учение", идват основните причини за масова психонедоволност и невронетърпимост между женски и мъжки индивиди. Тъй като пространството е характерно за такива от човешката раса, няма да обсъждам други биологични видове. Макар да ми се ще да засегна бегло Кенгурута. Неистово искам да знам имат ли мъжките екземпляри тази така екзотична вградена торба и ако да - за какво бе аджеба я ползват? Ще си направя лично проучване и няма да го споделя тук от неадекватни съображения, свързани с хорското мнение. 

Това сакрално пространство, за което отворих тема, крие много повече, отколкото самите ние си мислим. Ще започна с женското, тъй като тук положението е многопластово. Ако все още вярвате, че женското сърце е океан от тайни, то моля Ви , отворете и преразгледайте съдържанието на собствената си дамска чанта. Ако не Ви заплашва глоба или бой, бъдете смели, разровете се и в нечия чужда. Съветвам Ви първо да попитате , не нося отговорност за безотговорни действия след прочит на текст, писан от мен.
Ето например, след едно есенно почистване какво аз открих в моята. 

Ще започна с ключове, загубени през 2013 година. Още не са намерени. 
Продължавам с фосил на безгръбначно, живяло преди около 3 милиона години, според археолозите, които между другото, открих в същата тази чанта. Не знам как и защо са попаднали в нея, но имах да разчиствам твърде много и просто продължих. 
Продължавам с балсам за устни,  сраснал се с билково лукче и заедно превърнали се своя обща и по-добра версия, а именно калциран предмет във формата на женска динозавърска лява подбедрица от мезозойския период. Много странно явление, казах си аз, и продължих да ровя. 
Следващите три обекта, които открих, бяха трима герои от сериала " Изгубени". Доста объркани , изплашени, дори стресирани. Като истинска родопчанка, аз ги нагостих и после успокоих, че не съм филмов критик, а те веднага си отдъхнаха и поеха по пътя си. Горките, мислеха, че още са на острова. 
След още ровене попаднах на някаква лична карта. В МВР-то ми казаха, че и човекът е обявен за национално издирване още през 2018 год, затова ме насърчиха да продължа да ровя. Аз нямах избор и не след дълго наистина попаднах на въпросния. Той ми благодари за останките храна и след това се извини, защото се оказа, че през 2018 по погрешка е попаднал в моята чанта. Търсел нещо от тази на жена му, но понеже били една до друга, объркал се. После пак ми благодари, просълзен този път, защото ако бил ровил в тази на жена му, нямало да го открием до поне 2035 година, а имал деца човекът. Доста ми стана драматично, но не исках да губя повече време с чужди семейни драми, казах му: "Добре , добре, хайде сега вкъщи" и продължих да ровя. 
След това, хора, попаднах на нещо наистина невероятно, дори след горе споменатите открития. Попаднах на цял един географски обект, някакъв мистериозен остров в Атлантическия океан. Потърсих повече информация за него в интернет. Нещо се губеше връзката, но за щастие намерих по-добра в чантата си. Островът бил открит от моряци в началото на 20 век, но после изчезнал. Кой да предположи, че ще излезе баш в моята чанта от толкова много по света.  
После, хора, открих и една изгубена душа. Тя беше тъжна първоначално, но като разтворих широко чантата и в нея влезна повече светлина, душата профуча навън с 300.  Не знаех , че душите могат да вдигат такава скорост. 
Накрая се срещнах очи в очи с цяла една епоха от женската история , която каза, че се казва Гореща Студена Вълна. Три имена, които ми разказаха всичко без нито една дума. Тъй като нямах повече за разчистване, седнахме с Гореща Студена Вълна на дивана, завихме се, отворихме най-голямата кофа сладолед и изхарчихме най-голямата кутия за салфетки, ронейки водопади и надавайки вой на амазонки в 50тте си.  
 Малко след този момент, Гореща Студена Вълна се вдигна , отупа се и тръгна. 
- чакай! - извиках.
- Къде отиваш? 

- да намеря една мъжка чанта! стой тук. - отвърна тя.  

Знаейки колко време и какви неща открих в моята, не знаех дали имам сили за такова приключение и в мъжката, но ето, че Гореща Студена вълна се върна , даде ми мъжката чанта и отново влезна в моята , откъдето помоли да не я безпокоя поне 15 години. А за да ми се реваншира щяла да идва от време на време, за да хапваме сладолед и ревем като мечки.  

Отворих мъжката чанта с любопитство на немирно дете. Първото нещо, което видях беше паяжина и  паяк, умрял от глад. Изкрещях с цяло гърло , а ехото стигна до дъното на чантата , рикошира и ме зашлеви с въпрос: "Къде ми е?"   Обля ме пот и особен вътрешен дискомфорт. 
Отговорих мащинално на дори не знам кого: "Провери в кухнята". Ехото в чантата продължаваще да разнася думите ми, но този път рикошета върна с: "Не е там". 
Тъй като не беще въпрос машинално не отговорих, а продължих да ровя и да изследвам същината на мъжките и женски житейски кризи, макар и в това привидно ограничено пространство. 
Следващите обекти бяха свита банкнота, връзка с около 300 ключа, пакет дъвки и списък за покупки отпреди доста години. Мастилото беше избледняло, почеркът трудно четлив, но все пак се разчиташе следното: хляб, мляко, тоалетна хартия, памперси, вино. По всичко личеше, че този списък е от стари епохи, когато не е имало вайбър или месинджър и хората са писали на ръка върху лист хартия. Мил спомен ме връхлетя за Буквара. "А" като агънце, "Б" като барабан...
Продължих към дъното, където като Титаник лежаха и бавно хващаха ражда пирон, болт и гайка. Предполагам, че собственикът е замислял , осъществил ремонт и сърце не му е дало да изхвърли тези дребни вещи, на които понякога се крепи цяла къща. 
Съдържанието се изчерпи бързо, но друго ми направи впечатление. Формата на чантата беше особена. Изглеждаше сякаш никога не е имала своя закачалка и се е нагаждала към стол, под, легло, седалка, била е излагана на слънце, дъжд и сняг. Преживяла беше сякаш  втората световна, разпада на СССР и танца на Макарена. Но все още вършеше все същата работа. Дори ципът работеше с леко заяждане в края. 
Уви, не успях да срещна тук епохи от мъжката история, които говореха, както беше Гореща Студена Вълна. Подозирам, че има таен защит джоб-бункер под дъното , но не смея да ровя там. Просто знам, че го има.
 Усетих някой да докосва рамото ми иззад гърба. Беше Гореща Студена Вълна. Учудих се, нали не искаше скоро да излиза?!? Трябвало да си върне чантата на собственика, тъй като питал "Къде е?". Предадох я , за да не губим време на жената на собственика. А и исках да добавя нови щрихи в моята - таен джоб.