Блогът на Диди

 Уважаеми съграждани , особено вие, дето излизате навън,  искам да изразя възхищение и недоумение. Оказва се,  че двете, съвсем необезпокоявани едно от друго, могат да съжителстват в родопско тяло в средата на януари, когато нео чаквано ни връхлети сняг!  Възхищавам се на търпението, заедността и шофьорските умения на смолян чани. Наистина!  В такива условия , брой коли на улицата по най-натоварените места, особено сутрин,  когато  честно, имам  чувството,  че половината град се уговаряме колко то чно да закъснеем, вси чко е то чно!  Ще уто чня само,  че възхищението ми е до голяма степен от субективна гледна то чка на пешеходец, който се натоварва само , когато се ка чи в кола. Ве че не е нужно дори да шофирам, за да се напрегна. Как само се променяме с годините. И тъй като собственият ми вътрешен мир е в топ три приоритети напоследък и най-сетне, то предпо читам да си цъкам , охкам, вайкам на съседната седалка, с други думи н...

 Ферчо галеше да брои от адно до десет и нах обратно. Яце галеше да са сурне по сокацине, да рипка по брегон на рекана и да са попода нах кадено му дойде. НаучИ са да си ворзва сам папуцете и да иде сам до баирен, зам да си поиграе с неговиян прийетел - Ричко.  Ала имаше Ферчо адно бално - хич да не можеше да рита топка. Не можеше да са набързи , яце яваш са натърчеваше и ни адин гол не беше сторил до ейсе.  -Оти, бре не могам? - холцаше ката день Ферчо. - Оти си жолва, сине! - утешеваше го бубайко му.  - Аха, ейсва нема да го боде! - фатаха го лудине, хапеха го жабине наш Ферчо.  И от ейтам са зафати. Ферчо са реши да стане гол-майстор, та ако ще светос да сворши.  Светос не сворши, ама рехатят му са виде в чудо.  Зьо да са пофорля, да тарчи, да форка , да са тренира ката день, дорде не стане готов за важнана футболна среща.  Сбраха са адин друг день аверине да са пооплачат и оттам зафатиха заедно да са поподат и пофорлят , зам да станат по-...