Уважаеми съграждани , особено вие, дето излизате навън,
искам да изразя възхищение и недоумение. Оказва се, че двете, съвсем необезпокоявани едно от друго, могат да съжителстват в родопско тяло в средата на януари, когато неочаквано ни връхлети сняг!
Възхищавам се на търпението, заедността и шофьорските умения на смолянчани. Наистина!
В такива условия , брой коли на улицата по най-натоварените места, особено сутрин, когато честно, имам чувството, че половината град се уговаряме колко точно да закъснеем, всичко е точно!
Ще уточня само, че възхищението ми е до голяма степен от субективна гледна точка на пешеходец, който се натоварва само , когато се качи в кола. Вече не е нужно дори да шофирам, за да се напрегна. Как само се променяме с годините. И тъй като собственият ми вътрешен мир е в топ три приоритети напоследък и най-сетне, то предпочитам да си цъкам , охкам, вайкам на съседната седалка, с други думи на натоварвам с присъствие и реакции шофьора, но усърдно да браня собствения си мир. Уча се, новак съм , та понякога изтървавам му края. В тези условия простено е.
А за тези условия сега да изразя и недоумението си. И преди съм писала - няма смисъл да уронваме престижа на някои институции , те и сами се справят чудесно!
АПИ, тази година подозирам , че имате план и той е свързан с цялостното разлигавване (има ли такава дума изобщо, малко съмнително е изписването) на обществото.
Ние , хеле децата на 80те , забравихме зимите, когато нахлузвахме терлици върху обувките, за да извъврвим по тъмно и стръмно едни там 3 - 4 км и стигнем до спирката на автобуса всичките 2 милиона човека, стекли се по терлици от няколко краища на един краен квартал.
Това ни припомнте , нали, АПИ?
Или може би фокусът е върху качването, не спускането? Една крачка напред - 18 назад, по пътя с гръб надолу забираш още двама и три бездомни кучета. Поне бездомните кучета не са ви в плана, понеже тях си ги имаше и тогава и сега. Просто сега са с по-големи претенции. Преди не те лаеха за коричка хляб, сега се зъбят ако не им дадеш цяло пиле на грил , при това от "Витошка" само.
Тези зими ли ни напомняте, АПИ или просто сте още в шок от случващото се? Сняг през януари и хора с ежедневни отговорности, дръзнали да ги вършат по график?
Да, недоумявам, но и се възхищавам, което едва ли щях да го усетя, ако не недоумявах, (тука още ли ми следите мисълта) така че нека се фокусираме и върху качване и слизане, със и без терлици, коричка хляб и пиле на грил. Никога не е само едното, никога.
