Жолваса Ферчо

 Ферчо галеше да брои от адно до десет и нах обратно. Яце галеше да са сурне по сокацине, да рипка по брегон на рекана и да са попода нах кадено му дойде. НаучИ са да си ворзва сам папуцете и да иде сам до баирен, зам да си поиграе с неговиян прийетел - Ричко. 

Ала имаше Ферчо адно бално - хич да не можеше да рита топка. Не можеше да са набързи , яце яваш са натърчеваше и ни адин гол не беше сторил до ейсе. 

-Оти, бре не могам? - холцаше ката день Ферчо.

- Оти си жолва, сине! - утешеваше го бубайко му. 

- Аха, ейсва нема да го боде! - фатаха го лудине, хапеха го жабине наш Ферчо. 

И от ейтам са зафати. Ферчо са реши да стане гол-майстор, та ако ще светос да сворши. 
Светос не сворши, ама рехатят му са виде в чудо. 
Зьо да са пофорля, да тарчи, да форка , да са тренира ката день, дорде не стане готов за важнана футболна среща. 
Сбраха са адин друг день аверине да са пооплачат и оттам зафатиха заедно да са поподат и пофорлят , зам да станат по-добри и белким некой вкара гол.

- Не мой ле рева, бре Ферчо, нели играеш, то е по-важно от победана или голан. - пак го утешеваше бубайко му. 

- Абе , стига ми дума, ше вкарам гол, решил съм. 

 - че, да, ага си решил, вори са Изтури! - рече му бубайко му и го остави да си чука главинана жолваджийска. 

Не отказа са пустият му Ферчо и в деньон на срещана успе некак та ги измамути от другиен отбор и хайдеее , вкара го пустият му гол!  Вай, какво драчко, каков кеф, какво чудо!

 Успе мискининат! Хас вкара гол! Хас вкара гол! Рукаха врид, барабар с бубайко му, дено не верваше, ама на, успе детено! 
Ей се, сине, ша та почерпа и тебе и отборан, зам да го запомните ейсоя момент. 
И отведе ги врид да хапнат пататник и качамак. 

Сетне са прибраха и изпоналегаха , оти беха отрепани!