За пореден път се почувства неразбрана. Случваше се толкова често, че самотата стана част от нея, която растеше всеки ден с по един мисловен сантиметър, докато един ден мисълта нарече себе си: Мислосамотница. Не искаше това за себе си. Опита с бунт срещу всички други мисли. Уви,те бяха твърде заети, а други ужасяващо повърхностни, за да участват. Просто не разбираха защо толкова държи на това Мислосамотница. Тя опита. Наистина опита. Накрая се отказа и заяви, че ще търси дом в друг ум. Тръгна си.
Няколко века по-късно се завърна. Уморена, скапана от обикаляне по всякакви умове, тя просто искаше у дома. Беше приела, че е напълно нормално да не бъде разбрана от всички. Вкъщи се срещна с няколко нови за този ум мисли и споделяха доста общо мислене, при това всеки ден и така Мислосамотница нарече себе си Просто една свободна мисъл.
Заедно разбраха, че е важно понякога да спират да мислят. Само така умът слуша и чува сърцето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар