Блогът на Диди

 На село ми е хубавце,  Боднож , ага ми е бално, поогледам са, видем  - има край.  И на славеян песенто, и на баирен вархон, и на балноно гласон.  По одвон сме секакви , един е натам, друг йе нахсам.  Ама на едно са сбираме, оти на село врюд сме равни,  Викаше ми баба - каковто и да си, сек е роден и сек са прибира.  На село са силно прихвата ейнва дено го пишат по-засукано  - принадлежност.  Каковто и да си и котрото и да си, ейтува си и знаеш и род и корень.  Каковто и да си, котрото и да си, на село са нахадаш. Ако пък са изгубиш, има поть.  Нах дома вав приРОДАна.  пОседи, Усети и ага си дойдещ - благодари. 

 Три сестри Имало едно време, има и ще има три сестри. Най-малката се казвала Минала, средната Настояща и най-голямата Бъдеща. Една без друга не можели, но понякога така се карали , че в дома им настъпвал хаос и бъркотия.  В такива объркани дни трите сестри  имали нужда от някой по-мъдър, за да им даде съвет. И така решили да посетят вълшебната говореща скала.   Скалата била на невисоко, но  труднодостъпно място. И веднъж добрал се до нея, всеки се чувствал величествено спокоен. Така наричали мястото , но всъщност нито било скала, нито била вълшебна... И така, трите сестри поели на път, а скоро пристигнали на мястото, за което само били чували.  Най-малката сестра се разплакала, защото видяла много спомени.  Средната просто наблюдавала спокойно, чувала ту красиви звуци , ту странни шумове, виждала и усещала нещата такива, каквито са.  Най-голямата пък виждала замъглено и се страхувала, какво ли пък е това, питала се.  Проговорило мястото: - попитайте ме!  Най-малката не можела да пита,

    Здравейте, хора. Тия дни така ме сърбя родопското ми тяло, че (както викаме ) щях да пукна. Реших да се пощадя накрая и просто седнах и написах история, случила се, или пък не, кой ти знае дали е хас истина, някъде в Родопите. Абе, истина е, ама сменям имената за всеки случай. Предупреждавам: няма да пестя от диалект. И тука ме връхлита спомен, как питам баба, дали изобщо знае български. Като малко и все недохранено родопчанче мислех , че това е съвсем друг език, на който говорим, когато се ядат мекици, бухти , пататник, клин, фасул или   най-вкусните и обикновени картофи на печка Раховец. Междудругото въпросната още е в експлоатация и аз затова поддържам нивото си на родопски диалект. Просто не знам как бих функционирала в тоя живот, ако не хапвам от време на време мекици и на баба фасула , къкрил върху печката на дърва.   Та, за историята сега…   В уютно родопско селце с общо туптящо сърце хората посрещали гости от всякъде. Отворили си къщите, печките Раховец, ръцете, дето

 Знаете ли, хора...има майки и майки. Всички сме с различни роли и във всяка проявяваме някакви черти от характера си, според обстоятелствата.  Някои са приятни за понасяне, други са присъщи на майката Дева.  Тя, клетата родителка и радетелка на съвършенството, която не вижда дупката в чорапа си, е особен и рядък вид. Тя, вложителката на свръхстарание при премахване на петно върху старата пижама, която НЕ, няма да хвърли и купи нова, е съвкупност от неспирен мисловен брътвеж в главата, вихър от поне няколко едновременни и силни емоции, и стремеж към действие. Смисъл в тези едновременни процеси често няма, но тя и това не спира да търси и да пита, и да търси и да пита. Докато накрая не се предаде изтощена и предадена в хоризонтална поза с един едничък въпрос: Защооооооо?!? Ако всичко до тук ви обърка и съвсем не ви е ясно що за индивид е това, значи всичко е точно.  Но нека се спра на една единствена роля, която смея да кажа, че за майката Дева е в топ 8 приоритет - майчинската. Защо в

 Някога не сме шофирали. Днес има места по света, където жена шофьор е все още лукс. Но по нашите географски ширини и сега повечето не се спират. И това е супер и върши страхотна работа. А сега за един друг вид жени шофьори, където съм и аз.  Спирам, почвам, пак спирам. След почти 3 години пауза  усещането е гъделичкащо - хем сърби, хем боли. Като се налага, няма как, книжката в портмонето иска да е важна и да си придаде смисъл. АКо зависи от мен - пеша ми е екстра. Та, по какво да ни познаете като сме от този род?  Най-напред по свръхконцентрацията при 11 км/ч. Ти мислиш, че просто летиш с космическа совалка. Погледът е вперен само напред и не виждаш друго, та ако ще лилав слон да ти почука на прозореца с молба да му развалиш парички за една слонска доза кафе от машината.  После страха, че не реагираш своевременно и цялата област е в смъртна опасност от прегазване с бясната ти скорост от вече 12 км/ч. Затова и по-добре да бия рязко спирачка при вида на друго превозно средство в далечи

 Ани и Пепи са вече  на по 3 годинки и продължават да водят вечерната бебешка емисия с актуални ,топли и преварени новини от цял свят.  Вчера в държава от централна Европа е обявен нов национален празник по случай озаконяването на тръшканията на публични места. С подробности от мястото се включва специалният ни репортер с памперс-гащи Гошко.  Гоше...  - Здлавейте, Ани и Пепи. Намилам се в центъла на събитието, където е пълно с ладостни влъстници. Всицки се тлъшкат на земята и нямам тълпение да се вклуца след малко. От днес сте се изразяваме свободно и без плитеснение. Лодителите осте не са напълно съгласни, но скоро сте свикнат. Тук е доста сумно. Сте се вклюца пак по-късно. Ани и Пепи...  Сутринта в предававенето ни постъпи тревожна новина за изчезнала мама от краен квартал в София. Молбата е подадена от тризнаци на 2 и половина. Баща им също е объркан и не знае какво да прави. Поискахме повече подробности от силно разтревожените ни приятели и техния баща. В крайна сметка рещихме да о