Бягството на една мисъл

 За пореден път се почувства неразбрана. Случваше се толкова често, че самотата стана част от нея, която растеше всеки ден с по един мисловен сантиметър, докато един ден мисълта нарече себе си: Мислосамотница. Не искаше това за себе си. Опита с бунт срещу всички други мисли. Уви,те бяха твърде заети, а други ужасяващо повърхностни, за да участват. Просто не разбираха защо толкова държи на това Мислосамотница. Тя опита. Наистина опита. Накрая се отказа и заяви, че ще търси дом в друг ум. Тръгна си. 

Няколко века по-късно се завърна. Уморена, скапана от обикаляне по всякакви умове, тя просто искаше у дома. Беше приела, че е напълно нормално да не бъде разбрана от всички. Вкъщи се срещна с няколко нови за този ум мисли и споделяха доста общо мислене, при това всеки ден и така Мислосамотница нарече себе си Просто една свободна мисъл.

Заедно разбраха, че е важно понякога да спират да мислят. Само така умът слуша и чува сърцето. 

Сериозна обява за работа

 Фирма Ербап ЕООД търси спешно, но не е зор, да назначи човек или двама едновременно (ако са в съзависима партньорска връзка от поне 20год) , на позиция "копирайтър" със следните езици: финландски, мандарин и хинди, ниво C200. Плюс е ако владеете поне три диалекта от Западна Германия, но не е необходим сертификат за тях (понеже сме много ларш). 

Майчин език - български! Много важно условие, тъй като не стига, че ще Ви интервюираме и назначим, ще Ви плаща ме и осигуровки по бг законодателство. 

За позицията:

Общо взето и тъпкано върнато, ще пишете до припадък без да осъзнавате какво точно, т.е. количество за сметка на качество. Това е и фирменото мото, визитка, имейл адрес в Yahoo, профилът ни в социалните мрежи, както и прякорът на хигиениста, който поради тежките пазарни стегнации е и директор, PR, HR, Social media manager, счетоводител и кафеносач, демек Я. 

За фирмата само още малко:

Структурата е неясна, но пък стандартна. Всеки прави нещо, но резултатът е голямо нищо. Поради разширяване дейността ни в чужбина ни се ще ( нищо, че е един човек, аз съм си цяла тълпа, просто се обръщаме на общо име) да разширим екипа. Изискванията са минимални,за да са в синхрон с минималната заплата у нас. 

Ербап ЕООД е създадена като мисъл през 20в., но едва през 21в придобива законово право да паразитира на пазара. 

Гордеем се с това!

За интервюто:

Провежда се онлайн,като сме поканили гости. Много ни е важно психолог и криминалист да ви обследват онлайн,за да изтъкнат поне няколко невидими кирливи ризи и потенциални импулсивно-неконтролируеми избухвания в работна среда, демек у вас. Целта,длъжни сме да споменем, е да орежем от бонуса Ви. Ох, за бонуса се изпуснахме, но карай, това да е.

А,да, ще дойде и баба. Не мога просто по друг начин да обясня на жената какво е онлайн работа.

Предстои Ви също кратък изпит по време на интервюто по езикова култура и особено се набляга на "и" и "й". Правите ли разлика? Ако да - не смейте да търсите по-висока заплата, голяма работа като правите, еййй, тц тц .

Ако не - не знаем просто как съществувате и си плащате данъците.

Очакваме да се явите в прилежен вид,навреме и със силно занижени очаквания, защото в крайна сметка Вашето щастие е важно за нас. 

Какво реално предлагаме и какви са плюсовете, ако ни изберете сериозно (ли). 

Духовно израстване, разбира се, тъй като ще се научите да живеете не с 2,не с 200,а с - 2. Плюс това до Индия няма как да пътувате скоро, понеже се работи на 12ч всеки ден,няма отпуска, но неделята е Ваша(понеже сме ларш). Мразите ли да влизате в магазин, аптека, МОЛ, Изипей, хотел, козметичен салон ? Супер, ако да, защото при нас няма да може и да си го позволите. Ще живеете простичко и притъпено,  т.е. смирено.  Ето, напр. Мин година наехме жена за 2 седмици и тя основно пиеше кафе, спеше, пишеше глупости и беше над нещата. Наистина беше някъде над реалността.

Друг супер плюс е, че ще заобичате всяка следваща работа, дори условията там да са нехуманни. 

Опит, много важно също като плюс. Няма да е качествен, но се придържаме към мотото на фирмата и си имаме принципи в крайна сметка.

За конкуренция изобщо не го мислете. 

Ще имате задание, освен това. Не сме някакви супер скучни ларшове, искаме да Ви предизвикаме и обострим Вашите умствени качества. Ако си мислите, че сте голяма работа, айде да Ви видим в това:

Философски писмен трактат, който обхваща в пълнота и дълбочина проучванията на Сократ за морала и паралелното им осъществяване в реалността, където актуално се оказва изборът на Ергените (живи да не бяхме,двама са в тоя сезон).

Хайде за по-кратко,понеже и ние си имаме личен живот: Сократ и изборите.

Максимален брой думи: 8

Шрифт: одебелен с лява ръка, но писан с дясна.

Време за изпълнение: 4 Мин преди интервюто.

Къде: върху лист хартия, добита от евкалипт.

Ако усетим, че е от памучни влакна, ще се явите на интервюто, защото не искаме да разочароваме баба, но ще Ви се сърдим и цупим. 

Та, хубаво си помислете!

Успех!

Ербап ЕООД

Сняг през януари - шок

 Уважаеми съграждани , особено вие, дето излизате навън, 

искам да изразя възхищение и недоумение. Оказва се, че двете, съвсем необезпокоявани едно от друго, могат да съжителстват в родопско тяло в средата на януари, когато неочаквано ни връхлети сняг! 
Възхищавам се на търпението, заедността и шофьорските умения на смолянчани. Наистина! 
В такива условия , брой коли на улицата по най-натоварените места, особено сутрин,  когато честно, имам чувството, че половината град се уговаряме колко точно да закъснеем, всичко е точно! 
Ще уточня само, че възхищението ми е до голяма степен от субективна гледна точка на пешеходец, който се натоварва само , когато се качи в кола. Вече не е нужно дори да шофирам, за да се напрегна. Как само се променяме с годините. И тъй като собственият ми вътрешен мир е в топ три приоритети напоследък и най-сетне, то предпочитам да си цъкам , охкам, вайкам на съседната седалка, с други думи на натоварвам с присъствие и реакции шофьора, но усърдно да браня собствения си мир. Уча се, новак съм , та понякога изтървавам му края. В тези условия простено е.
 А за тези условия сега да изразя и недоумението си. И преди съм писала - няма смисъл да уронваме престижа на някои институции , те и сами се справят чудесно! 

АПИ, тази година подозирам , че имате план и той е свързан с цялостното разлигавване (има ли такава дума изобщо, малко съмнително е изписването)  на обществото. 
Ние , хеле децата на 80те , забравихме зимите, когато нахлузвахме терлици върху обувките, за да извъврвим по тъмно и стръмно едни там 3 - 4 км и стигнем до спирката на автобуса всичките 2 милиона човека, стекли се по терлици от няколко краища на един краен квартал. 
Това ни припомнте , нали, АПИ? 
Или може би фокусът е върху качването, не спускането? Една крачка напред - 18 назад, по пътя с гръб надолу забираш още двама и три бездомни кучета. Поне бездомните кучета не са ви в плана, понеже тях си ги имаше и тогава и сега. Просто сега са с по-големи претенции. Преди не те лаеха за коричка хляб, сега се зъбят ако не им дадеш цяло пиле на грил , при това от "Витошка" само. 
Тези зими ли ни напомняте, АПИ  или просто сте още в шок от случващото се? Сняг през януари и хора с ежедневни отговорности, дръзнали да ги вършат по график?
Да, недоумявам, но и се възхищавам, което едва ли щях да го усетя, ако не недоумявах, (тука още ли ми следите мисълта) така че нека се фокусираме и върху качване и слизане, със и без терлици, коричка хляб и пиле на грил.  Никога не е само едното, никога.

Жолваса Ферчо

 Ферчо галеше да брои от адно до десет и нах обратно. Яце галеше да са сурне по сокацине, да рипка по брегон на рекана и да са попода нах кадено му дойде. НаучИ са да си ворзва сам папуцете и да иде сам до баирен, зам да си поиграе с неговиян прийетел - Ричко. 

Ала имаше Ферчо адно бално - хич да не можеше да рита топка. Не можеше да са набързи , яце яваш са натърчеваше и ни адин гол не беше сторил до ейсе. 

-Оти, бре не могам? - холцаше ката день Ферчо.

- Оти си жолва, сине! - утешеваше го бубайко му. 

- Аха, ейсва нема да го боде! - фатаха го лудине, хапеха го жабине наш Ферчо. 

И от ейтам са зафати. Ферчо са реши да стане гол-майстор, та ако ще светос да сворши. 
Светос не сворши, ама рехатят му са виде в чудо. 
Зьо да са пофорля, да тарчи, да форка , да са тренира ката день, дорде не стане готов за важнана футболна среща. 
Сбраха са адин друг день аверине да са пооплачат и оттам зафатиха заедно да са поподат и пофорлят , зам да станат по-добри и белким некой вкара гол.

- Не мой ле рева, бре Ферчо, нели играеш, то е по-важно от победана или голан. - пак го утешеваше бубайко му. 

- Абе , стига ми дума, ше вкарам гол, решил съм. 

 - че, да, ага си решил, вори са Изтури! - рече му бубайко му и го остави да си чука главинана жолваджийска. 

Не отказа са пустият му Ферчо и в деньон на срещана успе некак та ги измамути от другиен отбор и хайдеее , вкара го пустият му гол!  Вай, какво драчко, каков кеф, какво чудо!

 Успе мискининат! Хас вкара гол! Хас вкара гол! Рукаха врид, барабар с бубайко му, дено не верваше, ама на, успе детено! 
Ей се, сине, ша та почерпа и тебе и отборан, зам да го запомните ейсоя момент. 
И отведе ги врид да хапнат пататник и качамак. 

Сетне са прибраха и изпоналегаха , оти беха отрепани! 

 

27/3 АЗ

 Няколко са вариантите да чуете  следното определение за човек: "Сякаш бе отвлечен и върнат тотално друг":

Вариант 1. Дете, влязло с революция в тийнейджърство.

Вариант 2. Дете между 2 и 4 години.

Вариант 3. Дете на 40 години.

И най-опасното по субективни критерии:

Вариант 4. Жена с тежък предменструален синдром (ПМС)

 Ако сте преобладаващо кротко същество с афинитет към разговори на равен тон, търсещо дълбочина, смисъл и духовно израстване, то ПМС е онова, което ще ви научи, че няма как да сте само това в тоя женски живот, дето ви се е паднал. Или, че може да се стремите към това, разбира се, ваша си работа, НО ще е въпреки тези дни. За тях искам да споделя сега и дано по-малко самотни и проклети да се чувствате след това. Макар че ако сега сте в ПМС, по-скоро ще ви е по-зле, защото просто онази част от вас, нека я наречем Пъмса, се храни от това и става силна за няколко дни и колкото и безпомощно да се чувствате тогава, всъщност и вас прави по-силни, но за следващите 27. Един вид редувате се. В следващите редове ще разкрия моята теория по въпроса, написана разбира се извън този период, докато моята Пъмса спи уморена. Доста работа свърщи този месец, признавам й го. 

 ПМС, прекрасни кървящи същества, е популярно като абревиатура, но уви като какво и как се преживява, струва ми се, оскъдно е. В търсене на облекчение през годините попадах на повърхностни данни , билколечения, разни соли, хомеопатии и какво ли не, но една съществена част от пъзела все липсваше - разбиране от мен към мен. Затова не искам да описвам с медицински термини симптоматиката, а да открехна вратата на преживелищната реалност и да нарисувам картината на ПМС с думи. 
 И пак се връщам на онези няколко дни, в които си мислите, че сте друг човек, за да уточня:
това, че ви се иска да очистите стадо бизони с голи ръце, защото пасат шумно, да напуснете планетата Земя пеша в опит за бягство; това, че бленувате за колибка в гората, където да си ревете като женска гризли , после да виете като вълчица с бълхи на пълнолуние, после да се свиете на кълбо прежда като котенце до камината, да се събудите сибирски тигър в края на протеиновата си диета, после да сте шаран на дъното на езеро от собствените ви сълзи и на края, ако сте зодия Дева, да попиете езерото с мопа, за да си мрете спокойно на сухо и чисто, ИЗОБЩО, повтарям всичко това ИЗОБЩО не значи, че сте друг човек. 
Да, знам и разбирам колко тази новина не ви харесва и как до сега сте живяли с друга идея, друга по-приемлива за околния свят нагласа. Но околният свят, прекрасни кървящи същества, дали е запознат с болките ви, дали разбира страховете и безсилието ви? Разбира се, че не. И това е съвсем в реда на нещата. Разбирането обаче от вас към вас е една много важна стъпка в израстването на самото състояние, през което то се е видяло, ще се минава. Разбирането от вас към вас ще утоли нуждата на Пъмса да бъде видяна и разпозната не като обладаващ ви демон, а като просто част от вас, която между другото, дори ви помага. Не говоря за 3те дни, когато е най-активна и се вихри на сцената в главната роля, а за останалите 27. В тях именно осъзнах, че да, не съм най-добрата си версия за 72ч, че не, не убих бизон, не избягах, напротив оцелях и оцелявам и за тези 27 дни съм направо по-готин човек. Пу-пу да не ми е уроки за 27 дена. Разбрах, че ако пусна езерото да изтече, после олеква, ако се свия на топка е уютно местенце в прегръдката на себе си. В другите 27 дни нямам време да се прегръщам, Пъмса се грижи за това. Не е възможно да сме всеки ден на максимално високи обороти , затова освен проклетия, Пъмса е и благословия. Ако 27 дни ще съм повече това, към което се стремя, то нека три дни да е време за пускане, на пречистване на задържаното, за експлозия във възглавницата, за настроения, сълзи, сополи, горещи и студени вълни, виене гърлено и виене на свят, давене, гледане в точка 3ч, (усеща се като секунда), загуба на ориентация "Къде,кога, как". Последният път отведох сина ми на чужд рожден ден, защото обърках датата.Тръгнахме си, ревах от безсилие. Предадох се, не знаех кой ден и коя дата сме.После нямах апетит, после ядох кат корабокрушенец на шведска маса, после исках да се убия от трениране, но забравих. 
Понякога се чудя защо така са го опростили този синдром. 3 букви абревиатура за 365 симптома е обидно, момичета. Нека пак е абревиатура, но на всяка ще има ИОЩЕ, защото вярвам, че не съм засегнала всичко, че има и още и още. Ще предложа някои нови наименования, като се допитах до две женски гризлита:

СРАПИОЩЕ - синдром на агресивната пикочо-полова система И ОЩЕ.
СИМИОЩЕ - Синдром на изнервената матка И ОЩЕ.
27/3ИОЩЕ - 27 дни АЗ и 3 дни пак АЗ, но със И ОЩЕ.
чУБСИОЩЕ - чувство на умиране и безсмислие И ОЩЕ. 

УНННМИОЩЕ - усещане нещо не е наред с мен И ОЩЕ.

ПТДКЩМИОЩЕ - просто три дни, които ще минат И ОЩЕ. (тука няма да съберем много гласове, гаранция) 

А сега да ви питам нещо - наблюдавали ли сте се след това, облекчени ли сте, олекотени ли сте, омекотени ли сте, всичко живо, било около вас, все още живо и около вас ли е? 
Ако да , значи сте късметлийка и ви се дава пространството да минете през това в безопасна среда. 
Ако не - върнете се към бизоните :) Или просто споделете като човек, че имате нужда от такова пространство, защото минавате през трудност. Само вие знаете как точно го минавате, или сте от онези малцина, които дори това забравят? 
За протокола все пак ще добавя, че е силно препоръчително да започнете с консултация при гинеколога. 
Силно препоръчително, по-скоро противозаконно е да привеждате в действие нещата, които ви се иска по време на Пъмса. Нека си изиграе ролята, вие сте ревливата публика, която си тръгва от постановката облекчена и пречистена за новите 27 дни. Другият месец отидете на следващата постановка, носете си кърпички. Аз този месец ползвах одеяло и не , не беше за завиване. Горещите вълни загряват достатъчно. 
Календарното време на жените с ТПМС да се мери с 27/3!
Пийс. 

Мъжка VS дамска чанта

 

Ако менопаузата и простатните проблеми ви се струват две отделни и несъвместими кризи, нека ви разкажа за едно и също пространство с грандиозно различна важност, откъдето според научни доказателства, извлечени с голям зор от списание "Съмнително учение", идват основните причини за масова психонедоволност и невронетърпимост между женски и мъжки индивиди. Тъй като пространството е характерно за такива от човешката раса, няма да обсъждам други биологични видове. Макар да ми се ще да засегна бегло Кенгурута. Неистово искам да знам имат ли мъжките екземпляри тази така екзотична вградена торба и ако да - за какво бе аджеба я ползват? Ще си направя лично проучване и няма да го споделя тук от неадекватни съображения, свързани с хорското мнение. 

Това сакрално пространство, за което отворих тема, крие много повече, отколкото самите ние си мислим. Ще започна с женското, тъй като тук положението е многопластово. Ако все още вярвате, че женското сърце е океан от тайни, то моля Ви , отворете и преразгледайте съдържанието на собствената си дамска чанта. Ако не Ви заплашва глоба или бой, бъдете смели, разровете се и в нечия чужда. Съветвам Ви първо да попитате , не нося отговорност за безотговорни действия след прочит на текст, писан от мен.
Ето например, след едно есенно почистване какво аз открих в моята. 

Ще започна с ключове, загубени през 2013 година. Още не са намерени. 
Продължавам с фосил на безгръбначно, живяло преди около 3 милиона години, според археолозите, които между другото, открих в същата тази чанта. Не знам как и защо са попаднали в нея, но имах да разчиствам твърде много и просто продължих. 
Продължавам с балсам за устни,  сраснал се с билково лукче и заедно превърнали се своя обща и по-добра версия, а именно калциран предмет във формата на женска динозавърска лява подбедрица от мезозойския период. Много странно явление, казах си аз, и продължих да ровя. 
Следващите три обекта, които открих, бяха трима герои от сериала " Изгубени". Доста объркани , изплашени, дори стресирани. Като истинска родопчанка, аз ги нагостих и после успокоих, че не съм филмов критик, а те веднага си отдъхнаха и поеха по пътя си. Горките, мислеха, че още са на острова. 
След още ровене попаднах на някаква лична карта. В МВР-то ми казаха, че и човекът е обявен за национално издирване още през 2018 год, затова ме насърчиха да продължа да ровя. Аз нямах избор и не след дълго наистина попаднах на въпросния. Той ми благодари за останките храна и след това се извини, защото се оказа, че през 2018 по погрешка е попаднал в моята чанта. Търсел нещо от тази на жена му, но понеже били една до друга, объркал се. После пак ми благодари, просълзен този път, защото ако бил ровил в тази на жена му, нямало да го открием до поне 2035 година, а имал деца човекът. Доста ми стана драматично, но не исках да губя повече време с чужди семейни драми, казах му: "Добре , добре, хайде сега вкъщи" и продължих да ровя. 
След това, хора, попаднах на нещо наистина невероятно, дори след горе споменатите открития. Попаднах на цял един географски обект, някакъв мистериозен остров в Атлантическия океан. Потърсих повече информация за него в интернет. Нещо се губеше връзката, но за щастие намерих по-добра в чантата си. Островът бил открит от моряци в началото на 20 век, но после изчезнал. Кой да предположи, че ще излезе баш в моята чанта от толкова много по света.  
После, хора, открих и една изгубена душа. Тя беше тъжна първоначално, но като разтворих широко чантата и в нея влезна повече светлина, душата профуча навън с 300.  Не знаех , че душите могат да вдигат такава скорост. 
Накрая се срещнах очи в очи с цяла една епоха от женската история , която каза, че се казва Гореща Студена Вълна. Три имена, които ми разказаха всичко без нито една дума. Тъй като нямах повече за разчистване, седнахме с Гореща Студена Вълна на дивана, завихме се, отворихме най-голямата кофа сладолед и изхарчихме най-голямата кутия за салфетки, ронейки водопади и надавайки вой на амазонки в 50тте си.  
 Малко след този момент, Гореща Студена Вълна се вдигна , отупа се и тръгна. 
- чакай! - извиках.
- Къде отиваш? 

- да намеря една мъжка чанта! стой тук. - отвърна тя.  

Знаейки колко време и какви неща открих в моята, не знаех дали имам сили за такова приключение и в мъжката, но ето, че Гореща Студена вълна се върна , даде ми мъжката чанта и отново влезна в моята , откъдето помоли да не я безпокоя поне 15 години. А за да ми се реваншира щяла да идва от време на време, за да хапваме сладолед и ревем като мечки.  

Отворих мъжката чанта с любопитство на немирно дете. Първото нещо, което видях беше паяжина и  паяк, умрял от глад. Изкрещях с цяло гърло , а ехото стигна до дъното на чантата , рикошира и ме зашлеви с въпрос: "Къде ми е?"   Обля ме пот и особен вътрешен дискомфорт. 
Отговорих мащинално на дори не знам кого: "Провери в кухнята". Ехото в чантата продължаваще да разнася думите ми, но този път рикошета върна с: "Не е там". 
Тъй като не беще въпрос машинално не отговорих, а продължих да ровя и да изследвам същината на мъжките и женски житейски кризи, макар и в това привидно ограничено пространство. 
Следващите обекти бяха свита банкнота, връзка с около 300 ключа, пакет дъвки и списък за покупки отпреди доста години. Мастилото беше избледняло, почеркът трудно четлив, но все пак се разчиташе следното: хляб, мляко, тоалетна хартия, памперси, вино. По всичко личеше, че този списък е от стари епохи, когато не е имало вайбър или месинджър и хората са писали на ръка върху лист хартия. Мил спомен ме връхлетя за Буквара. "А" като агънце, "Б" като барабан...
Продължих към дъното, където като Титаник лежаха и бавно хващаха ражда пирон, болт и гайка. Предполагам, че собственикът е замислял , осъществил ремонт и сърце не му е дало да изхвърли тези дребни вещи, на които понякога се крепи цяла къща. 
Съдържанието се изчерпи бързо, но друго ми направи впечатление. Формата на чантата беше особена. Изглеждаше сякаш никога не е имала своя закачалка и се е нагаждала към стол, под, легло, седалка, била е излагана на слънце, дъжд и сняг. Преживяла беше сякаш  втората световна, разпада на СССР и танца на Макарена. Но все още вършеше все същата работа. Дори ципът работеше с леко заяждане в края. 
Уви, не успях да срещна тук епохи от мъжката история, които говореха, както беше Гореща Студена Вълна. Подозирам, че има таен защит джоб-бункер под дъното , но не смея да ровя там. Просто знам, че го има.
 Усетих някой да докосва рамото ми иззад гърба. Беше Гореща Студена Вълна. Учудих се, нали не искаше скоро да излиза?!? Трябвало да си върне чантата на собственика, тъй като питал "Къде е?". Предадох я , за да не губим време на жената на собственика. А и исках да добавя нови щрихи в моята - таен джоб. 

На село

 На село ми е хубавце, 

Боднож , ага ми е бално, поогледам са, видем  - има край. 

И на славеян песенто, и на баирен вархон, и на балноно гласон. 

По одвон сме секакви , един е натам, друг йе нахсам. 

Ама на едно са сбираме, оти на село врюд сме равни, 

Викаше ми баба - каковто и да си, сек е роден и сек са прибира. 

На село са силно прихвата ейнва дено го пишат по-засукано  - принадлежност. 

Каковто и да си и котрото и да си, ейтува си и знаеш и род и корень. 

Каковто и да си, котрото и да си, на село са нахадаш. Ако пък са изгубиш, има поть. 

Нах дома вав приРОДАна. 

пОседи, Усети и ага си дойдещ - благодари.