Публикации

Сериозна обява за работа

 Фирма Ербап ЕООД търси спешно, но не е зор, да назначи човек или двама едновременно (ако са в съзависима партньорска връзка от поне 20год) , на позиция "копирайтър" със следните езици: финландски, мандарин и хинди, ниво C200. Плюс е ако владеете поне три диалекта от Западна Германия, но не е необходим сертификат за тях (понеже сме много ларш).  Майчин език - български! Много важно условие, тъй като не стига, че ще Ви интервюираме и назначим, ще Ви плаща ме и осигуровки по бг законодателство.  За позицията: Общо взето и тъпкано върнато, ще пишете до припадък без да осъзнавате какво точно, т.е. количество за сметка на качество. Това е и фирменото мото, визитка, имейл адрес в Yahoo, профилът ни в социалните мрежи, както и прякорът на хигиениста, който поради тежките пазарни стегнации е и директор, PR, HR, Social media manager, счетоводител и кафеносач, демек Я.  За фирмата само още малко: Структурата е неясна, но пък стандартна. Всеки прави нещо, но резултатът е голямо...

Сняг през януари - шок

 Уважаеми съграждани , особено вие, дето излизате навън,  искам да изразя възхищение и недоумение. Оказва се,  че двете, съвсем необезпокоявани едно от друго, могат да съжителстват в родопско тяло в средата на януари, когато нео чаквано ни връхлети сняг!  Възхищавам се на търпението, заедността и шофьорските умения на смолян чани. Наистина!  В такива условия , брой коли на улицата по най-натоварените места, особено сутрин,  когато  честно, имам  чувството,  че половината град се уговаряме колко то чно да закъснеем, вси чко е то чно!  Ще уто чня само,  че възхищението ми е до голяма степен от субективна гледна то чка на пешеходец, който се натоварва само , когато се ка чи в кола. Ве че не е нужно дори да шофирам, за да се напрегна. Как само се променяме с годините. И тъй като собственият ми вътрешен мир е в топ три приоритети напоследък и най-сетне, то предпо читам да си цъкам , охкам, вайкам на съседната седалка, с други думи н...

Жолваса Ферчо

 Ферчо галеше да брои от адно до десет и нах обратно. Яце галеше да са сурне по сокацине, да рипка по брегон на рекана и да са попода нах кадено му дойде. НаучИ са да си ворзва сам папуцете и да иде сам до баирен, зам да си поиграе с неговиян прийетел - Ричко.  Ала имаше Ферчо адно бално - хич да не можеше да рита топка. Не можеше да са набързи , яце яваш са натърчеваше и ни адин гол не беше сторил до ейсе.  -Оти, бре не могам? - холцаше ката день Ферчо. - Оти си жолва, сине! - утешеваше го бубайко му.  - Аха, ейсва нема да го боде! - фатаха го лудине, хапеха го жабине наш Ферчо.  И от ейтам са зафати. Ферчо са реши да стане гол-майстор, та ако ще светос да сворши.  Светос не сворши, ама рехатят му са виде в чудо.  Зьо да са пофорля, да тарчи, да форка , да са тренира ката день, дорде не стане готов за важнана футболна среща.  Сбраха са адин друг день аверине да са пооплачат и оттам зафатиха заедно да са поподат и пофорлят , зам да станат по-...

27/3 АЗ

 Няколко са вариантите да чуете  следното определение за човек: "Сякаш бе отвлечен и върнат тотално друг": Вариант 1. Дете, влязло с революция в тийнейджърство. Вариант 2. Дете между 2 и 4 години. Вариант 3. Дете на 40 години. И най-опасното по субективни критерии: Вариант 4. Жена с тежък предменструален синдром (ПМС)  Ако сте преобладаващо кротко същество с афинитет към разговори на равен тон, търсещо дълбочина, смисъл и духовно израстване, то ПМС е онова, което ще ви научи, че няма как да сте само това в тоя женски живот, дето ви се е паднал. Или, че може да се стремите към това, разбира се, ваша си работа, НО ще е въпреки тези дни. За тях искам да споделя сега и дано по-малко самотни и проклети да се чувствате след това. Макар че ако сега сте в ПМС, по-скоро ще ви е по-зле, защото просто онази част от вас, нека я наречем Пъмса, се храни от това и става силна за няколко дни и колкото и безпомощно да се чувствате тогава, всъщност и вас прави по-силни, но за следващи...

Мъжка VS дамска чанта

  Ако менопаузата и простатните проблеми ви се струват две отделни и несъвместими кризи, нека ви разкажа за едно и също пространство с грандиозно различна важност, откъдето според научни доказателства, извлечени с голям зор от списание "Съмнително учение", идват основните причини за масова психонедоволност и невронетърпимост между женски и мъжки индивиди. Тъй като пространството е характерно за такива от човешката раса, няма да обсъждам други биологични видове. Макар да ми се ще да засегна бегло Кенгурута. Неистово искам да знам имат ли мъжките екземпляри тази така екзотична вградена торба и ако да - за какво бе аджеба я ползват? Ще си направя лично проучване и няма да го споделя тук от неадекватни съображения, свързани с хорското мнение.  Това сакрално пространство, за което отворих тема, крие много повече, отколкото самите ние си мислим. Ще започна с женското, тъй като тук положението е многопластово. Ако все още вярвате, че женското сърце е океан от тайни, то моля...

На село

 На село ми е хубавце,  Боднож , ага ми е бално, поогледам са, видем  - има край.  И на славеян песенто, и на баирен вархон, и на балноно гласон.  По одвон сме секакви , един е натам, друг йе нахсам.  Ама на едно са сбираме, оти на село врюд сме равни,  Викаше ми баба - каковто и да си, сек е роден и сек са прибира.  На село са силно прихвата ейнва дено го пишат по-засукано  - принадлежност.  Каковто и да си и котрото и да си, ейтува си и знаеш и род и корень.  Каковто и да си, котрото и да си, на село са нахадаш. Ако пък са изгубиш, има поть.  Нах дома вав приРОДАна.  пОседи, Усети и ага си дойдещ - благодари. 

Три сестри

 Три сестри Имало едно време, има и ще има три сестри. Най-малката се казвала Минала, средната Настояща и най-голямата Бъдеща. Една без друга не можели, но понякога така се карали , че в дома им настъпвал хаос и бъркотия.  В такива объркани дни трите сестри  имали нужда от някой по-мъдър, за да им даде съвет. И така решили да посетят вълшебната говореща скала.   Скалата била на невисоко, но  труднодостъпно място. И веднъж добрал се до нея, всеки се чувствал величествено спокоен. Така наричали мястото , но всъщност нито било скала, нито била вълшебна... И така, трите сестри поели на път, а скоро пристигнали на мястото, за което само били чували.  Най-малката сестра се разплакала, защото видяла много спомени.  Средната просто наблюдавала спокойно, чувала ту красиви звуци , ту странни шумове, виждала и усещала нещата такива, каквито са.  Най-голямата пък виждала замъглено и се страхувала, какво ли пък е това, питала се.  Проговорило мястото...