Ако можеха да наказват

 В резултат на много и хаотично мислене една от лампите ми засвети по-ярко. Съвсем не съм получила видение, нито ме е тряснала падаща звезда, просто ми хрумна идея - въпрос. Попитах 5годишния ми съквартирант, тъй де - детето: Ако можеше да ме накаже, какво щеше да ми е наказанието?
И пак, разбира се, въпрос: Ама, мога ли наистина? (малееее, каква каква надежда, какъв хъс имаше в интонацията му)
Мисля си, че върха на пръста да подадеш на днешното поколение, ще те оглозга (има ли такъв глагол изобщо) до кокала на хълбока.

Уточнихме, че това е нещо като приказка, може да си развихри въображенито и мечтите, без това да даде отражение в реалността. Нещо като баба Яга, която колкото и проклета да я описват, не може да дойде и да ти изкара наяве акъла само с присъствие, понеже просто така си изглежа женицата. 

-Ама, ти го правиш, бе мамо!Що да не е реалност. 

Ейч, алоооооу! Това заболя, бе! 

Поокупитих се след тези думи. Сресах се, даже боядисах. Изкарах си ризата и панталона с ръб от гардероба. Бяха малко мухклясали, но не и наядени от молци, така че ги облякох и обратно на въпроса с хипотетичното наказание. 

 - Кажи , сега, мое скъпо и любящо детенце, как би ме наказал?
- Първо. (охоо, можело значи да ползва редни числителни в правилен ред)  Няма да правиш повече вечеря.

-Това ще го уредим лесно. 

- Второ. Няма да пиеш кафе и вино.

- Не може ли да не пия вода, вместо вино и кафе?  - питам аз.

-Не, мн ясно. Без вода можеш.

- Ок, друго?

- Няма да ме будиш сутрин рано за градина, ще ми купуваш шоколади, няма....няма..

-Даааа..

- Няма да ме наказваш никога повече. 

-Е, това е доста хитър ход. Ама ти май се размечта и забрави, че ме наказваш, а?

-Аз не искам да те наказвам, мамо, щото е гадно! 

💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗