Внимание! Тестосеронът е повече!

Здравейте , хора и майки на момчета! 

Това е тема, необятна като Вселената и аз отдавна отлагам неизбежното писане за нея. 
Дойде моментът да споделя със света, от който често бягам, какъв е животът с мъже вкъщи. Броят им не е задължително да е голям, за да се постигне определен ефект.  Като цяло ми прави впечатление, че майките, които разполагат с поне две момчета + едно, което им е баща и от време на време набор, просто си личат от поне 100 метра. Имат специфичен поглед и фино излъчване , което , разбира се, от други майки на момчета се чете като: "Един отбор сме, миличка". От други като: "Аман от побъркани", "Горката", "Има нещо странно тука". Трети просто се правят , че не ни забелязват, но аз знам, че всъщност се страхуват, защото не знаят какво да очакват. А това е страшно. Знам го, защото, хора, това е нашето ежедневие! Всеки ден има по нещо ново, което трае точно толкова, колкото е нужно да те уплаши, повали, изправи и накрая да го приемеш за поредното нормално, което , когато му е времето, ще мине. Ще мине.Ще мине. Да, ще мине и това. Простете за повторението, по навик е, просто това е мантрата ми от 8 години насам! 
 В текстовете си обичам за пиша за общи неща у хората. Деля родители на групи, според някакъв критерий, децата ги наблюдавам в половите, идейните, мисловните , характеровите различия и всичко това е много интересно и в следствие на опита ми като майка на два броя героя. ОТ време на време изливам наблюденията си на лист хартия и да ви кажа, ако не ги подкрепя с примери от реалния живот, то просто се губи смисъла на наблюдението. 
Ето защо сега на практика ще ви споделя какво е да живееш с мъже. Какво наблюдавам и какви уроци научих до момента. 

Битките! Всяка емоция , състояние на духа, трудност или скука, могат да се преодолеят с една единствена битка в края на деня. 
Опитвала съм толкова пъти да водя членоразделен разговор, в който да валидирам емоцията на детето, да му дам съвет, да помислим заедно за решението, че накрая почнах да бъркам собствените си емоции. А файда от изговореното с пяна на уста  - никаква. Не се ли изпотрепят, не ще се умирят. И тука визирам цялото мъжко съсловие вкъщи. В битките , хора, години нямат значение. Възрастта на тримата се обединява и дели по равно в тукаци, които разменят без да се замислят тоя отсреща на колко години е. Ако оцелее, оцелее. Негова си работа. 
Какво научих: Възрастта не е от значение! Винаги може да станеш за резил! И ако този начин за изкарване на напрежение не е моят,, не значи да не е и техният. 

Разговорите! Всяко казано от мен изречение сутрин преди 7, вечер след 19ч, и 48 часа през уикенда - е излишно! 
Аз чувам: собствената си любов, въплътена в нежни думи, които биха стоплили и сибирска лисица. 
Те чуват: бла-бла-бла, дрън-дрън, разбираш ли, мамче? бла-дрън, окей ли си така? дрън-бла, обичам те!

Какво научих: Разговорите да са на сит стомах и без излишни приказки. С годините се научих да сбивам информацията в няколко думи. Например преди 3, 4 години бих се изразила така:

Виж сега, това, което правиш в момента ...Защо бе, защо го правиш? Нарочно ли е? То не може да не е нарочно това, ти сериозно ли? Офффф, не знам, айде дай, че закъсняхме. Пак ли забрави как се обуват обувки? Колко удобно, обувай се, че няма да те чакам цял ден тука. ..Еййй, писна ми. 

И към днешна дата: Изричам името с равен и плътен глас. Отправям сериозен поглед, който провокира замислянето " оп, нещо съм направил" и назовавам, какво виждам: Дрехи за пране на земята! Даже сега се ъпдейтвам и старая да казвам "дрехи на пода", защото е по-кратко! Целта е след 2, 3 години да се разбираме само с поглед, без излишни приказки, защото те просто всички са такива! 

Въпросите! На всеки въпрос, който съм задавала в очакване на детайли, съм получила точно нито един такъв. Само базово инфо от типа: Да, всичко е наред. Не, нищо ново. Не, нищо интересно. 
Най-любим ми е този вариант. Кое беше най-интересното нещо от деня ти днес: 
Отговор: Нищо интересно. 
Реалността от деня: театър, конфликт с дете, забравена домашна или собствената му глава, говорещо куче до училище, нов съученик от планетата Марс. 
Искам да кажа, че няма значение какво е станало през деня, защото  нищо няма да бъде отразено като съществено. 
Какво научих: Не бързам да задавам въпроси. Изчаквам , улавям момента и споделям нещо от моя ден. Ако реши някой да последва примера, прави го. Ако не - това е. Влагам усилия в друго. Например в това да НЕ питам повече! Понякога се получава и интересни неща излизат .
Пак пример: О да, днес видях една умряла муха.  В същия ден е имал и състезание. Нооо интересното за нас, не винаги е интересно и за тях. 

Хранене! Това сред по-голямата част от населението на Земята се случва , да речем 3 или 4 пъти дневно, но в къща с повече момчета, това е един неспирен потоп. Цикъл с прекъсване само по време на сън и то не винаги. Най-скърцащата врата вкъщи е тази на хладилника и на шкафа пак с храна , пакетирана. Най-често посещаемото пространство не е детската стая, а отново хладилника. Обмислям да спра да го наричам хладилник. Вече е обидно. Той си е направо стая - при толкова материал вътре и време, което се прекарва пред и във него (най-малкият все е още е с размери, позволяващи обиколка на рафтовете. Излиза ,когато му стане студено. Преди време получи съвет от брат си да слага зимно яке и да не бърза да излиза). 

Помещенията баня и WC! Така, тук няма да влизам в подробности, но искам да кажа, че колкото и да са на брой, те никога няма да са достатъчни! 
Какво научих: Да се стискам до безкрай! 

Игрите! Тук спрях да се надявам, че тихите и творчески занимания, ще пребъдат в този дом. Единствените игри, в които съм се радвала на тишина са криеница и шах. 
Всяка друга е неизбежно дръзка, шумна и върви с поне 2 синини, няколко натъртвания, непрестанни обвинения, че баща им не играе честно и  поне 18 други драми , свързани с физическо натъртване (нали разбирате, че не е еднаква опасността и болката , която изпитват те и аз). Аз например падам и ставам в движение. Болка изпитвам само в главата, защото е шумно. Те се удрят, падат  и стават след 3 дни. Шумът не спира. Имам чувството, че им  облекчава болката. Т.е. ако не е шумно ще падат и стават след 2 седмици. 
Какво научих: какво е ПАС, как да падам и ставам в движение,  как да не чувам шума (до известна степен), да играя шах, как да се крия по 3 часа в раклата. 

Организацията! Тука, хора, искам да ви кажа, че ежесекундно бивам провокирана. Не само защото съм жена, а защото съм и зодия Дева. Толкова често ме вадят от зодиакалната ми кожа , че просто някой ден ще се събудя друга зодия и ако е Скорпион (ха дано), тежко им! 
Като съвременна жена с чести пристъпа на тревога , защото организацията ми пропада, аз вярвам, че Вселената имам  план за мен. Сега, не ми е ясно само защо оставя цялото човечеството на самотек, че да ме учи мен да пускам контрола чрез ежедневни ситуации. В тях, разбира се са хора, които обичам и очевидно не мога да очистя, а и да можех - една Дева не би постъпила така нездравословно. Ще го следя този вселенски план. 
Какво научих: че два са изходите от вселенския план: 1. Ще пребъда в друга зодия. 2. Ще се науча, че не е нужно да организирам постоянно, един вид съм човек с известни ограничения. (по-скоро неизвестни, докато не си ги позволя първо аз). 

Ами, това е за сега, хора и майки на момчета!
Скоро ще се включа пак с нови наблюдения и уроци!
Бъдете здрави и се отпуснете, защото всичко е наред, колкото и да е шумно. 
Една препоръка: оперирайте се от "срам" и от "какво ще кажат хората". 

С обич,
Диди
мъжка майка