Жена ре-шофьор

 Някога не сме шофирали. Днес има места по света, където жена шофьор е все още лукс. Но по нашите географски ширини и сега повечето не се спират. И това е супер и върши страхотна работа. А сега за един друг вид жени шофьори, където съм и аз.
 Спирам, почвам, пак спирам. След почти 3 години пауза  усещането е гъделичкащо - хем сърби, хем боли. Като се налага, няма как, книжката в портмонето иска да е важна и да си придаде смисъл. АКо зависи от мен - пеша ми е екстра.

Та, по какво да ни познаете като сме от този род? 

Най-напред по свръхконцентрацията при 11 км/ч. Ти мислиш, че просто летиш с космическа совалка. Погледът е вперен само напред и не виждаш друго, та ако ще лилав слон да ти почука на прозореца с молба да му развалиш парички за една слонска доза кафе от машината. 

После страха, че не реагираш своевременно и цялата област е в смъртна опасност от прегазване с бясната ти скорост от вече 12 км/ч.

Затова и по-добре да бия рязко спирачка при вида на друго превозно средство в далечината,  където хоризонтът се слива с вечността. Когато спирам колата, освобождавам напрежението с обилен, плътен крясък. След 30 мин , когато не остане глас, сила и напрежение, подкарвам превозното средство , горда и леко надута, тъй като проявявам смелост да натисна педала на газта за втори път и да докарам всички ни до следващ етап в еволюцията на шоферлъка ми. А именно - 13 км/ ч и тотално спокойствие, докато ме изпреварват един тир, колоездач и един пешеходец. 

После, хора,  времевата слепота. Тя е, когато шофираш много дълго, ама мноооого дълго. После поглеждаш в огледалото за обратно виждане  и там все още са хората, които те изпращат. И все още ти махат. Иска ти се да е за "здравей", щото просто си скапана от шофиране в тоя живот и си викаш - пеша да бях стигнала вече, защо си губя времето?
Относно сръхконценрацията искам да добавя,   че наистина няма значение през къде минавам. Освен слона от по-горе, е възможно да подмина собствените си деца, възможността на живота си, любовта на живота си (тя е в колата всъщност, как ли пък ще остави горката ни кола в тези несигурни в себе си ръце). Приоритет ми е просто да стигна от точка А до точка Б, при това без жертви и ако може без никакво движение на пътя, но не може, затова само без жертви и толкова.

Така е. Всяко начало е трудно,  дори да е за пореден път.
Благодаря за вниманието и за всеки случай се пазете. Без значение в кой град сте. Ей така, за мое успокоение.