Иде зима, а вий разполагате с деца

Скъпи съотечественици, братя и сестри, иде зима, да му се не види!
Тези сред вас, които разполагат с деца, дето все още се обличат и събличат трудно през лятото, камоли зиме, ще ме разберат, че и съжалят. За сега, моля, толкова. Ако се наложи да се предам в един момент, ще замоля някой любящ близък да ми види сметката. Силно вярвам, че ще има желаещи.
 Но не да се жалвам съм дошла. Тук съм да изкажа съпричастност, съчувствие и преклонение на всички учители и персонала в детските градини, където насред зима всяка сутрин пристигат тълпи, върволици от деца ли, от ниски родители ли, ходи ги различавай като са толкова повити и увити всички. Лично аз, в най-студените дни, не приличам на нито едно от двете. Целта , разбира се , е да ми е топло, но уви единственото, което постигам е съжаление, заради жалкия ми вид от 8 ката памучен плат, сред които 6 са загащени в гащите, а 2 са в 3-я отвътре-навън чорапогащник. Един от чорапогащниците пристягам на главата си под шапката, за да прибере плътно косата. Така ставало по-топло. Нищо подобно, става само нов, мутирал вид въшки. За яке се налага , не че го искам, но наистина се налага да слагам кожух от бяла мечка, която уловихме една зима тука в нашия район. Беше се объркала нещо, изпаднала в депресия и просто ни помоли за услугата да прекратим мъките ѝ. Накратко така се озовахме с кожух и една позамръзнала вече (то без кожух тука, братче живее ли се) мечка. Дожаля ни после за нея и решихме да я препарираме, ама вместо бял кожух ( то къде да търсиш друга бяла мечка по нашите борови гори)  решихме в дърво да я изваем и за да не се забрави саможертвата ѝ, дарихме я на общината. Така от няколко години насам, бялата , т.е. дървена вече, мечка седи и гордо посреща гостите на гр. Смолян върху табелата на града ни. Тука бас ловя, че никой не е знаел откъде тая мечка и каква е била приживе. Еми, бяла беше, скъпи съотечественици.
Като се отплесна и ме избива на легенди, в които аз и моето семейство сме участвали. Извинете ме.
Връщам се към учители и пресонал на детските градини, пред които още веднъж се прекланям. На Вас, скъпи и всеотдайни хора, предлагам тази зима , предвид и усложнената ситуация, в която ние - родители не влизаме от прага навътре, да действате с други средства. Децата , които имат уменията сами да свалят , откопчават и т.н. катовете си, няма да ги засягаме. Но другите, например като моето, ще трябва да се научат. И понеже вече поредна година отказва, мерките , предлагам, да се затегнат, при това без брийфинг.
Накратко можете да приемете увитото нещо и да разполагате с правото да го оставите увито през целия ден... или докогато изкара. Моето например , мога да предупредя от сега, ще направи опит за бягство към 8:31h, така че бъдете нащрек. След като види , че няма да му се получи, вие имате право да го оставите да направи поредния си жалък опит да свали шубата, ботушите, ръкавиците и шапката. То ще се поти, валя и съпротивлява и ще успее да свали едната ръкавица, единия ботуш и шапката, ще откопчее шубата, но няма да я отстрани изцяло. Така ще му олекне, че стимул да продължи просто няма да има. А Вие продължавате да имате правото да го оставите така. Около обяд, то ще огладнее, след като е пропуснал ябълката в 10ч, тъй като едната му ръка е с ръкавица, а с другата държи откопчаната шуба....Да, съгласна съм с вас, че може да държи шубата с ръката, която има ръкавица, а с другата да гризе плода, осигурен от общината, но кой да се сети.
 И така , когато сервират обяда и всички момиченца, заедно с няколко по-оправни момченца  сърбат сладко, сладко пилешката супа, вие все още имате право да оставите увитите да се доразповият, та белким нещо хапнат, понеже от липсата на храна, ще загубят още сили и нищо чудно да си легнат така полуувити и в легълцата. 
Храната прави борбата. Така е. Ето защо всички деца, изяли обяда си ще се включат на помощ и ще помогнат на увитите на половина вече да се доразповият. Най-шастливо ще е, разбира се, моето. То НЕ отказва такава помощ, освен в случаите , когато му я искат. Тогава обикновено отговаря с: "Вече си голям, трябва да се справяш сам" . Този отговор ми е любим, когато вкъщи го помоля с пресъхнало гърло да ми донесе малко водица. Империята, колкото и малка да е, отвръща на удара.
 И те така, денят си е минал в градината. Няколко деца са били без зимни атрибути цели 2  часа от общо 10. Изтощените им тела скоро трябва да се повият наново, за да излязът навън. Моето вероятно ще откаже. Не да се облече, а да излезе навън, за да не се облича. Умно, а?
Вие, мили учители и персонал, имате пълното право да го оставите , заедно с решението си да не излиза, цялата нощ на пейката пред шкафчето със зимните атрибути. Познавайки нрава на детето си аз знам, че то ще се облече с финес и завидно спокойствие точно минута преди да трябва отново да се разсъблече на сутрина.
С общи усилия, мили учители и персонал, вярвам , че децата могат да бъдат научени, насърчавани и въспитавани.
 Затова с обич и преклонение пред силата на духа и нервите Ви, аз Ви благодаря и свалям шапка + горните 8 ката дрехи от себе си!

 Пак с обич,
Аз.