Бебешки новини, емисия 2

Водещите бебета Ани и Пепи продължават с емисиите актуални новини. Бебешката новинарска емисия става най-гледаното бебешко предаване и , както е и в реалния свят на телевизиите, съвсем логично и тук , скоро се вмъкват реклами. 
Сега, в този обзор на бебешките новини, ще се фокусирам именно върху рекламите, бебешки разбира се. 
За разлика от реалните дълги и лъжливи реклами, дето се влачат по два века в предаване за 20 мин, бебешките реклами са точно 5 минутки и няма нито лъжа, нито преувеличаване. 
И така...

Реклама номер 1 е на мултифункционален уред за бебе и мама. Сценката в рекламата е много проста, за да се разбере от бебешките недоразвити мозъчета. Силиконова играчка във формата на фуния. Бебето реве диво , а майката е сложила фунията на уста. Крещи с все сила и напън, но не се чува нищо. Само лъвският рев на бебето с никнещи зъби. След малко, майката маха фунията и я дава на бебето, което захапва, пак като лъв своята, гонена до безсилите плячка, и край - бебето си е начесало денталната краста, а майката се е напищяла зверски, нали е майка на лъв, във фунията. И двамата герои са спокойни. Уредът е велико откритие - черна дупка за майчини писъци и чесало на бебешки венци. 

Реклама номер 2 е на бебешко млекце, ама не кое да е, а онова, дето го дават в Бебе Бос. Пиеш го и ставаш бизнесмен/дама, но в същите си бебешки размери и със същите бебешки нужди. Бебето в рекламата е досущ като Бебе бос и даже обяснява как се приготвя въпросното млекце. Цената за жалост е космическа и скоро рекламата спира да се върти в най-гледаното бебешко време.

Реклама номер 3 е на бебешки дупемоп. Това е мини моп, който бебета ще ползват, за да си  бършат сами нааканите дупета. Рекламата показва нагледно как нещата се случват, разбира се с цензура - нааканото дупе е замъглено, а рекламата не се препоръчва за гнусливи бебета под 6 месечна възраст.

Това са единствените, непреекспонирани бебешки реклами във бейби прайм тайма . 
За още бебешки новини и реклами, следете профила или блога ми, а по-смелите могат да следят и самата мен.

Бебешки новини, емисия 1

 Здравейте, хора и вие, притежаващи свръхсилата да не се влияете от новините. 
Предлагам от другия месец новинарските емисии да бъдат заместени от бебешки новини с водещи 2 годишната Ани и 3 годишния Пепи. 
Така основната информация , която ще въртят невръстните и от време на време напикани, водещи е за живота, проблемите и случките на бебета от страната и света. 
Веднага пускам и кратък обзор на първата емисия, която ще се излъчва в най-гледаното ефирно бебешко време, а именно когато родителите искат, но не могат да спят, тъй като бебетата са гладни за мляко и актуално инфо. 
И така, Ани влиза в кадър с напудрено дупе и поздравява всички пред бебешките екрани. Пепи се включва с рев и тръшкане, понеже е изпуснал моливчето си. След 10 мин, когато Пепи се е успокоил с едно мляко на екс, двамата започват с бебешките актуални новини , коя от коя по-сладка.

Вчера в парка гълъб , среден на ръст, оакал новата шапка на тригодишен минувач. Кой е виновен? Бебешката прокуратора се самосезира. Ще следим случая.  Пепи...

В междусъседски спор в областта на ЖК Младост, се разбрало случайно, че бебетата Иванчо и Гоши,  деляли една и съща люлка цял живот, а сега когато било нужно да се установи чия е всъщност, липсвали документи. За щастие - петната от пюре по безмоторното недвижимо имущество били толкова много, че скоро полицията ще установи на кого се полага по-голямата част. Ще следим. Ани...

Анонимно бебе подаде сигнал за тормоз в яслената група на ДГ Ягодка. Бебето Х съобщава, че редовно чувало персонала на градината да споменава майките на най-ревливите и често акащи бебета, с което напомняли на въпросното бебе за негова собствена и това адски много го разстройвало. Пепи...

В района на Широк център , вчера по обяд , е забелязан пълзящ беглец между масите на едно от столичните заведения. Пълзящият престъпник е заподозрян в кражба на пържено картофче от съседна маса. Цели два часа притеснената му майка го търсела, докато накрая не се оказало, че беглецът е заспал в закътан ъгъл на детския център на въпросното заведение. Случайни свидетели съобщават , че след гощавката с пържения картоф, бебето завило в посока на детския център, без изобщо да мисли за последствията. За съсипаната майка на бебето се отваря дарителска сметка , като събраната сума ще отиде за лечението ѝ в СПА център във Велинград. Ани...

Завършваме емисията с прекрасни и обнадеждаващи нови за целия бебешки свят. Учени изработват хапче, което да даде енергия за трима на преуморените майки. Така единият от тези трима нон стоп ще готви, другия ще си играе с бебето, а третият ще чете приказки. Предстоят тестове върху шимпанзета, също майки. Изглежда, че затрудненията са основно с дейностите на тримата едновременно, тъй като шимпанзетата - майки взели да дават фира. Последните тестове обаче са по-обнадеждаващи. Пепи...

Желаем спокойна бебешка нощ, изпивайте млеката, и веднага в леглата! 
С вас бяха Ани и Пепи. 

ПС: Сигурно сте забелязали високия стил и говор на водещите бебета Ани и Пепи. Той в действителност е такъв точно толкова, колкото и представената по редовните новини реалност. 

Тогава, когато има деца

 Идилична снимка на семейство с едно дете. Гледам и виждам двама души с едно дете между тях.. Без да влагам никакъв сантимент,  драми и писклив глас, аз просто виждам две тела и едно по-малко между тях. Това малкото ги дели на разстояние един от друг горе-долу 60 см. Това е, да речем, едно нощно шкафче разстояние. На него отдавна няма книга и нощтна лампа. Там сега са очила, ластик за коса, водичка, крем за подсичане, който става крема на цялото семейство. Не че цялото семейство се подсича, просто този крем е винаги най-близо до всеки и се ползва за всичко - суха кожа на ръцете, обрив от нерви, болки в глезените и т.н. 
 Та, за разстоянието между двете тела исках да кажа, че е нормално. Когато хората са физически разделени по-малко време им остава за общи дейности. Един от законите на родителството гласи: Колкото повече разстояние, измерено в детски тела (нощни шкафчета), има между вас, толкова по-малко е общото ви време. 
 Сега слагаме още едно тяло и разстоянието расте. Вече си говорите отдалеч, съответно повишавате тона, за да се чуете. От изстрадан опит знам, че дори това не винаги помага, затова все по-често използвате жестове. Ето, например онзи ден бях в единия край на кухнята и исках да обясня на мъжа си, който е в другия край, че днес имаме няколко допълнителни неща за вършене и се налага да прередим графика. Това в съчетание от жестове и повишен тон прозвуча и изглеждаше така:

Днес...пляскане с ръка по челото..не знам...ти няма ли как...посочване с ръка към едното,  по-малко тяло между нас...тръшване с крак...абе, ще го мислим в движение. 
От другия край на кухнята се чува:
- Ъхъ.

 Две тела от по 60 см идва да е разстояние повече от метър между вас. То просто няма как да мине без родителски жестомимичен език и висок тон. Освен това, общуването постепенно започва да се обогатява и с кимане, просто погледи, козируване, даване на петичка. 
 Вкъщи, например, много често и основно сутрин с кафе в ръка, ние се поглеждаме и осъществяваме контакт като извънземни , но със земен морзов код: намигваме си по 3 пъти, вдигаме ту лява, ту дясна вежда, изпукваме пръсти, кимваме за ДА или НЕ, държим се за ухо. Това, разбира се е цял един диалог, който ако се дешифрова или приведе в членоразделна комуникация, би означавал: 

-Снощи ставах няколко пъти и сигурно затова изглеждам така.
-Супер си зиглеждаш.
-Чувствувам се отрепана и врата ми е схванат. Сипи ми малко от твоето кафе, че е по-силно.
-Ами, направи си и твоето така.
-Не мога, нали кърмя.
-Е, каква е логиката, щом пак го пиеш?
-Е, да, ама така не ми тежи на съвестта, понеже е твоето кафе, разбираш ли ?
-Изцепките ти са пословични, както и логиката.
-Благодаря. Айде, размачкай ми малко и врата. Две деца ти родих в крайна сметка. 

 Излиза, че общуването между партньори с деца е не само разстояние, а шифровано със сложни и строго субективни кодове общуване, защото просто всеки луд родител с номера си. 
 Намирам тези периоди за изключително полезни, колкото и опасни, трудни и безкрайни да ви/ни се струват. Друг родителски закон звучи така: колкото по-рядко прекарвате време насаме, толкова повече си липсвате. Оттук и изводът, че колкото повече си липсвате, толкова повече време търсите за вас. Не го намирате сега! Чакате го с нетърпение и точно тук е жарта, която разстапя напрежението и умората във и между вас. 
 И така, в крайна сметка, след няколко години ефикасна работа върху кодове, общуване от разстояние, безсъници или кратки дремки, опрени в стена или шкаф, партньорите се оказват толкова затъжени един за друг, че започват нова ера в отношенията си. Един вид се запознават наново, тъй като и двамата са променени до неузнаваемост, както и комуникацията им, както и родителството им. 
 Към изброените по-горе закони за родителство, които сама изковах на собствен гръб, ще добавя и този: колкото повече време общувате с партньора си на две детски тела разстояние, толкова повече кодове ще има между вас. Тази тайнственост ви придава различие от всеки друг родителски индивид, автентичност и уникалност. Това е! Вие просто сте уникални родители. Или шифровано казано: самодоволна усмивка, една сълза и топла прегръдка с партньора. 

Унижение от 10та степен

 Ако някога съм си задавала въпроса "Дали се изложих много", то сега знам, че към момента на задаването му аз определено не съм била родител. Не съм имала и акъла да предположа , колко различен човек ставаш, когато към автобиографията ти цъфне първият наследник. Не съм и предполагала, колко различен е смисълът на думата, а и усещането, породено от "унижение". 
Нека обясня как го разбирам аз, като човек,  в чист лексикален смисъл и без да навлизам в подробности.

Унижение: срам от действие или бездействие, в резултат на решение, взето без много да му мислиш. 

А , сега как го разбирам аз, родителят: всичко друго , но е и срам. По-скоро: не ми гърми, ще го извлека оттам, ще го прекарам през през всички тези хора с високо вдигната глава и без емоция. Ще го стискам здраво, за да не се гърчи като червей, и ще го стоваря на нещо меко (диван, пясък, вода), ще му заява да се валя , колкото и до когато иска, защото шефът съм аз и щом съм решила, че от него ще стане човек, то просто от него ще стане човек. 

Може до известна степен и това да е унижение, но степента ще е поне 10та, за да го нарека така. 

А , като се замисля само , колко се смеех на други такива преди и как си казвах: Ха, аз така няма как. Аз ще се забавлявам с децата си и няма да ги оставя да се валят и тръшкат. Да, ама сценката от дефиницията по-горе се е повтаряла толкова пъти през годините, че загубих представа коя съм била и била  ли съм аз  преди да стана родител? Изобщо родена ли бях преди да стана родител. Бяло петно. 
10та степен на унижение, мили хора, е сложно съчетание от действието на детето и твоето лично бездействие. Докато детето си действа без да мисли за последствия, потенциални жертви  и затвор, ти се отплескваш и забиваш поглед в някоя случайна повърхност наоколо, дето дава отражение. Наслаждаваш се на няколко минутки, в които именно проличава твоето бездействие върху коси, лице, тяло. Наслаждаваш се на умрелия си вид от няколко месеца насам , докато отрочето действа тук и сега. То работи усилено да отнеме вниманието от спаружения ти външен вид в отражението. То работи толкова усилено, че накрая просто забравяш името си, къде си и защо , бе Боже, сте дошли , като знаеш, че ще има огледални повърхности. Така или иначе, забравяш и тях, понеже се налага да извлечеш за пореден път гърчещото се тяло в синхронен съпровод от писъци и не особено мотивиращи слова. 10та степен настъпва, мили хора, когато демонът иззад необгриженото ти тяло , излезе заедно с демонични заплахи за избиване на млечни зъби, смачкване от общ характер и наказания, прилагани в Северна Корея, при това пред случайна публика. 
Целта на този текст не е да ви облекчи съвестта, като видите , че и по-откачени родители има. 
Целта е да разберете, че унижението има степени, че десетата е мое лично постижение и не е нужно да се мерите с мен. 
И само , за да не го мислите, ще ви успокоя, че и до ден днешен всички млечни зъби на детето ми са си на място. Липсват тези на брат му. Но то е, защото е бебе. 

Не Денят на влюбените

 

 Здравейте, хора и вие, с вързани на високо кюфте коси от Нова година насам! 
Аз говорех за последната Нова година...

Идвам да напомня,  че наближава 14 февруари, Деня на влюбените. Сигурно от сега сте затънали в мисли, с какво да изненадате милото, любимо същество, което с такъв силен дух ви търпи от  Х години насам. И аз така.
Обмислям, всъщност, тази година да е специална. Най- напред, поради факта,  че изобщо ще го спомена тоя празник. 
Интересна вметка: Преди много, много години, когато бях по-млада, но не и по-умна , аз реших да правя изненада на възлюбения - конна езда. Трябваше да е романтичен жест и мил спомен за цял живот. Това бяха очакванията, а реалността: див кон, който ме размяташе като неопитен, писклив тореадор и мека кал с листа, в която лежах , мислейки си : Коя ли  част от мен липсва? Всичко си беше на място, освен акъла. Той и до ден-днешен първи бяха при уплаха, но за щастие, връща се. Толкова за последния 14 февруари и последната ми езда. 

Връщам се към днес, когато съм решила окончателно да изненадам човека до мен  с нещо нечувано, невиждано, недокосвано, легендарно за последните 12-15 месеца. А именно - да му сготвя. И когато това стане, той ще се побърка милият, ще се поболее от притеснение,  че 2 месеца от живота му са изтекли в бяло петно, защото ще си мисли,  че е 1ви Април. Ще го успокоя, разбира се, нали за това съм го взела преди години. Ще му кажа да ми вярва, да си хапне спокойно. Той обаче ще се притесни още повече. Ето, имам желание да направя добро, ама като не ми го приема на сериозно, искам да засиля въпросното добро, печено 3 часа на 180 градуса фурна, през някой родопски връх и да нахраня бедните, премръзнали диви същества в отсрещната борова гора. Тука не съм целяла рима. 
Нали ще е Ден на влюбените, ще продължа с успокоителните слова. Без резултат. Доброто, вари го - печи го, ще изстине самотно като изоставена плюшена играчка в сандък с надпис 'отживелици".

Накрая, от затънала в мисли за изненади, аз се превръщам в революционер, бунтар от новото време, който настоява Деня на влюбените да стане  "часът на влюбените". Датата нека седи,  че милион балони отидоха на вятъра. Буквално. Бунтарът настоява още да се  чества всеки ден от годината като Деня на обикновените хора, които просто се обичат без да знаят защо и без балони. Пък, ако толкова държите на пустите балони, ще ползваме тези, дето останат от 14ти, в случай  че уважат борбата ми.

 

Родопски мултитаскинг

 Здравейте, хора и вие, редуващи пижама след пижама, като ежедневно облекло в цвят, синхронен на настроението ви. Аз днес нося жълта, а това е знак за избуяла лудост, която обикновено изливам на лист хартия или в нечий парник под формата на течност, предвидена в миналото да бъде торта на 3 етажа. Вероятно за сватба, на която съм мислила да присъствам, но поради липсата на покана, не съм.
 В този ред на мисли, вчера имаше слънце. Днес сняг. Който успя да попие два, три антидепресантски лъча и малко Д3 - поздравления.
И пак, в същия ред на мисли, тия дни мернах някъде реклама на плик с въздух, ама не какъв да е, а родопски. Продаваше се за 5 лв пликчето. Достоен за възхищение е предприемаческият дух на мързеливия човек.
Оттук, много плавно и логично, аз се замислих , с какво друго можем да се похвалим ние Родопчани , и съответно какво друго можем да предложим на света? Тогава,хора, аз веднага набрах по телефона баба и познайте? Ами, тя плетеше чорапи, шушони от най-пишкаливите.
На лишените от щастието да разбират и говорят родопски диалект обяснявам с финес, че шушоните не уринират, а боцкат. Когато нещо те пишка, значи те боде, боцка. 

 И така, пак логично и последователно, аз ще се провокирам да рекламирам 1 чифт от споменатите на света. Нямах идея да продавам , а да подаря на първата будала, пардон клиент, проявил интерес. 
 И така, нахлузих пишкаливия мат'рял и се заснех как тичам, ама такава скорост развих , че след кратко шушоните взеха да се разплитат. Уплаших се първосигнално от препъване и за да го избегна започнах да плета наново разплетените нишки, които в синхрон със скоростта ми на тичане, разкриваха босия ми, скромен със своя 35ти номер от 6ти клас насам, крак. И представяте ли си, всичко това се случва , докато тичам при това в кръг, при това само защото чорапите ме "пишкат" и аз просто не издържам. 
 В края на безцелните кръгове аз спирам боса, с шал  в ръце, изплетен на 72 км/ч при пробег 3 км пеша (тук родителите , принудени против волята си да гледат Барбароните знаят от душевна болка, че 3 км пешаааа са нииищо, са нииищо). Междувременно в процеса на плетене съм и поразчистила кухнята от препятствията, тъй като поддържане на такава скорост с плетилни игли в ръце, се оказва средна по трудност дейност, когато се катеря по столове, прескачам колички и тук-там разбърквам манджата на котлона.
Е, тва ако не е родопски мултитаскинг или по-скоро пишкинг, здраве му кажете!
Сега, има ли желаещи за 1 чифт? Подобрява опорно-двигателните и когнитивни функции на всеки жив организъм, чувствителен на пишкалива материя.