Унижение от 10та степен

 Ако някога съм си задавала въпроса "Дали се изложих много", то сега знам, че към момента на задаването му аз определено не съм била родител. Не съм имала и акъла да предположа , колко различен човек ставаш, когато към автобиографията ти цъфне първият наследник. Не съм и предполагала, колко различен е смисълът на думата, а и усещането, породено от "унижение". 
Нека обясня как го разбирам аз, като човек,  в чист лексикален смисъл и без да навлизам в подробности.

Унижение: срам от действие или бездействие, в резултат на решение, взето без много да му мислиш. 

А , сега как го разбирам аз, родителят: всичко друго , но е и срам. По-скоро: не ми гърми, ще го извлека оттам, ще го прекарам през през всички тези хора с високо вдигната глава и без емоция. Ще го стискам здраво, за да не се гърчи като червей, и ще го стоваря на нещо меко (диван, пясък, вода), ще му заява да се валя , колкото и до когато иска, защото шефът съм аз и щом съм решила, че от него ще стане човек, то просто от него ще стане човек. 

Може до известна степен и това да е унижение, но степента ще е поне 10та, за да го нарека така. 

А , като се замисля само , колко се смеех на други такива преди и как си казвах: Ха, аз така няма как. Аз ще се забавлявам с децата си и няма да ги оставя да се валят и тръшкат. Да, ама сценката от дефиницията по-горе се е повтаряла толкова пъти през годините, че загубих представа коя съм била и била  ли съм аз  преди да стана родител? Изобщо родена ли бях преди да стана родител. Бяло петно. 
10та степен на унижение, мили хора, е сложно съчетание от действието на детето и твоето лично бездействие. Докато детето си действа без да мисли за последствия, потенциални жертви  и затвор, ти се отплескваш и забиваш поглед в някоя случайна повърхност наоколо, дето дава отражение. Наслаждаваш се на няколко минутки, в които именно проличава твоето бездействие върху коси, лице, тяло. Наслаждаваш се на умрелия си вид от няколко месеца насам , докато отрочето действа тук и сега. То работи усилено да отнеме вниманието от спаружения ти външен вид в отражението. То работи толкова усилено, че накрая просто забравяш името си, къде си и защо , бе Боже, сте дошли , като знаеш, че ще има огледални повърхности. Така или иначе, забравяш и тях, понеже се налага да извлечеш за пореден път гърчещото се тяло в синхронен съпровод от писъци и не особено мотивиращи слова. 10та степен настъпва, мили хора, когато демонът иззад необгриженото ти тяло , излезе заедно с демонични заплахи за избиване на млечни зъби, смачкване от общ характер и наказания, прилагани в Северна Корея, при това пред случайна публика. 
Целта на този текст не е да ви облекчи съвестта, като видите , че и по-откачени родители има. 
Целта е да разберете, че унижението има степени, че десетата е мое лично постижение и не е нужно да се мерите с мен. 
И само , за да не го мислите, ще ви успокоя, че и до ден днешен всички млечни зъби на детето ми са си на място. Липсват тези на брат му. Но то е, защото е бебе.