Ако някога съм си задавала въпроса "Дали се изложих много", то сега знам, че към момента на задаването му аз определено не съм била родител. Не съм имала и акъла да предположа , колко различен човек ставаш, когато към автобиографията ти цъфне първият наследник. Не съм и предполагала, колко различен е смисълът на думата, а и усещането, породено от "унижение".
Нека обясня как го разбирам аз, като човек, в чист лексикален смисъл и без да навлизам в подробности.
Унижение: срам от действие или бездействие, в резултат на решение, взето без много да му мислиш.
А , сега как го разбирам аз, родителят: всичко друго , но е и срам. По-скоро: не ми гърми, ще го извлека оттам, ще го прекарам през през всички тези хора с високо вдигната глава и без емоция. Ще го стискам здраво, за да не се гърчи като червей, и ще го стоваря на нещо меко (диван, пясък, вода), ще му заява да се валя , колкото и до когато иска, защото шефът съм аз и щом съм решила, че от него ще стане човек, то просто от него ще стане човек.
Може до известна степен и това да е унижение, но степента ще е поне 10та, за да го нарека така.
А , като се замисля само , колко се смеех на други такива преди и как си казвах: Ха, аз така няма как. Аз ще се забавлявам с децата си и няма да ги оставя да се валят и тръшкат. Да, ама сценката от дефиницията по-горе се е повтаряла толкова пъти през годините, че загубих представа коя съм била и била ли съм аз преди да стана родител? Изобщо родена ли бях преди да стана родител. Бяло петно.
10та степен на унижение, мили хора, е сложно съчетание от действието на детето и твоето лично бездействие. Докато детето си действа без да мисли за последствия, потенциални жертви и затвор, ти се отплескваш и забиваш поглед в някоя случайна повърхност наоколо, дето дава отражение. Наслаждаваш се на няколко минутки, в които именно проличава твоето бездействие върху коси, лице, тяло. Наслаждаваш се на умрелия си вид от няколко месеца насам , докато отрочето действа тук и сега. То работи усилено да отнеме вниманието от спаружения ти външен вид в отражението. То работи толкова усилено, че накрая просто забравяш името си, къде си и защо , бе Боже, сте дошли , като знаеш, че ще има огледални повърхности. Така или иначе, забравяш и тях, понеже се налага да извлечеш за пореден път гърчещото се тяло в синхронен съпровод от писъци и не особено мотивиращи слова. 10та степен настъпва, мили хора, когато демонът иззад необгриженото ти тяло , излезе заедно с демонични заплахи за избиване на млечни зъби, смачкване от общ характер и наказания, прилагани в Северна Корея, при това пред случайна публика.
Целта на този текст не е да ви облекчи съвестта, като видите , че и по-откачени родители има.
Целта е да разберете, че унижението има степени, че десетата е мое лично постижение и не е нужно да се мерите с мен.
И само , за да не го мислите, ще ви успокоя, че и до ден днешен всички млечни зъби на детето ми са си на място. Липсват тези на брат му. Но то е, защото е бебе.
Няма коментари:
Публикуване на коментар