Въпроси

 Здравейте, хора и чудаци! Като човек с немалко странности съм си задавала доста въпроси, касаещи житейския път на едно средностатистическо човешко същество без клинична картина, с книжка категория Б, утвърдена професия, хоби, 3 нарушения на закона без жертви, и поне една прочетена от начало до край книга (буквара не го броим, понеже е един и реално няма нужда от броене). На някои въпроси съм си отговаряла сама, за други съм търсила помощ от приятел, за трети съм  чела, а за други съм ползвала агенти с най-висш ранг - децата. Малкото не говори, но на енергийно ниво ми е давало отговора, който съм търсила само с усмивка. Голямото, за сметка на малкото, баща му и цялата рода, пък говори твърде много, затова го питам по-рядко и само по най-сложни въпроси.
Та, по въпросите за житейския път:  уроците, болката,  "случайностите", ролите , прошките, страховете, промените, решенията, изборите и цената им, счупването , живеенето счупен, докато най-сетне и супер болезнено през една мини пукнатина от  счупеното , не се процика  с плач на новородено лечебна светлина...всичко това нови ли ни прави? или ни връща към началото, от където сме тръгнали, за да тръгнем пак и да вървим по-смело, по-леко. И ако е по-леко , то кой тогава  носи целия "багаж"? 
Да ви кажа, братя  чудаци, има въпроси ,  чиито отговори не е и нужно да знаем, Доверие в житейския път е една добра алтернатива за задоволяване на немирното любопитство, като на дете. НО! Има и въпроси, като " Как е възможно да изкараш три различни кекса с една и съща рецепта" , дето просто слагат знак СТОП на житейския път и само с доверие не може да минеш.  

Рових, рових и намерих отговора в тавата. 

И така, хора и  чудаци, някои отговори са очевидни. Други няма смисъл да ги търсим. 

С обич,
Диди