Мандарини

 Здравей, народе. 

Официално отворих зимния сезон. Разчистих всичко, което заема излишно пространство. Признавам, че бюрото, декоративните възглавници и особено сушилнята, ще ми липсват, но най-накрая ще имам зима, в която да побера количеството мандарини, което възнамерявам да изям.  Нещо ми подсказва, че реалното количество ще надвиши значително очакваното, при това до средата на януари. Да ви кажа, още от миналата година съм назад с има-няма един тон, затова съм запретнала ръкави и засукала вежда (тъй като , поне за сега, мустак нямам) и отдадено наваксвам. От време на време споделям и с децата, разбира се, но като заспят ставам и пак наваксвам. Въобще тая зима ще съм в режим на постоянно наваксване. Не това исках да споделя основно. Просто започнах да беля една и ръката ми последва аромата й. Сега съм на поредната, спрях да ги броя още когато бях на 12. Мисля че и числата тогава свършиха. Добре е в тези времена, когато често и в различни посоки ни избиват чувиите, да се измислят нови числа, когато става дума за мандарини. Или семки. Не, там е по-лесно, понеже семките все пак са в пакет. Не съм чувала за чак толкова избита чувия да се брои отделна семка. Но не отричам възможността. Нищо вече не отричам. Все повече неща не са ми чужди. Особено страдания разни. Не е нужно да са мои. Но ще ви кажа какво е мое!  Да, мандарините. И в тях тая зима ще си избия моите чувиите. То не може само с писане, рисуване и спорт. Трябва и с нещо да се кръшне, да се прекали. Но нека е здравословно. Ще кажете, какво здравословно има в тон мандарини? Ами не в един ден , бе хора. Не в един. Разпределете го тоя тон в три до пет дни, за да е поносимо. Щадете ги тела. Душите често ги забравяме, но поне телата, поне скафандрите да пазим.
 И ето вече няма шанс да се сетя за онова, дето всъщност исках да споделя, но важното е, че пописах, че си наваксах дозата мандарина за днес, че докато я белех, красиви спомени ме обляха. Белех поредната, да не помислите, че само една замина, докато напиша поста. Предлагам, когато става дума за мандарини, от прекрасния ни български език да бъде премахнато единствено число. Айде, нека да не за постоянно, но временно. Поне докато не се включи някой, изял някъде една едничка при наличие на много. После заслужено да му се връчи медал "Най-здрава психика". 
Сега ще дам и значение на думата , която в моя речник и живот е само в множествено число "мандарини":

плодове за основно зимна консумация, чиято основна цел е не да нахрани, а да успокои, умиротвори и отдалечи от реалността индивида от женски пол. Няма данни въпросните оранжеви психотерапевти да действат по същия начин и върху индивид от мъжки пол. Няма и доказателствен материал мандарини да са белени от мъж по време на световното по футбол. Дори да има, пази се в дълбока тайна. Вероятно защото е тъпо мъж да плаче. Колкото и тъпо пък да звучи това. 

Благодаря за вниманието. 
Пожелавам здраве, любов и да си белите мандарините, потънали в някой мил спомен. 

С обич,
Диди (спелчека предлага "Дуди" и просто не спира да ме забавлява) 

Едно много сакрално женско пространство

Здравейте, хора и вие, жени с бездънни дамски чанти. 
Това сакрално пространство крие много повече, отколкото самите ние си мислим.  
Ето например, след едно есенно почистване какво аз открих в моята. 
Ще започна с ключове, загубени през 2013 година. Още не са намерени. 
Продължавам с фосил на безгръбначно, живяло преди около 3 милиона години, според археолозите, които между другото, открих в същата тази чанта. Не знам как и защо са попаднали в нея, но имах да разчиствам твърде много и просто продължих, фокусирана върху крайната цел. 
Продължавам с балсам за устни,  сраснал се с билково лукче и заедно превърнали се своя обща и по-добра версия, а именно някакъв калциран предмет във формата на женска динозавърска лява подбедрица от мезозойския период. Много странно явление, казах си аз, и продължих да ровя. 
Следващите три обекта, които открих, бяха трима герои от сериала " Изгубени". Доста объркани , изплашени, дори стресирани. Като истинска родопчанка, аз ги нагостих и после успокоих, че не съм филмов критик, а те веднага се успокоиха и поеха по пътя си. Горките, мислеха, че още са на острова. 
След още ровене попаднах на някаква лична карта. В МВР-то ми казаха, че и човекът е обявен за национално издирване още през 2018 год, затова ме насърчиха да продължа да ровя. Аз нямах избор и не след дълго наистина попаднах на въпросния. Той ми благодари за останките храна и след това се извини, защото се оказа, че през 2018 по погрешка е попаднал в моята чанта. Търсел нещо от тази на жена му, но понеже били една до друга, объркал се. После пак ми благодари, просълзен този път, защото ако бил ровил в тази на жена му, нямало да го открием до поне 2035 година, а имал деца, човека. Доста ми стана драматично, но не исках да губя повече време с чужди семейни драми, казах му: "Добре , добре, хайде сега вкъщи" и продължих да ровя. 
След това, хора, попаднах на нещо наистина невероятно, дори след горе споменатите открития. Попаднах на цял един географски обект, някакъв мистериозен остров в Атлантическия океан. Потърсих повече информация за него в интернет. Нещо се губеше връзката, но за щастие намерих по-добра в чантата си. Островът бил открит от моряци в началото на 20 век, но после изчезнал. Кой да предположи, че ще излезе баш в моята чанта от толкова много по света.  
Накрая , хора, открих и една изгубена душа. Тя беше тъжна първоначално, но като разтворих широко чантата и в нея влезна повече светлина, душата профуча навън с 300.  Не знаех , че душите могат да вдигат такава скорост. 
Та , така за това лично женско място, което само си мислите, че е просто чанта. 
Благодаря на чанти Lzara, че ми осигуриха такова здраво и сигурно пространство през последните години. Сама не съм вярвала, че мога да открия толкова интересни вещи и обекти в нея.
Всъщност, Вие сигурни ли сте, че не ги продавате с тях директно? 

С обич,
Диди 

 

Как да сготвите нещо вкусно и адски сложно с дете на ръце

 Здравейте, хора и вие, дето бършете прах всеки ден. Преди време направих страничка с идеята и там да се правя на интересна. Така стана обаче, че се получи. Преборих една своя бариера да излизам мисли и емоции не в хумористични текстове, а така, както ми дойде отвътре навън и то пред хора.  Да ви кажа, усещането и много хубаво, ама много. Да надвиеш страх-бариера носи свобода. И е интересно за наблюдение. Затова се и получи. Имам да уча още много, доживотно много, но движението, неспирането правят нещата и хората по-добри. Продължавам да пиша и хумористични текстове, разбира се, основно тук, както и да давам съвети, които , знаете, ако бях на ваше място, не бих последвала. 

И ето днес идвам да споделя как да сготвите нещо вълшебно вкусно и адски сложно с дете на ръце, което се движи като спайдермен и желае да яде всичко в обозримата му бебешка област. Опитвам се да подредя процедурата в стъпки. 
Първа стъпка: Вземете тиган с третата си ръка, понеже двете са заети да държат и хранят спайдербейби. 
Втора стъпка: Сложете абсолютно всички любими зеленчуци, подправки, мигове, вещи, филми и книги на цялото семейство в съд с дълбочина метър и половина , добавете няколко писъка и много любов. Сложете капак. Не забравяйте да излезете от въпросния съд преди това.
Трета стъпка: Молитва. Много силна практика, която подсилва способностите на домакини по цял свят. Молете се за здраве и хармония. За ястието няма смисъл. 
четвърта, последна стъпка: обадете се на Дядо Коледа и попитайте кога ще дойде Баба Марта, познават ли се лично, обсъждат ли плетки, и как така и двамата обичат бялото и червеното? Това не е ли доста подозрително? Имат ли нещо общо със самолетите "пръскачки" и също много важен въпрос, който засяга Дядо Коледа само: предвид инфлацията в цял свят, да очакваме ли промени в доставките? Например ограничения в тежестта на пакета, ако е решил да намали броя елени. Ще има ли също нови изисквания в списъка с послушни? Много искам да разбера как той разбира термина "послушен". Сигурна съм , че разговорът оттук може да стане толкова задълбочен и оспорван, че манджата изгорЕ. Следователно нямам как да се яде. Но беше с идея да е вкусно, а сложността няма спор. Опитайте да излезете от тенджера с дълбочина , колкото сте високи самите вие, с катерещо се по вас дете,  и пак ще си говорим. Сигурна съм, че се питате, дали в това време котлонът под тенджерата е включен. За да е още по сложно - да, включен е и затова сте бързи. Проста причинно-следствената връзка в сложна кулинарна процедура. 

Това са стъпките накратко. Остава само да измислите какво всъщност ще се яде. 

Благодаря на всеки, който в момента си няма друга работа и чете. Може да си нямате работа и на страницата ми Диляна Сакалиева - текстове без консерванти и подсладители. 

(спелчека предладга "консерватори" и затова не го изключвам!) 

Пожелавам тази есен да продължи до март. Защото просто няма такава есен. 
Ако може само там по празниците малко сняг да се попързаляме. 

С обич,

Диди