- Къде грешим ли?
- В слепотата, ако е изобщо грешка. Нека да го наречем урок, ненаучен , неразбран и подминат.
Слепи , а виждаме красотата на планината, слепи, а четем всеки ден. Слепи , но благословени да виждаме спящите си деца и лицата им, когато са радостни. Слепи, но потънали в цветовете на есента. Слепи, докато се любуваме на дъгата. Слепи, докато различаваме формите на снежинките.
Слепи за болезнените истини! Всичко, което коства познатия комфорт, не съществува, нали? Само че и това има цена.
Свободни сме. Дали?
Да пуснем демона да изиграе едно дълго и отлагано пасо-добле, защото ангелът е уморен от безкрайното, самотно танго.
Танцът носи отпускане, радост , потича отново животворна енергия в тялото, истинност, автентичност, доверие към собствените ценности и разбирания изпълват съществото и то засиява малко по малко и все повече.
Ангелът и Демонът се редуват в танците и ритъма, според инструктора Живот.
На това се опитва май да ги научи - на общ ритъм, на редуване, на синхрон, усещане и после мислене. Накрая виждане. Ангелът вижда Демона. После Демона вижда Ангела. И танцуват пред инструктора Живот. Най-красивото изпълнение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар