Aх, тези сутрини

 Най-обичам сутрините. Алармата изстрелва кинжали прз 5 мин, докато последният не те уцели в областта, най-уязвима на болка. Ставаш отдолу-нагоре (крака, корем, гърди, шия,глава), минаваш през банята и на заден ход (тука има много теории) през коридора към кафето. И тогава горе-долу става мозъкът, разбира пропуска банята и дофтасва ей тей на готово .
Няма сили да се готви това кафе и правя две релси на масата, шмъркам ги, издишвам без да съм вдишвала от кинжала насам, клепачите пърхат в луд ритъм като на излитащи пеперудени крила, и през няколко секунди пропускат погледа на две изцъклени очи. А те, очите, малко по малко се пълнят с щастие и проглеждат в синхрон с песента на петела от съседния двор.
Воала! Силна съм. Цяла съм. Правя още две релси...