Най-обичам сутрините. Алармата изстрелва кинжали прз 5 мин, докато последният не те уцели в областта, най-уязвима на болка. Ставаш отдолу-нагоре (крака, корем, гърди, шия,глава), минаваш през банята и на заден ход (тука има много теории) през коридора към кафето. И тогава горе-долу става мозъкът, разбира пропуска банята и дофтасва ей тей на готово .
Няма сили да се готви това кафе и правя две релси на масата, шмъркам ги, издишвам без да съм вдишвала от кинжала насам, клепачите пърхат в луд ритъм като на излитащи пеперудени крила, и през няколко секунди пропускат погледа на две изцъклени очи. А те, очите, малко по малко се пълнят с щастие и проглеждат в синхрон с песента на петела от съседния двор.
Воала! Силна съм. Цяла съм. Правя още две релси...
петък, 23 октомври 2020 г.
Aх, тези сутрини
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
-
Няколко са вариантите да чуете следното определение за човек: "Сякаш бе отвлечен и върнат тотално друг": Вариант 1. Дете, влязло...
-
Фирма Ербап ЕООД търси спешно, но не е зор, да назначи човек или двама едновременно (ако са в съзависима партньорска връзка от поне 20год) ...
-
Здравейте, хора и вие, с вързани на високо кюфте коси от Нова година насам! Аз говорех за последната Нова година... Идвам да напомня...
Няма коментари:
Публикуване на коментар