Да убиеш госта си с храна - теории

 Ние, хората в Родопите, сме известни с гостоприемството си. Едва ли някой, някога е дошъл тук с мисълта, че ще си тръгне преял и ошишкавял. Не. Колкото и да сте слушали за родопското гостоприемство, това само с ядене се проверява. Противно на традицията ни да гостѝм и да слагаме на масата храна в количества  като за слонове , извървели пътя от подсахарска Африка до Смолянско пеша и само с мисълта за една едничка родопска баба, която да ги нахрани, ние по принцип не ядем толова! А откъде тогава се е насадило това желание да убиеш госта си от ядене? След дълбок размисъл,  няколко интервюта на безопасно разстояние, от което предупреждавах, че съм яла и ми е по-лошо от на Али Ръза , наблюдения и сведения от безброй пострадали, така де - яли,  сведох теориите до тези топ 5: 

(вмятам набързо , че интервюираните лица са от висшата лига с най-висок ранг и към тях се обръщаме само с "Бабо" и затова теориите са изведени на диалект)

1."Оти е грозно" . 
2. " Ейсекава хрАна, надолу нема".
3. "Че само купа фасуль, тава клин и една карпуза ли яде? - Стига му, пукнах. - Ако е без хлеб - нищо си не ял, зафатай пак!"
4. "Поглеж, каков си кокаль! Майка ти нема та познае, ако поседиш при мене" 
("Кокаль" е 125 килограмово внуче без значение от пола и възрастта) 

5. "Молчи и йеж, дорде ти не светне саханя отдолу" 
("сахань" - купа, чиния)

В подкрепа и за успокоение на идващите към Родопите ще кажа, че по-младите поколения сме свели количествада на до "без хляб".