Гимназиално

 Живот. Периоди. Различни възрастови етапи на развитие, може и застой. Тотален. 

За онези по-бурните трябва да се пише, викам си. Ама дали ще си спомня, беше отдавна. Не е задължително да съм забравила и решавам просто да опитам...

Сутрините на този бурен период се характеризират, на пук на свежия планински въздух и хубава гледка,  с много несвежи и антисебеси усещания. Не ти се става и те това е. Трябва, знае се, дори от теб самия, ама като и много други неща, нужен е стимул. Сега, в това време, стимулът е училището. Така най-общо казано. Ако, обаче, извадя нещо по-конкретно, например математика, физика и информатика, нещата става по-сложни. Толкова, че още на сън, към 5 в ранни зори, тялото започва борба. Мяташ се в леглото , препотен от напрежение, сънуваш изпитване на целия материал по физика от 6ти клас насам, излагаш се брутално и драпеш да разчетеш, какво по дяволите ти подскава тоя от втори чин. Е, на сън не можеш да четеш по устни и двойката става сигурна като матурата след 12ти клас в наши дни.

Лампата в стаята светва, чува се свеж глас, който напомня, че е време и това е краят на борбата, завършила с погром над бунтарските ти ум и тяло.  
 На времето пътуването с автобус до училище беше истинско приключение, а ние пътуващите бяхме, виждаше се, твърде много за един автобус. Следващият, обаче, идеше в неудобно за всичките 2850 души (деца под 7 годишна възраст не се броят. С тях се запълваха празнините в автобуса, ако някой откажеше да се сгъне на осморка)  и така запълването на автобусното пространство отнемаше известно време. За шофьора това се явяваше един вид предобедна почивка и често пъти изчакваше търпеливо и се занимваше с любими за него неща. 

 Една сутрин,  например , врътна едно чеверме, за което накрая нямаше място, разбира се, та се наложи няколко човека да го изядат до кокал, за да си го вземе за вкъщи. Един от хората, притекъл се на помощ се изду и уви, не можа да влезне в автобуса и реши поне на другите да помогне, като ги тикаше с крак , за да се затворят вратите.  А те, вратите, не са като днешните -  с разните му газови амортисьори и пневматични тинтири -минтирита, тогава заклещи ли те врата - докъдето си стигнал с дишането - до там. Задържаш се и до следващата спирка не мигаш. Може само да охкаш, за да ти поолеква така по пътя. 
 Между другото, един съсед попода в тая ситуация многократно и след време стана шампион по плуване. Още тогава си казах, че в тоя живот и най-нелепата ситуация може да те изтреля нагоре, ако знаеш как и за какво да я позлваш. 
 Та така, с автобуса напред към знанието, което трябваше да е сила. 

 В училище всички бяхме много сплотени. Движехме на стада от по , обикновено, няколко еднополови, с общи интереси или врагове. Тогава движението по коридорите беше интензивно, заради местеното на вски клас от стая в стая за всеки час. Така и не разбрах защо беше тая сложна система, но от днешната си гледна точка на мъдър, улегнал, сравнително безопасен човек, който пише изключително поучитлно на само сериозни житейски теми , си мисля, че така са ни подготвяли за живота, истинския, оня, в който се натресохме след 12ти клас.  
 Някои от нас се оказаха съвършено адаптивни към смяната на квартири, работни места, местоживеене. Отиваш на новото работно място, изкарваш 45 мин, събираш си партакешите и почваш да питаш околните: 
-А, ся къде бяхме? Квоо? Ааа, не, брат...ся пропускам, другата седмица ще му мисля...

 По отношение на сплотеността, искам да ви кажа, че няма такова общо междукласово събрание при масовите изпитвания. Значи, чуе ли се, че някой, някъде е подкарал подред стадото от еди кой си клас, мълвата се разространява на подсъзнатело ниво още в зародиш и един или двама разузнавачи винаги отиваха на мисия. След издаване на информацията обикновено следваше подбор-селекция на кой остава и кой заминава... да пие кафе, докато другите се пържат в собствените си знания, понеже са много ербап, че ги имат. Ония на кафето си знаят, че на този етап ги нямат и със завидно спокойсвие на дух и тяло напускат общото стадово поле. 

 Изпитването по някои предмети беше нещо, което ако бъде изкарано от рамките на контекста си и погледнато отстрани, щеше да е подготовка на астронавти за излитане в космоса.  Не защото това е кабинетът по физика , а заради напрежението, с което трябваше да се справяме. Нещо като част от много важна астрономическа мисия , явно, беше да излизаме на дъската и да чакаме въпроса или задачата. Избрани бяхме първо да чакаме, после да бъдем изпитвани, после да чуем истината за самите нас. 

 Докато чакахме, поне аз в една конкретна ситуация, трябваше да загрее една вода. И докато това с водата стане, учителката загря мен. Викам си, като си ербап, ще те греят. Айде, сега на дъската да решаваш задача. Споменах ли, че тука аз бях на мисия за разузнаване и знаех коя задаче ще даде ?!? Както и да е , няма да навлизаме в дребни детайли....
излизам на дъската и почвам да решавам, та пара се вдига. После чак видях, че водата до мен е завряла и се разочаровах. Приключих със задачата и незнайно как, отговорът беше правилен. 
Учителката ме похвали и ми завъртя една шестица, за която, викам си, някой ден ще пиша. 
Тръгвам да си бърша дъската. Да, мили мои, тогава бяхме с тебешири на черна дъска и бършехме с мокра гъба от ланска вода. 
Учителката ме прекъсва с почти крясък и вика:  -не трий беее, тва е важно. Пиши го пак сега! 
А, няма проблем и започвам...

- Я, спри! Съсредоточено и с бааавни стъпки, почти на пръсти тя се приближава към мен и вика:

- Ама, тая задача не се решава така!!! (тука вече крещи, ама не от яд, а по-скоро от почуда - как, как, да му се не види, си изкарала тоя верен отговор с хиксовете му и игреците му и синусите му и конзолите му, като я решаваш така??? Решението няма нищо общо.)  От тебе нищо няма да стане в тоя живот!!!  завърши си тя мисълта, ама на глас, та да чуе цялото стадо. 

Постъписах се, няма как. И аз се учудих - чак толкова добра да съм...Ама с такива сериозни подготовки преди изпитване, знае ли човек...
На другата сутрин, пак така около 5 ч призори, когато борбата ми започна, сънят ми разкри истината за моята уникалност. Преди часа по физика гледам една задача, после се отплесквам някъде с нещо и се връщам към задачата, ама на  друг лист... И така от двете задачи получих една добре заформена петица, която идеално ме устройваше...

С обич и мили спомени за гимназиалния период:
Авторът Д.С.