Коледно настроение/вирус

 

Mмм, как ухае! Ах, морето! Леле, как вали! Мале, колко е студено! Четири междуметия, четири кратки изречения и една година безусетно се изтъркаля. И на какво ухае сега? На всеки различно, според зависи в коя група спада. Деля ги условно на 4, тъй както годината има 4 сезона. Да следваш ритъма на времето в собствените си мисли и съждения носи спокойствие,че се уповаваш на най-сигурното. Та, за групите – нека уточня, че няма да деля хората по раса, религия, степен на лудост или друга отличителна черта! Тук и сега в предколедното затишие ще обърнем едно по-конкретно внимание на една от подготвителните групи във и за предстоящите празници.

Група номер 1: Номерът няма нищо общо с класация по важност, тегло, умения или опит в бранша. То си е едно число , което слагам , за да въдворя ред и дисциплина на изложението. Тази група притежава особени белези и към нея спадат главно зодии с отличени организаторски умения. Някои от тях са награждавани с медали по мое лично мнение. Не го налагам, за друго сме се събрали. В тази група от особено значение е числото 1. Както нямаше значение номерът на групата, ей така изведнъж се оказва, че то си е направо сакрално, основополагащо, безнегонеможещо и т.н. Като се почне от 1 декември ( когато реално всичко започва или с други думи „айде, почнА се!“) минеш през списък номер 1 със номер 1 задача в магазин номер 1 на първия щанд с коледни ураси номер 1. Най-добре да хвърлим едни бърз поглед на конкретен персонаж от тази група, ей така, за да е по-конкретно и по-лично. На Вашето внимание: Силвия, на 38 г. . омъжена, с две деца, предпочита да се грижи за семейство и домакинство. За сега не проявява интерс към конкретна професия. Освен веднъж, когато стана дистрибутор на козметични продукти. Изкара криво-ляво 3 месеца, но цялата тая работа много я напрегна. Наруши целия й ежeдневен ритъм. Че кога тя е ходила на пазар след 10 ч? И откога готви по-прости ястия с цел пестене на време?! -Не,така не може да се живее! Каза си Силвия и на следващия ден беше сред първите в супермаркета, а менюто за вечерта включваше патица с портокалов сос, къдрава салата с песто дресинг и шоколадово суфле от пълнозърнесто спелтово брашно, което прецизно се готви не повече от 7 мин в стъклени шоли. Аха си минал 7та минута и десерт става някой плод от хладилника. Та така, накратко Силвето обича сериозните и целенасочени приготовления. А за декемврийските такива, седмици наред, тя е факир! Пример в квартала, всички до нея се допитват, даже свекърва й - Иванка, живее две преки надолу по улицата. Може респектът да идва не от организацонните й домакински умения, а именно от факта, че той беше създаден и години наред поддържан дори в лицето на свекървата на Силвия. Иванка не даваше акъли на снаха си , не смееше дори да иска още сол на масата , докато вечеряха всеки петък вечер в точно 8ч на изгасен телевизор. Не че се страхуваше от снаха си, не, разбира се! Ама, пуст респект. Иванка даже не спираше да хвали снаха си пред приятелки. Каква е умна, как само готви, чистница от класа. Абе, снаха та дрънка! Хубаво, ама Силвето направо го издрънка за тая Коледа. Преумори ли се, пренадява ли се, презахласна ли... не се разбра, ама Силвето така се просна на легло в безпомощно , безтегловно състояние, че няколкото оставащи дни до Коледа й се видяха като летни месеци – дълги и горещи дни (това е от температурата) , потене и задух (тва е от притеснение, че няма да се справи с предстоящите приготовления) На всичко отгоре и гости чакаха. Тя покани само свекърва си, но децата викнаха някакви братовчеди, които пък казали на родителите си , а те като чули, че у Силвия ще ядат, направо изпищяли от радост. Децата ги гледали странно, но привикнали на родителските чудатости, дори не попитали. От потвърденото присъствие преди няколко дена, Силвия вероятно придоби нов прилив на енергия за подготовка , та най-вероятно и това е довело до временния крах в имунната й система. Ами сега?

Лежейки безнемощно в сатенените чаршафи, прани и гладени 2 пъти преди да ги застели, Силвия мислеше...Ама такова мислене падаше, че капки зной се стичаха по челото, ръцете й стискаха в юмрук сатенените чаршафи, напрежението ескалираше , гънките по чаршафите се множаха...Силвия не беше попадала в подобна ситуация, но си каза, че тая няма да я бъде! Стана, приглади гънките на чаршафите и със скоростта на контузен охлюв се довлече до кухнята. Поогледа се, помълча на ум и плахо набра на телефона Иванка – свекървата.

•      Здравей! Имам нужда от помощ!

• Ха! След толкова години го призна най-накрая! - отвърна в мислите си свекървата , живяла като сянка до всеможещата и никога немолеща за помощ Силвия!
• Да не си болна? - сега на глас попита Иванка.
• Да, надяваш се, нали?! - на ум. Защо реши, че съм болна? Всъщност да, болна съм- на глас.
• Просто гадая. - с леко притихващ тон и снижен поглед каза Иванка. - Ще помогна с каквото мога.
• Трябва да дойдеш вкъщи и да приготвиш коледните бисквити, да почистиш, да напазаруваш, да избереш покривка, съчетана добре с посудата на масата и....
• Спри! - отсече свекървата, сякаш си спомни, че именно тя е свекървата и от години наред ролите им са били разменени. - Ако искаш да ти помогна с празничната вечеря, ще го направя, но при едно условие: няма да ми диктуваш и казваш ред по ред нещата за вършене. Аз ще преценя коя покривка да сложа и какво на наредя върху нея. Аз ще напазарувам и то без списъка ти.

Това дойде толкова изневиделица и неочаквано за изнемощялата Силвия, че моментално възвръщане на силитие и тонуса й нямаше да я изненада така. Стисна юмруци по-силно отпреди малко, понеже сега нямаше сатенени чаршави за мачкане в тях, спотаи дъх и се опита да не мисли, но напразно , за всичките години, в които Иванка бе подготвяла вечери в пълен разрез с нейните представи за перфектни, изящни пиршества на стила и кулинарията. Опита се да сложи ред в този царящ хаос от мисли и наред с това да се примири с единствения възможен план за действие – да възложи така важната за нея задача на един така различен човек. Ще се справя!

• Добре, направи го по твоя начин! - каза болната Силвия - примирено, полузаспало и с отпусната мускулатура.

Последваха 3 дни, в които Силвия се предаде. Легна и заспа сякаш никога не беше спала и сякаш за пръв път в живота си усети умората от непрестанното организниране, плануване и домакинстване. На пук на нейната болест и на собствената си ленивост , Иванка – свекървата, събра буквално целия си дух, сила и кулинарни, силно казано умения, в едно помещение, което дори не беше нейно. Това с липсата на собственост върху площта, посудата и уредите, изискваше доопълнително военно мобилизиране и самодисциплина, но Иванка бе неслумима и готова на всичко да се докаже! И тя може, бе да му се не види, и то не по-лошо от снаха си!

Гостите запристигаха, децата развеселени играеха , а двете домакини , сякаш събрали всички, за да разкрият или запазят в тайна истинността на цялата подготовка , бяха сложили гостолюбивите си усмивки, облекли духовито настроение, което ни малко не разкриваше двата вида домакински притеснения. Едната чакаше одобрение за свършената работа, или може би признание и благодарност. А другата не знаеше какво да очаква – дали добре свършена работа, която поне малко да отговори на нейните си критерии, или да бъде разкрита – не тя проготви всичко!

С всичките си терзания и настроения двете домакини и гостите седнаха да вечерят и зачакаха.. От едната страна на отбора – храната, а от другата страна 1 отбор, разделен на две, затаи дъх.

Вечерята със всичките детайли, без чиниите и приборите, беше опустошена. Основното, десерта и безпощадно вкусната пита сякаш отнеха вниманието на домакините от отборната игра и те не спряха да гледат как семейството се наслади и на последната троха в сладки приказки и детски смях.

• Благодаря! - каза Силвия на Иванка!
• Благодари на мъжа си! Отвърна свекървата.
  Ококорена и с рязко движение на главата в посока Иванка, Силвия попита:
•  Да благодаря на мъжа си ли?
• Ами, да. Той поръча всичко. Каза, че бил най-добрият кетъринг в града. И имаше право, такава вкусна храна от кетъринг не бях яла. Аз нали дойдох уж да помагам, а то взе , че твоя вирус тръшна и мен. Успях да избера покривката само.
  Последваха няколко секунди размисли, съждения и пълен хаос в главата на Силвето, но се поосвести накрая и каза:
• Много е хубава. Щях да избера същата! Предлагам догодина да подготвим всичко двете заедно.

                   Добра идея, Силве. Дано само не ни тръшне някой друг коледен вирус...