На фокус

 Понякога е добре да си просто неподготвен. Знае ли човек, може да се случи нещо непредвидено, неочаквано или пък очаквано, но не точно предвидено. Има си трепет и същинско вълнение в интерпрерацията на случващия се тук и сега момент. Защо да се изпуска такова преживяване. Гледаш и стотици мисли, бури, вихрушки и какви ли не природни знайни и незнайни явления минават през най-високата точка на човешкото тяло. Висока е относително понятие тук, тъй като колко е висока, всъщност зависи много и от най-ниската точка на човешкото тяло. Така или иначе фокусът винаги пада някъде по средата, според проучванията. По лични причини няма да се спирам на кои точно и къде са правени.

Стигнахме до едно такова екзистенциално заключение, което ще оставя на вас. Все пак целта не е да налагам мнение или да ви потапям в проблеми, които сега не ви засягат. Предполагам, имате си достатъчно, а на някои от вас са и в повече, според характера и туй-онуй, знаете как е.

Някой беше казал „всичко, което е извън фокус, не се взима предвид“. Друг обаче е доказал, че и онова на фокус не се взима предвид или по-скоро на сериозно, а може и да няма особена разлика между двете. Пак въпрос на интерпретация според ред, два и повече фактори на фокус. Я, ама то нещо можело да е на фокус!

И върви си живота полека , после бързо, после по-бързо и хоп - имаш час при очен лекар, който час трябва да се побере във времето за обедната почивка от „Добър ден, Д-р Пейков“ до „Довиждане, Д-р Пейков“.

Поздравяваш, както му е реда, не върви да се правиш, че не си го видял в такава ситуация; все пак влизаш в кабинета му и той е прикован от твоето влизане; както и от тъпия, но изящен удар в бюрото му. Става ясно и за двамата, че определено си уцелил и кабинета и специалиста. Остава и да го фокусираш. Не е проблем, разбира се, подобни специалисти винаги разполагат с дълги пръчки за посочане на буквите на таблата. Те са нещо като точилките в съвременното домакинство – мултифункционални уреди с указания да се ползват с мярка и разумна преценка. Така или иначе в случая въпросната мултифунционална пръчка остава с една единствена употреба – да посочва букви. Пак ще спомена днешното време, в което буквите са особени графически изображения, така понамешени; къде кирилица, къде латиница, къде нито едното , а вместо него т.н. емотикон. Кой ще ти губи време да пише, като може да прати глава с лице на: засмян, тъжен , учуден, уморен, умрял. Това с умрелия емотикон е въпрос на лична интерпретация според състоянието на духа, нервите и часовете сън в послените 2 години.

Та на таблата на Д-р Пейков, обаче, емотикони няма. Тая медицина няма ли да я поосъвременят малко. На запад, например в една Франция, таблите на очните лекари сигурно са само с емотикони. Показват ти един и почваш:

– ....заливащо се от смях човече!

• Правилно! Я, сега този?
• Хмм, този плаче?
• Т'ва е ясно, ама защо?
• Ама нали го виждам, докторе?
• Трябва да виждате през него, вътре в него, господине. Трябва да знаете какво чувства, как го чувтства.
• Това не го виждам, докторе. Ще умра ли?
• Не, господине, поне не от това. Но трябва лечение, дълго и скъпоструващо.

Ами в Германия? О, в Германия таблите на очните лекари отдавна са с емотикони от цялата гама емоционалности с включени 40% ДДС и всички до един с мустаци. Терминът, мисля, е „ди мустакатен емотиконен“. В Англия пък те преглеждат и към днешна дата питат всеки пациент дали вижда двойно? Странно, но всички отговори са позитивни. Лекарите спеациалисти там предписват на всеки време. Да, да – време. Обясняват медицинското състояние с актуалните политически вълнения около брекзит. След брекзит двойното виждане щяло да изчезне и да се замени с още по-актуалното „перде“. Пердето е лечимо и понякога не лошо оправдание за прекарване, протакване , отлагане, та дори решение на още по-лоши състояния от общ характер.

Та да се върнем на таблата на д-р Пейков. Там са букви на кирилица и няколко цифри, за да се обърка противника максимално. Да, в България пациентът има много имена. Надали има друга държава, в която пациентът може да се нарича с толкова различни и кое от кое по-емоционално наситени, имена – оня от пета стая, калъфа без осигуровки, тотал щетата от другото отделение и така много нататък до кой знае какви нови. По-добре да не ги мислим сега.

И защо мислите са му цифрите на таблото на д-р Пейков.? Ами нали и доктора е човек, храни деца, трябва му спа почивка, поне два пъти годишно във Велинград, ол-инклузив в Турция и, разбира се, 7 дневна екскурзия в Египет. Та не е зле в този ред на мисли да продава конкретно лекарство , препоръчано от конкретна фармацевтична компания на конкретно зададена, бая надпазарна, цена. Бъобще много конкретика има в лечението и терапията на свободно виждащите хора. Сега, вярно, без фокус, но как ли пък да се фокусираш при толкова стресиращи и объркващи фактори наоколо. Дето се вика, докторът пита нещо, пак конкретно, забележете:

• Кога се появи проблемът с липсата на фокус?,
• Ами, докторе, откакто нося щори!
• Моля?!? Искате да кажете лещи?
• Лещи де, това казах.
• Не, вие казахте щори?
• Докторе, на къде биете?
• По принцип бия наляво, но не в това е проблемът сега. От прегледа ми става ясно, че Вие сте объркан човек, усещате едно , казвате друго. Макар че между двете има много общо.
• Кои две, докторе, наистина ме объркахте?
• Между щори и лещи имам предвид
• - Къде е общото, докторе?
• - И в двете има буквата „Щ“.
• - Да, докторе, прав сте! Наистина! Лечение има ли? -
• Има, как да няма , ето рецептата, която ще закупите след около 6 месеца.
• ... че защо след 6?
• Щото ще трябва да посъберете пари.
• А какво ми изписахте?,
• Нещо, което е на принципа на предните две – конски капаци. Много са ефикасни, ще Ви помогнат да се фокусирате.
• Благодаря Ви, довиждане, д-р Пейков.

И това слага край на обедната почивка. Йес!

Точността няма връзка с фокуса, едното се постига с дисциплина, организираност и адекватни действия, а другото... другото , стана ясно – с конски капаци.

Не е ли усещането за фокус като да държиш юздите на коня, докато е на галоп. Няма как да мислиш, или поне би коствало доста усилия, според несигурни източници на информация, за друго, освен за управлението на животното. Колкото и да си знае пътя в момента, то не познава твоя до сега. А пък ако го познаваше, накъде ли щеше да отгалопира? Ама дали е разумно да му се оставяш, нали все пак е животно.

Отплесването по темата е висша форма на разклатено усещане за фокус. Добре е да се внимава с такива фриволни поведения и отклонения. Не за друго, ама да не доведе до случайни обрати, съдбоносни промени или пък още по-опасното опознаване на собствените си възможности и осъзнаване на факта, че те са, всъщност, по-големи от очакваните средни за възрастта и пола. Не е лошо да се добави тук , че осъзнаване и приемане са два различни модела. Ами, може пък човек да не хареса новооткрития в себе си потенциал да казва истината, освен ако пък въпросната не е на фокус. Тогава нещата са различни и рецептата на д-р Пейков е подходяща винаги за лечение при липса на фокус, защото истината , май -май, ако не е на фокус, значи направо си няма фокус, или пък истина. Въпрос на лична интепретация според ъгъла на пречупване на светлината, ако ме разбирате.