Минавам на бързо да разкажа една история по истински случай.
Мястото, на което се случва цялата олелия, е в главата ми. Тъй като тя е истинска, да, по-набръчкана е от преди, но все пак истинска, броя и историята за такава.
Става дума за един бабуин, който избягал от зоологическата градина. В главата ми не става ясно къде точно се намира тя, затова ще си донасосам малко и ще кажа - София.
Малко след бягството, което между другото било планирано съвсем осъзнато и стратегичеки предварително, бабуинът се озовал на автогарата в София и пак след малко, следвайки бабуинската си интуиция, на автобуса за Смолян. Билет не му е търсен, защото очевидно е, няма как да плати. Обаче автобусът бил наполовина празен според мен, а според бабуина - наполовина пълен, та го пуснали за маймунски пълнеж. Настанил се някъде отзад, почти на последните седалки. Доста трудно било за един бабуин да седи в затворено място, което е на гуми и се движи. Освен това той изобщо не подозирал къде отива, какво ще се случи там. Интуициата му била развита доста като за маймуна, така че се доверявал на това усещане. Понякога го бъркал с глад, но след кило банани, интуицията се завръщала кристално ясна. Докато се усети, автобусът спрял за почивка в Пловдив. Харесал жегата, все пак е с африкански корени. Скоро след това потеглили отново. Следващата почивка на Хвойна била по-странна, тъй като опашката за тоалетна била дълга, освен това се плащало, и бабуинът просто решил да препикае автобуса. Разбира се , това не се харесало и шофьорът взел мерки, но едва след като изял един сандвич с шунка, обилно майонеза и кетчуп и още по-обилно чубрица. Бабуинът пристигнал в Смолян в багажното отделение. Слязъл с паник-атака, неориентиран , гладен, жаден, припаднал в ръцете на баба Радка.
След два дни маймунско време, бабуинът се събудил. Последното, което помнел е миризмата на чубрица и вратата на багажника, която се затваря.
- ооо, ти са пробуди, сине! - казала бабата, седейки в кресло от слама на двора , наглеждайки с едното око боба, който къкри в казана, а с другото - плетката в ръце. Не е кривогледа или подобно. Просто умение, което в Родопите се придобива след години работа в различни области. В областта на градината, в областта на кухнята, в областта на плевнята, в областта на обора и т.н. и т.н. Така очите започват да се движат едновременно в различни посоки, според къде каква работа има за вършене. Странно е в началото, особено ако не си расъл в Родопите, но бабуинът изобщо не обърнал внимание. А не е расъл в Родопите. В Африка такова умение също не е познато на местните хора или животни. Нито в зоологическата градина в София е забелязано.
Баба Радка не знаела как и дали изобщо тая маймуна може да говори. От внуците видяла какво ли не из Тик-Ток, Мик-ток, и разбрала, че в настоящето не бива да се учудваш на нищо чудато. Голям дискомфорт, или по нашему - сиклеть, с това разбиране и решение. Затова и взела бабуина, припаднал в ръцете й преди два дни на автогарата в Смолян. Споменах ли, че се прибрали с такси?
Баба Радка и бабуинът в кома пристигнали до дома й в кв. Езерово след около 25 мин време в таксито. Шофьорът не обърнал внимание на маймуната. Само помолил да се внимава с вратата. После споделил на кратко разочарованието си от управляващите, от образователната система, от здравеопазването. После казал, как и какви промени да се нанесат навсякъде в държавата - " то па една държава", смъмрял, и ей на - всичко ще проработи идеално. След около 19 минути чул и молбата на баба Рада да затвори най-сетне единия прозорец, че маймуната ще настине, а "не е хубаво, майци, да са спи на течение". Шофьорът затворил прозореца, без да спира да говори или или чува за някаква си маймуна там, че и спяща. Припаднала всъщност, но с такива подробности не смеем да занимаваме сега шофьора, тъй като е в разгара на монолога. Ще кажете, какво друго има да казва, нали е намерил решение на всичките проблеми в държавата. Има,имаа, че та има. В същия този ден, по-рано, спукал гума насред оживен булевард. Единственият всъщност. Колко оживен също е въпрос на лична интерпретация. Резервна гума нямал и чакал Кольо да дойде цели 2 часа. Изпушил си цигарите. Дошла патрулка. По стечение на обстоятелствата единият полицай също се казвал Кольо и познавал така чакания друг Кольо с резервната гума. И оттам доста приказки зад и относно гърба на другия Кольо с резервната гума по време на срещата на булеварда, а и в таксито, докато не пристигнало в кв. Езерово, където баба Радка платила и помолила да й задържи вратата на излизане, за да не нарани припадналия бабуин. Доста тежал. Горе долу колкото чувал с картофи от дребните. Шофьорът, разбира се, отзивчиво откликнал на молбата и задържал вратата, довършвайки психоанализата на Кольо с резервната гума.
На този етап от история не разбрах, дали този човек пристигнал или не, но за избухливия му характер, къде ходи на зъболекар, защо се кара с комшията, кой клас едвам завършил, доста научих, че и предостатъчно.
Баба Радка подканила маймуната да седне при нея. Бабуините са доста интелигентни същества междудругото и с бабата се разбирали добре на техен си език с погледи, жестове, маймунска интуиция и бабина интонация. Като споменах интуиция - бабуинът определено не знаел в този момент дали е тя или гладът, но тъй като проспал два дни, глад ще е. Така се наплющял с родопски боб, че от тегло горе-долу чувал с дребни картофи, докато спи, станал колкото местна родопска кафява мечка. Изобщо не желаел среща с такава. Обаче нямал против да тежи колкото нея, ако ще да прилича на нея, ама тоя боб да не свършва, а баба Радка да не спира да готви. Тя и без това не можела. Не знаела как да спре да прави нещо, правено десетилетия, при това носещо смисъл, цел и посока. Особено сега, когато е на 92. И на две ракии от сутринта.
След боба бабуниът също сръбнал от въпросната магична отвара, която именно подозират за първопричина в столетието на много хора от Родопите. Няма научни доказателства, но пък вече имаме маймуна, ако решим да тестваме. Но едва ли точно с нея. Според ненаджедни родопски източници преди десетилетия се правели опити върху мишки. Една от тях наистина надскочила срока си на годност, докато редовно употребявала ракия. В края обаче избягала и оттогава никой не може да завърши експеримента с окончателен извод, относно влиянието на ракията върху дълголетието.
Бабуинът, за учудване, много харесал как му въздейставала въпросната отвара, особено след боба. Вкусът малко го притеснявал, но е лека забележка на фона на цялостното отпускане и притъпяване на мисловните процеси. Представете си за този специално бабуин, колко мисловен напън ще е било да измисли и реализира план за бягство. Вярно, че по интуиция е попаднал в Родопите, но все пак се изисква интелектуално усилие да създадеш сам план, при това работещ, при това в София и с мозък на маймуна. Тъй като съм живяла дълго там, припознах се.
Малко по-късно в този зашеметяващо различен за бабуина ден, баба Радка му съобщила новината, че на вечеря ще идват децата и внуците. Не помнела вече броя на внуците, позабравила имената на децата, щяла да приготви богата трапеза и поканила, разбира се, маймуната да присъства, но ако може и да помогне.
Няколко часа по-късно бабуниът ридаел искрено. Искрено, заради количеството див чесън и бял лук, което наразял сам. Ридаел иначе , тъй като събраната рода на баба Радка, болезнено напомняла на неговата маймунска. Цялата тая глъч, странна родопска реч, премятане на храна, смях , бой сред децата, и една възрастна отстрани баба, пренесли бабуина в далечни дни от детството му, преди да го затворят в зоологическата градина без нито един роднина, с икзлючение на вуйчо му. Той не знаел, че му е вуйчо, а просто друга маймуна от същото дърво. Но за съжаление били в отделни клетки. Бабуинът се почувствал много вкъщи сред родопската рода. Дори не било необходимо да говорят един език. Някак си около масата с ракийка, боб, картофи на фурна, всичко различно се стапяло в земята, която раждала и картофа , и боба.
Може пък да остана тук. Обмислял новия си план, но не за бягство, а за оставане, бабуинът...
Какво ще правя тук обаче? Защо изобщо дойдох?! - питал се сам на своя си език и тихомълком.
Тогава някой от някакъв край на масата разпалено довършил историята си - " Абеe, важното, че пристигнах в крайна сметка. Сменихме я гумата. Чакаха там таксиджията и патрулката с Кольо полицая. Казах им аз, че е трябвало да откарам бабата до автогарата. А те мрънкат - жега било, цигарите си изпушили. Стара е жената, викам, някой път не знае защо отива някъде. Та затова се забавих с тая гума. Откарах баба на автогарата преди два дена. Не разбарх и аз защо. Айде, сега наздраве за добре дошъл на маймуната-гост. "
Ударили всички по една домашна ракийка, барабар с бабуина. За него и бабата всъщност било трети удар за деня. Пак му благнало, отпуснал се, заслушал се, усетил се на място. Макар далеч от африканските си корени, усещал се близо, много близо до себе си.
