сряда, 1 юли 2026 г.

Водена медитация на родопски диалект

 Фонът е родопски чанове, а Милена е поканана да се отпусне назад, да вдиша дълбоко, да издиша баавно...


- зАтвори се Очи, майци. Отпусни са, немой са йетце стега, хо, ейтей. Се ша вдишаш глибоко, сетне ша да го сдържиш дъхон, сетне издишаш польока...по-польойока, бре! немой са заиграва! Хо, етей! Се..таман си затворила кепенца, ша видиш испред тебе ливада. Голема, зелена, на вархон е , на високоно, дено са не чуе , само са види. Ша пристопиш боса...се ша усетиш под ногине как та допират трева и бабульки; ша минеш през баруга, водона ша ти окопе , очисти ногине до колЕно...разхлаждаш са, пускаш всичконо от тебе, дено ти не служи, да са оттече в баругана. баругана са оттича низ земьона...те, майци, поима всичкосо, само да го пуснем...Ага са поосефериш, майци, ша продължиш, пред тебе ша видиш стадо Овце. 

продължевай да вдишваш глибоко и да издишваш польока...

Врид са Овце бЕли, чуиш чановене дено висьот по гУшине Овчи. Йетце та отпуска, раменаса ти са по-долу, ченьоса ти виси, вай хас... как ти е хубавко на душицасаа, за никина не мислиш, усеташ са само спокойна..

Од аднош, майци, излазя вольк! Гльодате са , в начелоно та е страх за тебе, за овцЕне, ала сетне...дишай ти викам брееее, нема да забаряш! Ала сетне...валькон ша приседне...нема да е в поза да ти рипне...не. Гльодаш го тихо, упорито , на инат родопски го удриваш...Хо ейтей, майци, йетце хубаво! Дишай само, немой холца! Плавно, польочка, глибоко...Валкон поседева сьоднал, ала е ясно, че тебе и да та е страх, ти ша го гльодаш, нема каде да идеш...Оморзна ли му, не знам, обаче си торва, ша си варви откадено е дошол...Ти...дишаш ли, бре , мискинко? дишаш, добре! Ти ша останеш на ливанада, ша погльодаш от високо , белким видиш, чи светос са не варти около тебе само, ама за ейсе дишай и гльодай, другоно льосна рапта и то ша е по-нах там...
Се, пак вдишваш, майци, издишваш и польока ша отвориш кепенца. Хо! Сбери си и устана, вейки е зиннала!
Как ти е? Санкин си по-шен од сабахлен. Хас ти беха потонали гемиине...
Хо се вори, оти ма чекат и други да ги развадам по ливади....




Няма коментари:

Публикуване на коментар

Вятърът ухае

 Поглеждам към безкрайния хоризонт. Безкраен е, макар погледът ми да стига до само една точка от него. В тази посока усещам аромата на вятър...