За майката Дева

 Знаете ли, хора...има майки и майки. Всички сме с различни роли и във всяка проявяваме някакви черти от характера си, според обстоятелствата.  Някои са приятни за понасяне, други са присъщи на майката Дева. 
Тя, клетата родителка и радетелка на съвършенството, която не вижда дупката в чорапа си, е особен и рядък вид. Тя, вложителката на свръхстарание при премахване на петно върху старата пижама, която НЕ, няма да хвърли и купи нова, е съвкупност от неспирен мисловен брътвеж в главата, вихър от поне няколко едновременни и силни емоции, и стремеж към действие. Смисъл в тези едновременни процеси често няма, но тя и това не спира да търси и да пита, и да търси и да пита. Докато накрая не се предаде изтощена и предадена в хоризонтална поза с един едничък въпрос: Защооооооо?!? Ако всичко до тук ви обърка и съвсем не ви е ясно що за индивид е това, значи всичко е точно. 

Но нека се спра на една единствена роля, която смея да кажа, че за майката Дева е в топ 8 приоритет - майчинската. Защо в топ 8? Обяснявам веднага. 
Има си дни,в които тя просто не умее да надскочи първичните си потребности. Колкото и това да е целта на земното й присъствие, толкова тя не се справя. В унисон със същите тези потребности е и борбата да надмогне несправянето. С други думи ако майката Дева си даде правото да се държи нелогично, неразумно, защото обстоятелствата го изискват, тя почти приключва земния си  път. Многото случаи на емоционално оцеляване през годините са безусловно доказателство,че от свръхдоза вина не се мре. И в ето такива дни, майката Дева иска просто да се уедини в някоя близка гора, до която да стигне пеша, а на входа й да изкрещи за проверка на опасни животински видове. Не става дума за мечки, а деца. Да, в тези дни те са приоритет номер 8. 1,2,3,4,5,6,7 са тишина и разходка.
Другото , хора, с което ще продължа да разкривам картинката, е списъкът със задачи на майката Дева!
Тук се налага да поспра за кратко и да направя кратък обзор, план и преглед на изложението. Ако не се разсея с изхвърляне на боклука или разговор по телефона , в който се допитвам до приятел относно простичките неща от живота, напр: възможно ли е Душата да научи уроците си в само един живот? Има ли в Космоса по-висш интелект? Какъв е смисъла на това, онова и на живота ката цяло? Стремеж или следване на духовна цел, има ли разлика изобщо? Природата на свободната воля равно ли е на личната? Ето, разсеях се. Ами, то всъщност точно така правим и списъка ни със задачи. Голямо мазало, знам. 

Сега, относно девиза ни "Аз анализирам", така е. Анализираме, та пушек се вдига и после проветряваме. Как това изглежда на практика в майчина роля. Ами, ето например на въпроса: "Утре да слагам ли чорапогащник, мамо?"анализаторката ще помисли първо коя година сме, кой сезон, кой месец, как вървят температурите в конкретната географска област,а за всеки случай и на другия край на света, как върви като цяло представянето на детето в училище, средния успех от оценките му тази година, дали е зиморничав като баща му, доколко този допълнителен елемент в облеклото ще създаде дискомфорт на тялото му, преглед на синоптик.бг, обход на балкон.ком, разсейване с нещо тотално друго , и тогава ,читателю, ще се даде отговор: "Абе, айде ще го преценим сутринта".  

Продължавам с нуждата от структура. Ние, майките Деви, сме ходещи , чувстващи и мислещи едновременно, органайзери. Ако мислите ми можеха да се материализират пред очите ми, щях да виждам лист с разбит на стъпки дневен ред и залепена снимка на децата в горния десен ъгъл. Леле,каква обида! Това, хора не е просто лист, това щеше да ми е знамето! 

Ще завърша с нещо, пред което нямам сила. Там вехна като заблудено цвете, поникнало насред пустинята. Там майчинският ми инстинкт е в състояние да се изключи за кратко. Там се предавам и уча да вярвам във висшата сила, която се проявява именно в слабостите ни. Написвам думата и отивам веднага да медитирам. Хаос...

С обич,

Диди

Дева