Нов живот без бактерии

 

 След поредното посещение при доктора и поредната рецепта с вече тесноспектърен антибиотик за лечение на някаква си бактерия, ми писнА!
Просто си казах , че започвам нов живот. Малко се отплеснах и в новия с живот си представих  сламена къща на брега на кристално чист пясък и прозрачна вода, тайландски масаж, коктейли в кокосов орех, но това отплескване и блажената ми физономия изтраяха до гласоподадената команда от банята: Готов съъъъъъъъм!
Та, за новия ми живот. Много скромно реших да се пазя от всякакви нечистотии, видими и невидими микроорганизми  и общо взето всичко, което може да причини инфекции. Затова и цяла една ваканция на морето изкарах с рев, инат и зверско стискане да не вляза в морето. Предпоследния ден помолих любезно семейството си да ме затрупат с пясък до врата и да ме снимат за спомен от морето.
След едно денонощие и посред нощ ме разкопа една изключително любезна немска овчарка, на която завидях как свободно  си върши малката нужда без притесненя от бактерии.
В хотела се прибрах тихо, за да не събудя любящото ми семейство. 

На следващия ден пътувахме за вкъщи. В колата настроението беше весело, всички пееха песни, само аз молитви да не ми се приходи до тоалетна, че като ги знам тези по бензиностанциите ми се прияждаше нещо , от което имам остра и животозастрашаваща алергия.
Уви, от силната музика в колата, молитвите ми не бяха чути.
На първата бензионостанция спряхме и отправяйки се към най-опасното за мен място в момента, аз си припомних, че решението да променя живота си е вече взето. Сега ми трябва просто план.
Отворих една от общо двете врати и избрах едното място, в което микроорганизмите бяха невидими. Погледнах наляво, после баааааавно надясно с приведена глава, а погледът се прецежда през сравнително гъстите ми вежди. И така невъоръжена влязох. Следващите няколко минутки ми се губят на моменти, но в общо линии стана така: дългата си пола свих като акордеон отдолу нагоре и ръцете ми останаха заети изцяло с нея. Левият си крак  поставих колкото се може по-високо на стената отляво, поех дълбоко въздух и направих същото с десния, но на срещуположната стена, като максимално се постарах той да е с 3 см по-високо от левия, което ще улесни придвижването ми нагоре, където е по-чисто.  В такава шинг-су поза направих около 2 метра движение в посока тавана, като редувах ляв и десен крак с такава прецизност и финес, че самодоволната ми фиозиономия се изддаде със звук. Не помня дали и колко беше силен, но от тази височина взе да ми се вие свят. А това не ми хареса. Трябваше да действам бързо и тъкмо да пристъпя към същината - на вратата се почука. Така се същисах, че забравих да кажа "заето". То и да бях, сякаш някой щеше да го отрази с такова ехо от тия висини и разреден въздух...Вратата се отвори и в този момент осъзнавам две свръхважни, но нямащи вече  никакво значение неща:  1. Бях забравила да заключа! 2. Влезнала съм в мъжката тоалетна! 

Сцената приключи точно толкова нелепо и неловко, колкото и когато започна. Е, в началото поне бях сама. Сега ме успокои само фактът, че мъжът беше моя собствен.
Две неща го попитах: 1. Как можа да оставиш детето само?!? 2. Ти знаеше ли, че малко си взел да оплешивяваш? 

Нищо не каза. После и цял път мълча...Притесних се. Успокоих го, че и един косъм да няма, пак ще го обичам.