Метър и половина дистанция

 Многоуважаеми, 

да сме социално изолирани , да носим маски и поддържаме спиртова хигиена не е чак толкова непосилно. За някои е трудно, за други дразнещо или ненужно, но не и пък непосилно.
Сега ще ви открия една друга картинка, в която дистанцията и спазването на строги мерки е вече висш пилотаж или нов вид образование, в което излизаш дипломиран само с практика и без лист хартия с името на университета.
За какво иде ред по-конкретно?
Първо ще се отбием при програмиста, за да го попитаме как върви при него.
Той гледа с недоумение непознатия с микрофон и казва "Ми, добре, как да е"
Продължаваме с "а как с справяте със социалната изолация, заради корона вируса през последните 6 месеца".
Казва ни: "Абе, къв вирус, аз съм така от 2005 год."
Оставяме го да работи и спираме да дразним аскета, че с толкова стаж, може да ни размести много бързо конзолите и да напише нов код в програмата  ни за насилствено взимане на отговори, демек интервю.

Продължаваме и се спираме при коремния хирург, него няма нищо да го питаме, а ще го замолим да ни извади нещо, което по принцип не ползваме често, можем да живеем без него и процедурата няма да причини постоперативни усложнения. Предлага ни да викне неврохируг и да се извади мозъка, но в крайна сметка се спираме на херния, тъй като колегата му е под карантина вкъщи и прави операциите само онлайн. Не ни се рискува и приемаме дръжелюбно.
Жертвам се аз и лягам на масата. Хирургът прави метър и половина отстояние и ми хвърля една спринцовка с анестезия. Казва да се изгърбя леко и да си я забия плавно и без паника между 8ми 9ти прешлен, като придържам 6тия с палец, за да не стане гаф. 

Викам му : Сигурен ли сте,че точно такава поза трябва за заема?
Потвърди от кьошето с поклащане на глава и звук "мхм", преглътна тежко и аз продължих по инструкциите му. 

След като изгубих чувствителност  от кръста надолу + десен палец (явно е прихванал, докато съм притикала с него 6ти прешлен)  хирургът ми направи знак да се ощипя по дупето за всеки случай. След това пристъпи към скалпела и ми постави въпроса да избера от коя страна да режа. Изтананиках си "Онче - бонче" и се падна да е лявата.
Слушах изключително внимателно и съсредоточено инструкциите му и накрая помолих просто да ми метне скалпела. Ножът се заби в подбедрицата ми и аз направо си отдъхнах. Анестезията бе сложена аматьорски, но с пълен успех. Нищо не усетих. Със самодоволна усмивка и горда от себе си измуших скалпела от подбедрицата си и направих първата си копка отляво и ниско долу , за да проправя път на тая херния.
Операцията трая общо 2 часа и малко. Признавам, че най-трудно ми беше да се зашия. Тая дейност и в живота не съм я ни обичала , ни можела. Скъса ли ми се нещо, винаги избирам да го купя ново. Жалкото и тъжното тук е, че нерви не продават никъде, но медицината ще напредне и ще дойде ден с решение и на този проблем. 
 Хирургът издържа смело и без дори за секудна да наруши дистанцията помежду ни. Когато приключих и с шиенето, той сподели, че по-крив и калпав шев не е виждал дори от метър и половина, но пък за анестезията ме похвали като добър наставник. 
После трябваше да се доизбутам до болничната стая, което искам да ви споделя, беше сериозно предизвикателсво за мен, тъй като лявата ми херния липсваше от едва 2 часа. Дожаля му на доктора. Отиде някъде и след малко се върна с една пръчка , дълга около метър и половина, с която подхвана леглото ми на колелца и криво-ляво с няколко засилки по коридора и едно спиране от един друг самооперирал се в края на коридора, успях да стигна до стаята си.
Стоях там изолирана няколко дни и не спирах да мисля как добре се справих с операцията като цяло. Хернията не ми липсваше. Докторът беше прав и за това.
След като стъпих на крака бях наистина нов човек - с нова походка и ново самочувстие.
Хернията ми я опаковаха за вкъщи, за да си имам спомен, а и да ми помага в моменти, когато и на мен ми писва. Знам, че звучи странно, но да - и аз съм човек.
Прибрах се, седнах и написах историята дума по дума, за да разберат най-сетне всички, че носенето на маски, хигиената и изолациатя на дивана пред телевизора не е пък чак толкова непосилна задача. Ще се справим! А който мисли, че няма  - нека иде и си извади сам лявата херния и ще разбере свише, че в живота има и една идея по-трудни дела. 

 С обич,
Аз

 

Иде зима, а вий разполагате с деца

Скъпи съотечественици, братя и сестри, иде зима, да му се не види!
Тези сред вас, които разполагат с деца, дето все още се обличат и събличат трудно през лятото, камоли зиме, ще ме разберат, че и съжалят. За сега, моля, толкова. Ако се наложи да се предам в един момент, ще замоля някой любящ близък да ми види сметката. Силно вярвам, че ще има желаещи.
 Но не да се жалвам съм дошла. Тук съм да изкажа съпричастност, съчувствие и преклонение на всички учители и персонала в детските градини, където насред зима всяка сутрин пристигат тълпи, върволици от деца ли, от ниски родители ли, ходи ги различавай като са толкова повити и увити всички. Лично аз, в най-студените дни, не приличам на нито едно от двете. Целта , разбира се , е да ми е топло, но уви единственото, което постигам е съжаление, заради жалкия ми вид от 8 ката памучен плат, сред които 6 са загащени в гащите, а 2 са в 3-я отвътре-навън чорапогащник. Един от чорапогащниците пристягам на главата си под шапката, за да прибере плътно косата. Така ставало по-топло. Нищо подобно, става само нов, мутирал вид въшки. За яке се налага , не че го искам, но наистина се налага да слагам кожух от бяла мечка, която уловихме една зима тука в нашия район. Беше се объркала нещо, изпаднала в депресия и просто ни помоли за услугата да прекратим мъките ѝ. Накратко така се озовахме с кожух и една позамръзнала вече (то без кожух тука, братче живее ли се) мечка. Дожаля ни после за нея и решихме да я препарираме, ама вместо бял кожух ( то къде да търсиш друга бяла мечка по нашите борови гори)  решихме в дърво да я изваем и за да не се забрави саможертвата ѝ, дарихме я на общината. Така от няколко години насам, бялата , т.е. дървена вече, мечка седи и гордо посреща гостите на гр. Смолян върху табелата на града ни. Тука бас ловя, че никой не е знаел откъде тая мечка и каква е била приживе. Еми, бяла беше, скъпи съотечественици.
Като се отплесна и ме избива на легенди, в които аз и моето семейство сме участвали. Извинете ме.
Връщам се към учители и пресонал на детските градини, пред които още веднъж се прекланям. На Вас, скъпи и всеотдайни хора, предлагам тази зима , предвид и усложнената ситуация, в която ние - родители не влизаме от прага навътре, да действате с други средства. Децата , които имат уменията сами да свалят , откопчават и т.н. катовете си, няма да ги засягаме. Но другите, например като моето, ще трябва да се научат. И понеже вече поредна година отказва, мерките , предлагам, да се затегнат, при това без брийфинг.
Накратко можете да приемете увитото нещо и да разполагате с правото да го оставите увито през целия ден... или докогато изкара. Моето например , мога да предупредя от сега, ще направи опит за бягство към 8:31h, така че бъдете нащрек. След като види , че няма да му се получи, вие имате право да го оставите да направи поредния си жалък опит да свали шубата, ботушите, ръкавиците и шапката. То ще се поти, валя и съпротивлява и ще успее да свали едната ръкавица, единия ботуш и шапката, ще откопчее шубата, но няма да я отстрани изцяло. Така ще му олекне, че стимул да продължи просто няма да има. А Вие продължавате да имате правото да го оставите така. Около обяд, то ще огладнее, след като е пропуснал ябълката в 10ч, тъй като едната му ръка е с ръкавица, а с другата държи откопчаната шуба....Да, съгласна съм с вас, че може да държи шубата с ръката, която има ръкавица, а с другата да гризе плода, осигурен от общината, но кой да се сети.
 И така , когато сервират обяда и всички момиченца, заедно с няколко по-оправни момченца  сърбат сладко, сладко пилешката супа, вие все още имате право да оставите увитите да се доразповият, та белким нещо хапнат, понеже от липсата на храна, ще загубят още сили и нищо чудно да си легнат така полуувити и в легълцата. 
Храната прави борбата. Така е. Ето защо всички деца, изяли обяда си ще се включат на помощ и ще помогнат на увитите на половина вече да се доразповият. Най-шастливо ще е, разбира се, моето. То НЕ отказва такава помощ, освен в случаите , когато му я искат. Тогава обикновено отговаря с: "Вече си голям, трябва да се справяш сам" . Този отговор ми е любим, когато вкъщи го помоля с пресъхнало гърло да ми донесе малко водица. Империята, колкото и малка да е, отвръща на удара.
 И те така, денят си е минал в градината. Няколко деца са били без зимни атрибути цели 2  часа от общо 10. Изтощените им тела скоро трябва да се повият наново, за да излязът навън. Моето вероятно ще откаже. Не да се облече, а да излезе навън, за да не се облича. Умно, а?
Вие, мили учители и персонал, имате пълното право да го оставите , заедно с решението си да не излиза, цялата нощ на пейката пред шкафчето със зимните атрибути. Познавайки нрава на детето си аз знам, че то ще се облече с финес и завидно спокойствие точно минута преди да трябва отново да се разсъблече на сутрина.
С общи усилия, мили учители и персонал, вярвам , че децата могат да бъдат научени, насърчавани и възпитавани.
 Затова с обич и преклонение пред силата на духа и нервите Ви, аз Ви благодаря и свалям шапка + горните 8 ката дрехи от себе си!

Как да оцелеем в социална изолация , сезон 2

 На прага сме на втори сезон изолация. Трейлъра е пуснат и оценките му вече заливат обществото.
Тъй като филма вече го играхме, опитът е  на лице. Затова със отредeната ми сила (казвам сила, не дарба) на писане, съчетана с опита ми от сезон 1, аз реших да бъда полезна и да извлека основното, за да се съхраним и сега. 
Едно от най-важните неща е да се къпем редовно, защото така ще пуснем по-здрави корени и ще сме повече време здраво вкоренени в земята или с други думи няма да летим, въобразявайки си неистини.
След това е хубаво да се приемем такива каквито сме, т.е. многолики. Така след няколко седмици дори няма да забележите как водите със един или много свои образи, разговори на всякакви теми. Ще ги обсъждате, ще спорите, ще се контрирате, ще си крещите. Важното е да се обсъжда всичко, да не тежат премълчаните думи на някой от образите ви. Ако това се случи, отделете му време и го предразположете да си каже мъката, защото в противен случай рискувате да падне имунитета на всичките ви образи, а това ще е кофти за всеки един поотделно и на всички ви заедно, при това едновременно. Напомням, че за да има успех всичко това е необходимо да се приемете такива, каквито сте в крайна сметка! Вероятността някой друг да Ви приеме такива, каквито сте е много малка, затова Ви съветвам да разчитате на многоликостта си и смело да окопаете близкия кър.
 Не бъдете егоисти, дайте шанс на всеки неодушевен предмет вкъщи да изкаже мнението си по нашумели теми. Ако някой от семейството Ви реши да го прекъсне, спрете го незабавно и започнете домашен курс по Етика и морал. Първите записани подканете да заплатят таксите си в троен размер. За наследници нека бъде безплатен, понеже в следващите години и без друго казаното от Вас файда няма да има.
Ако в някой предишен живот, за който разбира се, имате поне бегли спомени, сте били  животно, извънземно или президент, предлагам да намерите начин пак да станете същото, тъй като ще разполагате с доста свободно време, което ако уплътните разумно, то просто ще спре да бъде свободно. Аз, например, имам такива спомени, че бях и трите неща едновременно. Много странна комбинация, към която, уви, оказа сe невъзможно да се върна, колкото и да опитвах в сезон 1.
 И така, още един съвет и вече смятам, че сме далеч по-подготвени за Сезон 2. Този не го препоръчвам на хора с по-тесен мироглед, но ако все пак решите да ме слушате , рискът е за ваша сметка. Само да прдупредя - бая дебело ще ви излезе. Та, излезте на въздух в рамките на имуществото, в което  пребивавате. Най-добре да се качите на покрива на въпросното, като в случая бъдете внимателни ако имуществото е движимо, например каравана или лодка, която по принцип няма таван. С такова движимо имущесвто, явно ще е най-трудно за Вас да осъществите качването на тавана. Идеята тук е да съберете максимално количство витамин Д, а и нежния ветрец да ви поодуха перчема. Усетите ли, че Д-то е изпълнило душата и сърцето Ви, слезте незабавно от тавана и преминте към затваряне на буркани. Колкото витамин Д успеете да натикате в стъклените съдове, толкова по-смислен ще е бил престоят Ви на тавана, който, както разбрахме, при лодката липсва. 

Ами, надявам се да съм била полезна.
С обич, Аз.

Дълбоки теми за размисъл

 В последно време съм потопена в дълбоки размисли на сериозни, житейски теми. Сигурно всеки минава през такива периоди и прави или търси неща, които да му донесат спокойствие и смирение, отговори също. Търсим ги къде ли не: книги, филми, в мнението на други, предавания, зад ъгли, под колата, на тавана, къде ли не, наистина.
Лично се заех да чета и слушам лекции по една тема, която не ме вълнува грам, но казаното и написаното не ми даде мира.
Та, за какво иде реч?  Става дума за това, че хората с леко наднормено тегло живеели по-спокойно, та чак и по-щастливо. Преди да ме разстреляте, да знаете, изобщо нямам намерение да деля или обсъждам кой, колко, какво и къде. Аз лично съм била и слаба и слон, тъпа и сравнително нетъпа. Тука вмятам, че когато бях бременна и 10ина месеца след това, мозъкът ми беше напуснал тялото. Да, явно не мошеше да съжителства с още един по време на бременността ми. За периода след това нямам обяснение, но той упорито отказа да се върне на отреденото му по природа място и продължи да ме следва като паленце още 10 месеца. Купих му даже каишка, че се притесних да не го загубя завинаги. В крайна сметка се върна, де, но си имаше сериозни промени, които и до ден днешен се заблязват, ако например ме питате колко е 7x8 или кой ден сме днес.
Така де, разбрахме се, няма да дълбаем по тези теми, ами по итнересните за мен  доказателства за твърдението, че такива хора живеят по-спокойо. Защо? Ето, събраната информация:
1. Човек с наднормено тегло фактически не може да бъде отвлечен, защо са нужни поне 4ма, а това си е истинска криминална организация и е нужен план.
2. Дори това да стане такъв човек ще затрудни предвижването с кола, защото с различни части на тялото си (няма да ги изброявам, сещайте се) ще пречи на:п ревключването на следваща предавка, видимостта назад, вдигането на скоростта и т.н. и т.н.
3. Дори и това да стане, следва период от време, в който ще ви се наложи да го храните и поите, което не излиза никак рентабилно, освен ако в някой предишен ден не сте ударили някоя швейцарска банка, чийто подизпълнителен директор има верига хранителни магазини на ваша територия  и така да пазарувате с отстъпка + ваучери. В някои швейцарски банки ги дават на крадците , за да може след грабежа да си инвестират парите в същата банка и , разбира се, на депозит. То иначе къде излиза Киро на кирия.
4. Ако всичко това го осъзнаете, докато пътувате с колата към убежището, дори не можете да свалите жертвата и да я прегазите с колата си, защото такива щети каското не покрива.  

Така, добре! Съгласна съм. Разбрахме, че по-дребните твари, тях може да ги крадете и отвличате и издържате , докато не получите откуп, НО - кой мислите ще плати за нещо, което:

1. Не излиза при силен вятър;
2. Не може да изтегли пари от банкомат без рампа;
3. Никога не вижда добре какво става на сцената, съответно после едни игри, едни преструвки, че е разбрал нещо от играта.
4. Побира се в багажник, но когато слизат крадците взимат чантата с пособия за първа помощ, тъй като е със същите размери, а жертвата остава там, задушава се. Открива я случайно невръстното 43 годишно дете на единия крадец, полицай по професия, и съдят всички за непредумишлено убийство по невнимание. Кой е виновен - жертвата, мир на праха ѝ, да е яла! 

Та, така. Занимават ме сериозни теми. Ако и вас ви мъчат подобни, напишете ги, излейте си болката. Ако не вас, някой друг ще излекуват - със смеха на същия! 

С обич, Аз.