Дистанционното обучение и мечтите

  По време на дистанционно обучение Пешко слуша съсредоточено урока по история и си мечтае:

Облечен в костюм , специална изработка на баба Пена от миналата зимна ваканция, спасява света от опасни, чудати и прекомерно големи същества с маски. Може да са изввън закона, но и те се пазят , носят си маските и се мият преди и след всяко престъпление. Пешко притежава няколко супер сили: може криво-ляво да лети, пуска лазер през лявото око, телепортира се ( което доста обезсмисля пъравата му супер сила, но такава е мечтата и нямам право да променям) чете по устни (което не може да ползва, сещате се  - заради маските) , пуска ток и лекува мишки (тази никога не е ползвана , но за всяка супер сила си идва и времето и мястото). Та , тъкмо се е засилил Пешката към един злодей - Худамур Страшния, и учителката се включва супер рязко и пита:

- Петре, ти пак ли се отплесна? Айде, да те върна малко в реалността, ако не те притеснявам много, де? Ще доразкажеш ли на класа за последствията от кръстоносните походи?
- Реалността, г-жо, не са кръстоносните походи, ама айде нека разкажа. 

Учителката изключва микрофона и с големи букви записва в учителския дневник: ДА РАЗГОВАРЯМ С НА ПЕТЪР ИЛКОВ МАЙКА МУ.  После го прочита на глас (стар метод от студентските години за запомнян на важна информация) и се връща в часа, където Пешко наш, за нейна почуда, обяснява с пяна на уста за рицарите, завладели Константинопол през 1204 год, за Латинската империя, за задълбочените противоречия между православни и католици, за подобрената комуникация мжду християни и мюсюлмани, за новите земеделски култури в Европа...

-Петре, достатъчно! Следи какво се говори в час, защото ще говоря с майка ти. Сега почивка 10 мин. 

Пешко стана, излезна от импроизираната класна стая и директно отиде в неговата, където да довърши Худамур Страшния, използвайки суперсилата "пускане на ток". Непрекъснатото напрежение , което се вливаше в огромното тяло на Худамур Страшния даде резултат след няколко много напрегнати минути, в които Худамур видя живота си на лента. Предаде се опърлен и накъдрен в ръцете на Пешко, изключително недоволен от лентата на живота си, макар да беше съобразена със съвременните високотехнологични мечти на 3D.

 През това време майката на Петър - Марина, старателно набираше текст в кабинета си, който сега делеше и с Пешко, заради дистанционното обучение. Доста изтощена и имаща нужда от малко почивка, се облегна назад и се замечта: 

Тая година ще направя парти, женско парти по повод... последния владетел на Египет - Клеопатра. Да, това е добра причина за женско парти. Ще пеем, ще танцуваме, ще се излагаме, ще пийнем, ще се спукаме от  ядене на мандарини, пак ще се излагаме. трябва да е някъде на затънтено, не много известно и трудно достижимо място. Може да е някоя пещера из Родопите, там има много. Ако сме повече може да викнем и стриптизьор, че ако някоя реши да препие и желае да се омъжи не може без моминско, пък и така и така ще сме само жени, идеално. Може и адвокат да викнем, че ако всички са омъжени, вероятно първо ще се наложи развод. Абе, ще уточняваме в движение...
Тука Марина малко се смее на глас , доволна от гениалния план, а и защото така, на глас е изпяла целия план.

След малко учителката се включва с проверка за присъстващи, изключва микрофона и си казва, записвайки в дневника с главни букви:  ДА ГОВОРЯ С БАЩАТА НА ПЕТЪР ИЛКОВ, ДА ПИТАМ МАЙКАТА НА ПЕТЪР ИЛКОВ КОГА И КЪДЕ ТОЧНО ЩЕ Е ПАРТИТО. 

 

 

На фокус

 Понякога е добре да си просто неподготвен. Знае ли човек, може да се случи нещо непредвидено, неочаквано или пък очаквано, но не точно предвидено. Има си трепет и същинско вълнение в интерпрерацията на случващия се тук и сега момент. Защо да се изпуска такова преживяване. Гледаш и стотици мисли, бури, вихрушки и какви ли не природни знайни и незнайни явления минават през най-високата точка на човешкото тяло. Висока е относително понятие тук, тъй като колко е висока, всъщност зависи много и от най-ниската точка на човешкото тяло. Така или иначе фокусът винаги пада някъде по средата, според проучванията. По лични причини няма да се спирам на кои точно и къде са правени.

Стигнахме до едно такова екзистенциално заключение, което ще оставя на вас. Все пак целта не е да налагам мнение или да ви потапям в проблеми, които сега не ви засягат. Предполагам, имате си достатъчно, а на някои от вас са и в повече, според характера и туй-онуй, знаете как е.

Някой беше казал „всичко, което е извън фокус, не се взима предвид“. Друг обаче е доказал, че и онова на фокус не се взима предвид или по-скоро на сериозно, а може и да няма особена разлика между двете. Пак въпрос на интерпретация според ред, два и повече фактори на фокус. Я, ама то нещо можело да е на фокус!

И върви си живота полека , после бързо, после по-бързо и хоп - имаш час при очен лекар, който час трябва да се побере във времето за обедната почивка от „Добър ден, Д-р Пейков“ до „Довиждане, Д-р Пейков“.

Поздравяваш, както му е реда, не върви да се правиш, че не си го видял в такава ситуация; все пак влизаш в кабинета му и той е прикован от твоето влизане; както и от тъпия, но изящен удар в бюрото му. Става ясно и за двамата, че определено си уцелил и кабинета и специалиста. Остава и да го фокусираш. Не е проблем, разбира се, подобни специалисти винаги разполагат с дълги пръчки за посочане на буквите на таблата. Те са нещо като точилките в съвременното домакинство – мултифункционални уреди с указания да се ползват с мярка и разумна преценка. Така или иначе в случая въпросната мултифунционална пръчка остава с една единствена употреба – да посочва букви. Пак ще спомена днешното време, в което буквите са особени графически изображения, така понамешени; къде кирилица, къде латиница, къде нито едното , а вместо него т.н. емотикон. Кой ще ти губи време да пише, като може да прати глава с лице на: засмян, тъжен , учуден, уморен, умрял. Това с умрелия емотикон е въпрос на лична интерпретация според състоянието на духа, нервите и часовете сън в послените 2 години.

Та на таблата на Д-р Пейков, обаче, емотикони няма. Тая медицина няма ли да я поосъвременят малко. На запад, например в една Франция, таблите на очните лекари сигурно са само с емотикони. Показват ти един и почваш:

– ....заливащо се от смях човече!

• Правилно! Я, сега този?
• Хмм, този плаче?
• Т'ва е ясно, ама защо?
• Ама нали го виждам, докторе?
• Трябва да виждате през него, вътре в него, господине. Трябва да знаете какво чувства, как го чувтства.
• Това не го виждам, докторе. Ще умра ли?
• Не, господине, поне не от това. Но трябва лечение, дълго и скъпоструващо.

Ами в Германия? О, в Германия таблите на очните лекари отдавна са с емотикони от цялата гама емоционалности с включени 40% ДДС и всички до един с мустаци. Терминът, мисля, е „ди мустакатен емотиконен“. В Англия пък те преглеждат и към днешна дата питат всеки пациент дали вижда двойно? Странно, но всички отговори са позитивни. Лекарите спеациалисти там предписват на всеки време. Да, да – време. Обясняват медицинското състояние с актуалните политически вълнения около брекзит. След брекзит двойното виждане щяло да изчезне и да се замени с още по-актуалното „перде“. Пердето е лечимо и понякога не лошо оправдание за прекарване, протакване , отлагане, та дори решение на още по-лоши състояния от общ характер.

Та да се върнем на таблата на д-р Пейков. Там са букви на кирилица и няколко цифри, за да се обърка противника максимално. Да, в България пациентът има много имена. Надали има друга държава, в която пациентът може да се нарича с толкова различни и кое от кое по-емоционално наситени, имена – оня от пета стая, калъфа без осигуровки, тотал щетата от другото отделение и така много нататък до кой знае какви нови. По-добре да не ги мислим сега.

И защо мислите са му цифрите на таблото на д-р Пейков.? Ами нали и доктора е човек, храни деца, трябва му спа почивка, поне два пъти годишно във Велинград, ол-инклузив в Турция и, разбира се, 7 дневна екскурзия в Египет. Та не е зле в този ред на мисли да продава конкретно лекарство , препоръчано от конкретна фармацевтична компания на конкретно зададена, бая надпазарна, цена. Бъобще много конкретика има в лечението и терапията на свободно виждащите хора. Сега, вярно, без фокус, но как ли пък да се фокусираш при толкова стресиращи и объркващи фактори наоколо. Дето се вика, докторът пита нещо, пак конкретно, забележете:

• Кога се появи проблемът с липсата на фокус?,
• Ами, докторе, откакто нося щори!
• Моля?!? Искате да кажете лещи?
• Лещи де, това казах.
• Не, вие казахте щори?
• Докторе, на къде биете?
• По принцип бия наляво, но не в това е проблемът сега. От прегледа ми става ясно, че Вие сте объркан човек, усещате едно , казвате друго. Макар че между двете има много общо.
• Кои две, докторе, наистина ме объркахте?
• Между щори и лещи имам предвид
• - Къде е общото, докторе?
• - И в двете има буквата „Щ“.
• - Да, докторе, прав сте! Наистина! Лечение има ли? -
• Има, как да няма , ето рецептата, която ще закупите след около 6 месеца.
• ... че защо след 6?
• Щото ще трябва да посъберете пари.
• А какво ми изписахте?,
• Нещо, което е на принципа на предните две – конски капаци. Много са ефикасни, ще Ви помогнат да се фокусирате.
• Благодаря Ви, довиждане, д-р Пейков.

И това слага край на обедната почивка. Йес!

Точността няма връзка с фокуса, едното се постига с дисциплина, организираност и адекватни действия, а другото... другото , стана ясно – с конски капаци.

Не е ли усещането за фокус като да държиш юздите на коня, докато е на галоп. Няма как да мислиш, или поне би коствало доста усилия, според несигурни източници на информация, за друго, освен за управлението на животното. Колкото и да си знае пътя в момента, то не познава твоя до сега. А пък ако го познаваше, накъде ли щеше да отгалопира? Ама дали е разумно да му се оставяш, нали все пак е животно.

Отплесването по темата е висша форма на разклатено усещане за фокус. Добре е да се внимава с такива фриволни поведения и отклонения. Не за друго, ама да не доведе до случайни обрати, съдбоносни промени или пък още по-опасното опознаване на собствените си възможности и осъзнаване на факта, че те са, всъщност, по-големи от очакваните средни за възрастта и пола. Не е лошо да се добави тук , че осъзнаване и приемане са два различни модела. Ами, може пък човек да не хареса новооткрития в себе си потенциал да казва истината, освен ако пък въпросната не е на фокус. Тогава нещата са различни и рецептата на д-р Пейков е подходяща винаги за лечение при липса на фокус, защото истината , май -май, ако не е на фокус, значи направо си няма фокус, или пък истина. Въпрос на лична интепретация според ъгъла на пречупване на светлината, ако ме разбирате.

Коледно настроение/вирус

 

Mмм, как ухае! Ах, морето! Леле, как вали! Мале, колко е студено! Четири междуметия, четири кратки изречения и една година безусетно се изтъркаля. И на какво ухае сега? На всеки различно, според зависи в коя група спада. Деля ги условно на 4, тъй както годината има 4 сезона. Да следваш ритъма на времето в собствените си мисли и съждения носи спокойствие,че се уповаваш на най-сигурното. Та, за групите – нека уточня, че няма да деля хората по раса, религия, степен на лудост или друга отличителна черта! Тук и сега в предколедното затишие ще обърнем едно по-конкретно внимание на една от подготвителните групи във и за предстоящите празници.

Група номер 1: Номерът няма нищо общо с класация по важност, тегло, умения или опит в бранша. То си е едно число , което слагам , за да въдворя ред и дисциплина на изложението. Тази група притежава особени белези и към нея спадат главно зодии с отличени организаторски умения. Някои от тях са награждавани с медали по мое лично мнение. Не го налагам, за друго сме се събрали. В тази група от особено значение е числото 1. Както нямаше значение номерът на групата, ей така изведнъж се оказва, че то си е направо сакрално, основополагащо, безнегонеможещо и т.н. Като се почне от 1 декември ( когато реално всичко започва или с други думи „айде, почнА се!“) минеш през списък номер 1 със номер 1 задача в магазин номер 1 на първия щанд с коледни ураси номер 1. Най-добре да хвърлим едни бърз поглед на конкретен персонаж от тази група, ей така, за да е по-конкретно и по-лично. На Вашето внимание: Силвия, на 38 г. . омъжена, с две деца, предпочита да се грижи за семейство и домакинство. За сега не проявява интерс към конкретна професия. Освен веднъж, когато стана дистрибутор на козметични продукти. Изкара криво-ляво 3 месеца, но цялата тая работа много я напрегна. Наруши целия й ежeдневен ритъм. Че кога тя е ходила на пазар след 10 ч? И откога готви по-прости ястия с цел пестене на време?! -Не,така не може да се живее! Каза си Силвия и на следващия ден беше сред първите в супермаркета, а менюто за вечерта включваше патица с портокалов сос, къдрава салата с песто дресинг и шоколадово суфле от пълнозърнесто спелтово брашно, което прецизно се готви не повече от 7 мин в стъклени шоли. Аха си минал 7та минута и десерт става някой плод от хладилника. Та така, накратко Силвето обича сериозните и целенасочени приготовления. А за декемврийските такива, седмици наред, тя е факир! Пример в квартала, всички до нея се допитват, даже свекърва й - Иванка, живее две преки надолу по улицата. Може респектът да идва не от организацонните й домакински умения, а именно от факта, че той беше създаден и години наред поддържан дори в лицето на свекървата на Силвия. Иванка не даваше акъли на снаха си , не смееше дори да иска още сол на масата , докато вечеряха всеки петък вечер в точно 8ч на изгасен телевизор. Не че се страхуваше от снаха си, не, разбира се! Ама, пуст респект. Иванка даже не спираше да хвали снаха си пред приятелки. Каква е умна, как само готви, чистница от класа. Абе, снаха та дрънка! Хубаво, ама Силвето направо го издрънка за тая Коледа. Преумори ли се, пренадява ли се, презахласна ли... не се разбра, ама Силвето така се просна на легло в безпомощно , безтегловно състояние, че няколкото оставащи дни до Коледа й се видяха като летни месеци – дълги и горещи дни (това е от температурата) , потене и задух (тва е от притеснение, че няма да се справи с предстоящите приготовления) На всичко отгоре и гости чакаха. Тя покани само свекърва си, но децата викнаха някакви братовчеди, които пък казали на родителите си , а те като чули, че у Силвия ще ядат, направо изпищяли от радост. Децата ги гледали странно, но привикнали на родителските чудатости, дори не попитали. От потвърденото присъствие преди няколко дена, Силвия вероятно придоби нов прилив на енергия за подготовка , та най-вероятно и това е довело до временния крах в имунната й система. Ами сега?

Лежейки безнемощно в сатенените чаршафи, прани и гладени 2 пъти преди да ги застели, Силвия мислеше...Ама такова мислене падаше, че капки зной се стичаха по челото, ръцете й стискаха в юмрук сатенените чаршафи, напрежението ескалираше , гънките по чаршафите се множаха...Силвия не беше попадала в подобна ситуация, но си каза, че тая няма да я бъде! Стана, приглади гънките на чаршафите и със скоростта на контузен охлюв се довлече до кухнята. Поогледа се, помълча на ум и плахо набра на телефона Иванка – свекървата.

•      Здравей! Имам нужда от помощ!

• Ха! След толкова години го призна най-накрая! - отвърна в мислите си свекървата , живяла като сянка до всеможещата и никога немолеща за помощ Силвия!
• Да не си болна? - сега на глас попита Иванка.
• Да, надяваш се, нали?! - на ум. Защо реши, че съм болна? Всъщност да, болна съм- на глас.
• Просто гадая. - с леко притихващ тон и снижен поглед каза Иванка. - Ще помогна с каквото мога.
• Трябва да дойдеш вкъщи и да приготвиш коледните бисквити, да почистиш, да напазаруваш, да избереш покривка, съчетана добре с посудата на масата и....
• Спри! - отсече свекървата, сякаш си спомни, че именно тя е свекървата и от години наред ролите им са били разменени. - Ако искаш да ти помогна с празничната вечеря, ще го направя, но при едно условие: няма да ми диктуваш и казваш ред по ред нещата за вършене. Аз ще преценя коя покривка да сложа и какво на наредя върху нея. Аз ще напазарувам и то без списъка ти.

Това дойде толкова изневиделица и неочаквано за изнемощялата Силвия, че моментално възвръщане на силитие и тонуса й нямаше да я изненада така. Стисна юмруци по-силно отпреди малко, понеже сега нямаше сатенени чаршави за мачкане в тях, спотаи дъх и се опита да не мисли, но напразно , за всичките години, в които Иванка бе подготвяла вечери в пълен разрез с нейните представи за перфектни, изящни пиршества на стила и кулинарията. Опита се да сложи ред в този царящ хаос от мисли и наред с това да се примири с единствения възможен план за действие – да възложи така важната за нея задача на един така различен човек. Ще се справя!

• Добре, направи го по твоя начин! - каза болната Силвия - примирено, полузаспало и с отпусната мускулатура.

Последваха 3 дни, в които Силвия се предаде. Легна и заспа сякаш никога не беше спала и сякаш за пръв път в живота си усети умората от непрестанното организниране, плануване и домакинстване. На пук на нейната болест и на собствената си ленивост , Иванка – свекървата, събра буквално целия си дух, сила и кулинарни, силно казано умения, в едно помещение, което дори не беше нейно. Това с липсата на собственост върху площта, посудата и уредите, изискваше доопълнително военно мобилизиране и самодисциплина, но Иванка бе неслумима и готова на всичко да се докаже! И тя може, бе да му се не види, и то не по-лошо от снаха си!

Гостите запристигаха, децата развеселени играеха , а двете домакини , сякаш събрали всички, за да разкрият или запазят в тайна истинността на цялата подготовка , бяха сложили гостолюбивите си усмивки, облекли духовито настроение, което ни малко не разкриваше двата вида домакински притеснения. Едната чакаше одобрение за свършената работа, или може би признание и благодарност. А другата не знаеше какво да очаква – дали добре свършена работа, която поне малко да отговори на нейните си критерии, или да бъде разкрита – не тя проготви всичко!

С всичките си терзания и настроения двете домакини и гостите седнаха да вечерят и зачакаха.. От едната страна на отбора – храната, а от другата страна 1 отбор, разделен на две, затаи дъх.

Вечерята със всичките детайли, без чиниите и приборите, беше опустошена. Основното, десерта и безпощадно вкусната пита сякаш отнеха вниманието на домакините от отборната игра и те не спряха да гледат как семейството се наслади и на последната троха в сладки приказки и детски смях.

• Благодаря! - каза Силвия на Иванка!
• Благодари на мъжа си! Отвърна свекървата.
  Ококорена и с рязко движение на главата в посока Иванка, Силвия попита:
•  Да благодаря на мъжа си ли?
• Ами, да. Той поръча всичко. Каза, че бил най-добрият кетъринг в града. И имаше право, такава вкусна храна от кетъринг не бях яла. Аз нали дойдох уж да помагам, а то взе , че твоя вирус тръшна и мен. Успях да избера покривката само.
  Последваха няколко секунди размисли, съждения и пълен хаос в главата на Силвето, но се поосвести накрая и каза:
• Много е хубава. Щях да избера същата! Предлагам догодина да подготвим всичко двете заедно.

                   Добра идея, Силве. Дано само не ни тръшне някой друг коледен вирус...

Червената шапчица по родопска версия

 Аднош живела (чим то дваш кой живе) една малка мома, дено имала и по цел ден разнасяла червена шепка. Врюд йе звали Червенана шепчица.
Майка хи хи ("хи хи" не е смях!, а два пъти "ѝ") рекла адин денй да однесе нах баба хи кошница с прихрана, та да не умре женана одглада.
Яце са сборкала от драго Червенана шепчица, зйола кошницана и бернала по глибокиян баир да троси бабскана коща, свряна на край светос. 

-Вай, как ми йе драго, чи ша излеза малко от ейтуф, ша са разгледам, ша набера китки и ша са изрука барабар с птицине. 

Хо, ейтей мислела , ама на потен видела най-напреж волк! И не каков да е , ам йеце гладан и не е бил будала , ам са е сетил как да изяде и Червенана шепка и бабцана.
Рекол хи:

-Хайде, мари, дай да видим кой ша иде най-напреж до кощана на край свето. Я ша мина през ейтуф, ти през ей там и ша са судриим накрай кадено му йе касметь. 

-Чем, добре, ра, хайде да видиме. 

И торнали польока-льока.

Айноя боршко отишол, престорил са на Червенана шепка и бабцана - будалина пуснала го да влезе и айдее, отишла завалийкана. Поголнал йе цела.  Наденал хи дрипине и са мушнал в креватян да чека червенана шепка. 

На другийен поть момана брала китки, рукала из баиран и нах ако хи дремело.
Досурнала са след време и ле влезла при бабцана. 

-Ам, вааай , бабо, чем оти са ти ейсакива голюми очисе?
-Ам, да та видйем по-хубавце, сине майчин!

-Ам, вааай, бабо, оти са ти ейсакива голюми ракисе?
-Ам, да та милнам по-хубавце, сине майчин!

-Ам, вааай, бабо, оти са ти ейсакива голюми устаса?
-Ам, зам да та изя по-льосно, сине майчин!

Зиннал валкон и хайдее, отишла и червенана шепчица.

Таман да заспи найеден, дошол ловецан и рекол:
-Чекай да го разпоря ейсоя хайванин с хайванине, та да видим ша да излезе ли некой от ейтам..

Ейней и сторил..
Сетне му наполнил тарбухан с камене, и ага са сабудил валкон отишол да са напие вода, ама ага му натежели каменесо и са боботнал низ рякана. 

Ловецан, бабцана и Червенана шечица са ворнали в кощана и са наплющели хас касо свинйета от кошницана с прихрана. 

Ей сва йе. (Край)

 

Писмо до Дядо Колeда през 2020

 "Скъпи Дядо коледа,

още пиша трудно и нечетливо, сигорно и неграмотно макар чи много съм чел но мама казва че имам добро сърце и развинтена фантазия, което за ся стигало.
Тази година беше добра, аз бях също добър. Градина почти нямаш и аз се наспивах. За мене   многу важну да се наспивам. Ако ме сабудят без да искам ставам кисел и се тръшкам на мама, а тя има лабава нерва. Не знам още какво е лабав, ама съм виждал тъй че съм щаслив че почти нямахме градина и аз се наспивах.
Пива ти иначе щото знам че си стар и вериятно се страхуваш да дойдев тука заради вируса. Според мен с тая брада няма шанс да хванеш нещу , ама есе пак то си знаеш. Аз само искам да запиша в списака ти , пък ти когато успееш.
моля те донеси ни тоалетна хартия трипластова и с аромат на морски бриз. Незнам там по твойте земи дали може да го издукараш, ама не си давай зор - и океански ме устройва. Тука супер бързо свършва тая и е по-скъпа.
Благодаря от сърце, Гошо - баща на Тошко. ПП: след малко и той ще прудиктува на неговата си майка какво иска. май чи беше плеистеишън 5, ама нека само си каже детету."

ПС: Най-трудно написаният от мен текст.