Некогащ живело адно овчарче. Извадало овцене да пасот ката день. Ала след време зафатило да си вика: "Вай, ша откача сам на ейсая барчина" и зам да му стане по-драчко зарукало: " Воольк, Вооольк, брее! Доходайде борже, изеде ми овцене... Хо боооржеее"
Рукало, рукало и го чули от селоно.
Дошли натърчени, изпулени и яце поборкани от уплаха.
-къде е, бре, валькон?
-ааа, нема го, нема го, реках да ви са избазикаам и ве са фатихтее. Вай, как ми е драгооо.
и са скоцвал от смех.
Ага чули да е базик и не истина, хорана са флютнали та немойте пита. Оборнали са нах селоно и рекли, край - с ейсоя серсемин хич нема да са занимаваме.
Да, ама след день-два хас дошол валькон и овчарян са сборкал,Рукал и рукал, аха - никой го не чуе ейсоя поть. Отишли хамен врюд овцене.
Нейсе адин от селянине рекол на друг:
- чуеш ли го енйноя пак рука от барчинана, не оморзна му да са базика с нас.
Поука: Ага чуляк ложе, аднож и истинана да каже никой му не верва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар