Лъжливото овчарче по родопски

Некогащ живело адно овчарче. Извадало овцене да пасот ката день. Ала след време зафатило да си вика: "Вай, ша откача сам на ейсая барчина" и зам да му стане по-драчко зарукало: " Воольк, Вооольк, брее! Доходайде борже, изеде ми овцене... Хо боооржеее" 

Рукало, рукало и го чули от селоно. 
Дошли натърчени, изпулени и яце поборкани от уплаха. 

-къде е, бре, валькон? 

-ааа, нема го, нема го, реках да ви са избазикаам и ве са фатихтее. Вай, как ми е драгооо. 

и са скоцвал от смех.

Ага чули да е базик и не истина, хорана са флютнали та немойте пита. Оборнали са нах селоно и рекли, край - с ейсоя серсемин хич нема да са занимаваме. 

Да, ама след день-два хас дошол валькон и овчарян са сборкал,Рукал и рукал, аха - никой го не чуе ейсоя поть. Отишли хамен врюд овцене. 

Нейсе адин от селянине рекол на друг:

- чуеш ли го енйноя пак рука от барчинана, не оморзна му да са базика с нас. 

Поука: Ага чуляк ложе, аднож и истинана да каже никой му не верва.