Карантина по родопски

 Дойдаха времена тйошки, 

по вотре седим, през джамовене гльодаме овошки...

С дървана печкана ката ден валим , 

да са не изпотрепим врид са боим...

Дручко си е на село под карантина да седим, 

през дворан са изрукаш...

дуваран стар чек на комшияна пропукаш...

Маска клавайте оти инак  вирусан ва доворши...

Вай бре, Мутафчийски, че то хас - свето ли сворши?  

Барем кокошките да пусним, яйчинкове да има...

пък мухабет нема да правим на аднош по трима...

Изплетахме бая търлици в ейсая карантина, 

пък дано са поразминЕ до догодина...

оти от коронана ейсей ша са спасим, 

ама със седяне и морзел нема да са примирим...

Внучкана звъни от градон...

вика:"бабо,най-страшен е гладон"...

Сине майчин, немой да та е страх..

Яла си на ейтуф, на село е чуляк корав!

Ако работана ей там ти сворши, 

не мой да ти животат прекорши....

Ворни са нахзать и са поогльодай...

Земьона опустела, оти врид са разбегахте,

ваша си е и те не може да сворши..

вирусан не може да на доворши...

светот са измени и хорана промени, 

ама земьона си е ваша...

чека само да поизлезете от ейсая каша...

Останвайте сас здраве и акъл!