Интервюто

 Интервю за работа във производствена фирма с немски корени , пуснати някъде из Родопите.

- Гутен таг, хер Щърбанов, заповядайте. Их бин Хер Мюлер.
- Ам вааай, Хер Мюлер, чи на немски ли ша са разпитваме?
- Хер Щърбанов, не безпокойен, аз говорем малко , ама само родопски, не български. Родопски по-льосен. 
- По-льосен, ра! Ако ша думате родопски, думайте касо людесе, инак нема интервю.
- Хо, хо. извиневайте, хер Щърбанов. кАжите ми ся, оти сте дошли на ейсфа интервю?
- Чи, оти! оти ма порукахте, бре хер. питайте ме за работана, не оти миткам нагоре-надолу по чукарине.
-Хо, хо, хер Щърбанов. За работана ша стане ли работана или не? Оти от утре зафатате, ако санким кандисате. 
- Вай, Хер Мюлер, хас по-добре думате родопски от мене немски. Я са сборках.
- Ааа, хер  Щърбанов, немойте , оти за работана не яце сборкани торсим.
- Аха, Хер Мюлер, ейтуф работари много, ама повечено сме сборкани. Ама то не йе лошо, ра Хер. Сборкан викаме ага си , как ся, хай на немски да ти Обясня , та да са сетиш - Wenn man positiv überrascht ist (Когато човек е приятно изненадан)
- Ах зоооо, хер Щърбанов, ей ся и я са сборках! Вие ей тей добре говорите немски!
-Ам, Хер Мюлер, в Гьоте институт, кой мислиш лепи фаянс и теракот? !? И оти галем клюки, та понадавам Ухо. Ама в начелоно яце трудно ми беше, признавам. Викам "Ахаа, ей сва нема да го боде." Я нищо не мога да са сетя. Кой с кой йе, женана оти са е не прибрала, мъжон ложе или истината казва. Чем то ейсва ма съсипа. И оттам, Хер Мюлер, са зафатих: лекции, уоркшопи, дискусии. Безплатно ма зьоха, пък я им долепих теракотат от мене, за хаир. Изпитан зьох без проблеми, даже ми дадаха сертификат , ама дезна къде го потурчих..
-Аххх, хер Щърбанов, сертификатан немски, нихт турски, ра!
-Не, бреее! Потурчих, дезна къде до наврех..
-Ааа. хо, хо, ясно.
 Хайде, ся, Хер Мюлер, немойте ми губи времесо, ша доходам ли утре да зафатам работана?
-Аххх, хер Щърбанов, натюрлих, доходайте. В мой екип да има дено думи немски и лепи теракот - това яце, яце хубаво! Доходайте, хер, утре ама в 10, оти в 9 имам с китайци да думем.
-А не, Хер Мюлер, ша доходам в 9, ако видите зор с китайците, рукайте ма да превждам. 2018 турих дограмона на Кулана CITIC (небостъргач в Пекин с височина 527 м). Ей там да видите какви рабти са сетих, ама утре га мине срещана ша ви рАзкажа. Хайде, останвайте сас здраве. Bis morgen, auf Wiedersehen. (До утре, Довиждане)

Рецепти за разкрасяване

 1. Домашна маска за лице с успокояващ нервата ефект. 

Смесват се два кубични хектометъра или с по-проста мерителна единица - гиголитър, следните: пасифлора, женшен, бял глог, лимонадка, водица, щипка надеждица. Всичко се бърка на от 120 до 1 000 000 пъти в блендера, понеже, гОркият, е с капацитет до 1л. След приблизитлно 6 месеца отварата се пие на големи гълтоци през цялото денонощие, в което отдавна не знаете кога е ден и кога  е нощ. Ориентир са често звездите, но откакто ги виждате и през деня, нещата са съвсем отвъд пределната линия.
 Като цяло отварата няма общо с маската за лице. За нея , иначе, слагате от крема си за лице и сядате в поза, удобна за всички, но не и за Вас самите, тъй като с тези нерви отдавна не си намирате мястото  в живота. И така седите 6 месеца, докато отварата от по-горе не е готова.
Сега ще питате защо да чакаме да бъде готова цялата?!. Ами, хубав въпрос, ама не мога да решавам всички дилеми. Все пак, ето едно разумно решение: предвидете нервната криза 12 месеца по-рано и започнете предварителна подготовка по отварата. Оберете изброените по-горе билки в приповдигнато настроение, най -добре да се въртите из ливадите като гламави и да крещите като червеношийка във възможно най-ранно утро. Не забравяйте да си купувате редовно крем за лице. 
От името не целия екип Ви желам успех и сбъдване на всички мечти. 

2. Домашна маска за коса с поумнителен ефект. 

Тази маска е уникална, единствена по рода си и най-яката част е, че след нея Вие продължавате да имате коса. Изключения, разбира се, има! Ако преди маската сте в оплешивяваща фаза или тотално загубили настръхнал косъм, то тогава би било доста смело да очаквате настръхване след отмиването ѝ. Друго важно тук е, че маската се нанася върху коса, т.е. косми в количество поне 10 броя, прави или къдрави, на  квадратен сантиметър от главата, повтарям ГЛАВАТА. Препоръчително е въпросната да не е много празна или с други думи там да няма ехо. Хубаво е да са налични минимум 11, па макар фини, бръчици. Така ефектът на маската ще е по-сигурен за Вас и Вашето поколение.
Ако все пак има ехо, нищо не пречи да позлвате маската, тъй като тя ще е последният Ви проблем сега.
За употребата ѝ ще кажа само да не злоупотребявате, защото който зло чини, зло намира.
За приготвянето ѝ може да използвате (хмм, каквоо, каквоо) - айде например това:  сварен жълтък, зехтин и червен пипер. С малко сиренце става страхотен, бърз и лесен аламинут, с който да си дръннете винцето.
Абе, в общи линии слагате си шампоана, който позлвате в последно изкупучено и странно време, миете, отмивате и навивате кърпата. Ако нямате коса - просто си пренавийте ластиците, вземете виното и аламинута от по-горните редовете, седнете на дивана или друго удобно за седене, повтарям СЕДЕНЕ, не СПАНЕ, място, отворете една любима или нова книга. Четете.
Когато процедурата се повтаря редовно, рано или късно резултатът ще е налице. Честна скаутска!

3. Домашна маска за отстраняване на ненужни драми

Тази маска е изключително подходяща за лица, склонни към отрицание на обкръжаващата действителност. Препоръчана е от екип лицензирани професори, израснали като свободни хора, възпитавани от деспотични родители - също лицензирани професори. Лицензът се предава от поколение на поколение без заверки и без съмнения в качествата на генерациите.
 Маската е в цвят прозрачен и това не е случайно, защото идеята е човекът, който носи маската да не знае...От време на време е възможно да предизвика задух, сърбеж или други физически неразположения, но с тях лесно може да се справите. Просто си вземете душ под летен буреносен облак. Не прекалявайте с душ-гела, тъй като летните дъждове, знаете сами, са кратки и рискувате да се движите из улиците с диря от пяна, мехурчета и аромат на мента , който аромат далеч не е от душ-гела.
 Безспорните качества на маската се коренят не толкова в нейната материя, колкото в преносителя или с други думи тоз, дето не знае, че я носи. Ама ти личииии, брааат!
Маската е домашна, но на пазара има много и сравнително безопасни такива, ако сте от тези, дето ги мързи да дишат и една маска не могат да си забъркат. Единстените жертви (за които се знае) на подобни, фриволно продавани маски са в общи линии мързеливи, ама толкова мързеливи хора, че ги мързи даже да си купят. И в крайна сметка не е ясно на какво точно са жертви, ама онзи ден по новините само за такива ненужни драми говореха. 
И така, най-важна си остава красотата отвътре.

 

Половин слива

 Всяка прилика с лица и събития в този разказ не е случайна. Добавени са детайли с цел оцветяване на картините от сивата гама. Измислени са други с цел прикриване на неприятни за читателя гледки и аромати. 

  

  Ден като ден. Сутрешен аромат на кафе, звуци от стъпки на гълъби по перваза на спалнята, скандалът от съседната стая на комшиите. Новото строителство сплотява семействата. Гардеробът проскърцва и се почва едно ровене, мислене, прибиране обратно в гардероба, пак мислене и пак ровене, докато най-накрая не се заформя един сносен тоалет за деня. Удобен, неутрални цветове, идеята не е да бием на очи, но пък и да не се крием като мишки. Ризата е сива.

Три крачки назад и се излиза от стаята. Новото строителство, освен сплотяването, учи на изобретателно измъкване и преминаване от стая в стая без ясни граници. Та, влизаме си в хола, който не се знае от къде точно започва , но не е и толкова важно. По-важно е да знаем генерално къде ни е мястото – говоря за онова, както жабата си е в гьола, например. А без пример ще да е като онова дето никога не го намираш, щото все примери търсиш.

Пускаме телевизора, напира желанието да се види 10 дневната прогноза. Ама то не може все да искаме, трябва и да даваме. В случая – не особено нежни потупвания на дистанционното в дивана. Оп, телевизорът е пуснат! 

Продължава си денят, тъй както е започнал и вчера. Еднотипни сутрини, приятни монотонни задачки в ранните зори на един работен ден. Наслждаваш се на кафето и се приготвяш за работа. Идилия. На всичко му се слага край в един по-късен етап от момента, времето, седмицата , а и живота, нали. След всичко, което е добре да привършиш по и за себе си, идва етапът на второ събуждане. Този път нещата са различни, някак по-постепенни и нежни. Първият път е ясно – чуваш алармата, рязко, все едно командир от запаса те вдига за сутрешната разгрявка, протягаш ръка да я спреш, не уцелваш тоя плъзгащ се екран, да му се не найдеше, и правиш повторно движение, по-съсредоточено, и успяваш. Алармата е спряна, а ти, не с особено желание, вече си в движение. Та, втория път, при второто събуждане няма аларма. Тука са целувки, дипломация и офертиране до официалното встъпване в твоя ден и на най-важният член на семейството – детето.

Пристъпваме, или по-точно крачим смело и в забързан ритъм, може и с припяване, към особено важната институция – детската градина. Пристигаме , влизаме бавно и с уговорки, но пък засичаме родители да излизат бързо , а това вдъхновява влизащите и ги фокусира върху основната цел – да оставят детето за цели 8 часа по възможно най-бързия начин. Целта е постигната и ходът е обратен в посока друга институция – работното място. Там нещата са различни в много отношения и сходни , разбира се, в други. На работното място няма опасения някой да се полее с горещо мляко, или пък ако се случи, сам ще се погрижи за себе си. Вероятността някой да си бръкне с молива в ухото също е сравнително малка. Да не говорим, че ходенето по нужда не е с придружител и в 99% от случаите се върши на отреденето за нуждата място. Останалият 1% не е за коментиране, но животът все пак поднася изненади.

И така както си мислиш, че всичко си е в рамките на един нормален работен ден на място, където си полезен с нещата, описани в трудовата характеритика , се оказва , че животът наистина поднася изненади... и то какви. Запретнал си ръкави да отговаряш на възагресирал клиент, с привидно спокойствие пишеш изискано, направо засукано извинение на висок бизнес стил (няма да се извиняваме като простаци, все пак сме в голяма фирма) и чуваш звук – нов е за офисното отворено пространство, но пък не чак толкова силен, за да осуети извинението. Минават секунди, аха да пратиш поздрави на клиента, и звукът се превръща в давене – е, това вече привлица вниманието! Поздравите ще чакат, любопитството, примесено със съмнение , надделява. Обръщаш се и гледката е покъртителна – коелжката се е задавила преди около 5 сек, стигнала е етапа на посиняването и ръкохватен, ветрови бой – махаш на посоки в паника, и става ясно, поне на осъзналите сериозността на ситуацията – 5 сек и боя ще приключи, ако не се вземат спешни мерки. За още 3 сек през главата минават около 104884 мисли , правят 3 оборота през централния мозъчен ляв лоб и изводът е , че не трябва повече да се мисли, а да се действа! При това бързо! 2 крачки, прегръдка откъм гърба и 4, 5 силни повдигания на задавеното и изтощено от борба тяло, успяват да изкарат сливата от централния вход и изход за храна на пациента. Така ще наречем колежката, тъй като приложената хватка си е чист вид първа помощ, колкото и безцеремонна, груба и непохватна да беше. Дишането е възстановено, както и нормалният цвят на кожата. Паниката е овладяна, не че имаше особено време за такава. Колежката ще живее, но по ирония на съдбата умря от срам.

Имейлът с извинението замина без поздрави, но при мисълта , че и цял един човек можеше да замине, поздравите в такъв момент губят значение. Замина и работният ден, заминаха и родителите към детската градина. Остана споменът за един необикновен работен ден и една слива. Май беше половин слива. И един шоколод, поднесен с усмивка на бюрото на спасителя с думите: Ти знаеш защо!

Събуждане

 Ранно пиле, рано пее. Да, ама си зависи от пилето. Аз, например, като една видна кокошка , рано ставам, ама не пея, не говоря, звук – може, ама обезателно нечленоразделен и с низходяща интонация, която достатъчно ясно казва: „Не ме закачайте или ще има последствия.“ За сега сработва добре въпросният звук.

Петелът – ах, този петел как сладко си кърти. Толкова за него.

И сега на вашето внимание – пилето, или на кокошката малкото, онова дето няма събуждане, брате мили! Не е учудваща или непозната информацията, то си е нещо като неофициално написан закон, гласуван, обнародван и т.н. ЧЕ:“ децата отказват да станат за градина , но през уикенда изземват функциите на алармата, ама с допълнителни екстри: удар в областта на бъбреците, скок върху глава с коленете напред, изпълнение с инструмент в непосредствена близост до ухото, което чува по-добре (другото е пострадало от миналия уикенд) и така нататък, та докато си буквално принуден да станеш. Ако не за друго,то само за да го докопаш ранобудното му пиле с пилетата , но докато го стигнеш мисълта за кафето, което ще ти освежи мозъка и притъпи болката в бъбреците, вече надделява и в повечето случаи пилето отървава кожата.

Ще се спрем все пак на една конкретна сутрин. От повече няма и нужда, те просто повечето са до болка идентични. Напредва си времето , кокошката е в пълна бойна готовност за ритуала. Амунициите са заредени, оръжието е в ръката , сутрешната загрявка е направена и противно на невнушителните размери и килограми на кокошката, ще се учудите колко пъргаво и умело се спрява. Петелът си спи. И се започва: нежна поредица от десетки, нанасяни плавно и с финес , целувки - НИЩО. Леки, приятни, но и дразнещи мишената – пиле пощипвания по нос, ухо, ръка, крак, дупе. Дупето е обезчуствено на допир в тия часове, изглежда. Ръка и крак имат леко раздвижване, но толкова. Нос и ухо – крайно незаинтересовани. И пак НИЩО. Налага се да ползваме оръжието – плюшеня говорещ мечок, който продължава терора, но с добавен глас (това е преправения такъв на кокошката,разбира се) За 5 мин се разиграва такъв сценарий, че на кокошката ѝ минават много мисли през кокошата глава – аз що не взема да правя сценарии, да пиша за деца нещо...

• Остави ме! Ще спя!
  Прорязващи тишината думи, прекъсващи потока от кокоши мисли. След тоя блестящ куклен театър, кокошката започва да се възизнервя:

- Ставай бе , дете! Да не мислиш, че аз нямам друга работа в живота от т'ва да мисля как да те събудя!

- Отивай да работиш, аз ще си спя!
Пак се включва 4 годишното пиле със все така затворени очи. Кокошката вижда лъч светлина – тва пилето свърза две изречения, има реален шанс да стигнем на време в градината.
- Край! Изтече ти времето, ако не станеш ще те извлека (буквално) от леглото!
1,2,3 – е, тука вече влиза в действие оная пъргавина , за която се спомена по-горе. Кокошката хваща чевръсто пилето за двата крака и внимателно го изтегля от пределите на леглото. Онова се е отпуснало и се усеща като 100 кила. Няма значение, кокошката е тренирана, а и инат от световен ранг. Ако трябва и петела ще измъкне в същата схватка, ама сега не ѝ се занимава с него. И така, пилето е в ръцете на кокошката и тя го пренася към  банята. Върви и си мисли: „аз що не взема да те плисна с един студен душ, да видиш как ще се събудиш...“ и както си тече мисълта – Бааам, тъп удар, пилето е събудено и гледа по-ококорено и от кокошката.
• Аууу, мамче, извинявай! Отплеснах се и ударих касата на вратата с тебе!
  Сега пилето е и объркано.
• Как бе, как ще удариш касата с мене!
  Кокошката се възползва от случая и почва да облива, направо полива, пилето с вода – хем да избегне синината, хем да направи сутрешната баня и разбира се целта – да го събуди. Не че след тоя удар имаше опция да си продължи сладката дрямка.
  ХА! Пилето вече се движи само и даже е в настроение, прави плахи опити да дразни петела, но има пресни спомени от друга сутрин и с една забележка от кокошката спира да го дразни.

Следват 10 мин , в които хвърчат пижами, чорапи, гащи , хавлии. Важното е , че след малко пилето е готово да излита. И докато кокошката оправя малко бъркотията, онова се настанило за закуска.

• Ти, какво правиш на масата?
• Ами, гладен съм.
• Ами, да си станал по-рано. Сега няма време за закуски, кафенца и приказки.
• Аз не пия кафе!
• Остана и да пиеш. Както и да е, тръгваме , ще закусваш бисквити в колата!
• Ами, добре!

Пилето се е примирило и явно разбрало, че поспиването сутрин си има цена и се налага да я плаща. Не го бърка особено. Нали си е поспал.

Следва кратко пътуване до градината, в което не знам как, но се побират дъъълги сесии въпроси-отговори, задължително разказване на една по-атрактивна случка от вчера , споделяне на кулинарните предпочитания за вечерта, опити за изнудване, недоволство от бавната скорост, с която кокошката управлява превозното средство, посочване на предмет, животно или човек, привлякли вниманието на пилето по време на въпросното кратко пътуване. През цялото това време, разбира се, пилето си закусва.

Кокошката още благодари на всички приказни божества, че пилето все пак се събуди сравнително в норма, нямаше сериозни последствия след удара с касата, закуси все пак, макар и по пътя. А на вратата на пилешката група пилето и кокошката се целунаха, прегърнаха и си пожелаха хубав пилшеки ден!

Размяната

 

- Хайде на бас!
- Хайде, де! Ама ще загубиш...
- Да видим...


Две седмици по-късно:

- Честито, Георги! Ти загуби.
- Добре, де. Беше права. Кажи сега каква е цената на баса? Каква е тая размяна,  дето искаше при условие, че загубя баса?

Мълчание, украсено с ехидната усмивка до тила на Невена. След като се наслади до край на мига, последва и уточнението:

- Една седмица ти ще бъдеш мен, а аз теб. Вкъщи, на работа, с децата, в магазина и навсякъде. Ти си Невена, аз съм Георги от утре и завинаги, т.е. в продължение на една седмица. Това е договорът, който ще подпишеш без въпроси, ще го прочетеш след подписване, защото нямаш избор - загуби баса, все пак.

- Да му се не види! Има договор! И неустойка при неизпълнение!?! Ти да не си полудяла?!?
- Казах без въпроси!
- Добре, де.

 Договрът е подписан, ролите са разменени и на следващата сутрин щеше да започне една незабравима седмица в живота на сем. Илкови.
 Невена и Георги имат 3 деца. Младата двойка си беше поставила високата цел 3 преди 30.
Мислеха, че с децата ще е по-забавно, че ще се оглеждат всеки ден в тях и ще припадат от любов и умиление по малките си перфектни версии. Ако само бяха попитали хора с повече опит, хора с деца, щяха да знаят , че нещата изобщо не са така, както са ги планирали и виждали в мечтите си...

 Георги стана, мина през банята и пак си легна. Стресна се. Направо акъла си изкара като видя Невена да спи още. Пипна я по челото. Температурата изглежда нормална. Приближи ухо до устните й и си отдъхна - диша, при това равномерно. След малко извърна глава към стаята на децата. Ненормално тихо е. Стана и забързано отиде до тях. Е, сега вече не можеше да повярва. Децата още спят! Не са заспали повторно след първото сутрешно будене, не! Направо си спяха във все странните им пози, заедно с течащите лиги по бузите , заради отворените им усти, които само докато спят не задаваха въпроси.
 Ама, какво става тук!?! Каква е тая безотговорност, как може да не е събудила децата и да си спи още сладко, сладко?!? Ето точно на този въпрос получи леко видение от вчерашен разговор с Невена, в който трябваше да подпише някакъв договор, ама за какво беше.Ами, да ! Аз от днес съм Невена! Сетих се. Ясно защо тя спи още и децата не е събудила даже. Аме, че съм отвеян.
Седна на леглото отпуснато и спокойно , защото все пак се беше сетил откъде-накъде денят започва така странно. И седя така 25 минути. Успокоен, че се е сетил. Нищо друго не го притесни. На 26тата отиде да си пусне кафе , за да има време да го пийне, да се облече и тръгне за работа.
 По някое време алармата на Невена иззвъня за около 3 стотни от секундада и веднага беше спряна. Невена се беше наспала. Стана свежа, оправи се и седна на масата с кафе и списание за коли.
 - Добро утро, Неви!
- Добро утро, Жожи. Тръгвате ли?
- За къде?
- А , не знам, аз просто така си питам. Ами, добре! хубав ден, аз ще тръгвам и за довечера печена сьомга с грах , нали?
- Ооо, да,да! Обожавам я така.

 Невена разпъна устни в нещо като загадъчна усмивка и очите й придобиха един такъв особен блясък. Георги не я беше виждал в такова странно настроение, но какво пък! Не беше толкова зле, даже си е приятна. Сигурно е заради баса и разменените роли.

- Басът!  Ама аз съм Невена! Да му се не види - децата!!!

Георги отсече мислите си със средно висок децибел на крясъка, който успя да събуди поне едно от трите деца. Онова, което трябваше да остави на училище, а другите две още спяха. Те са за градината и с тях има повече занимавка. Времето напредна доста, а Георги се примири с факта, че нито едно от трите деца няма да стигне на време, както и самият той за работа.
 Обади се първо на шефа си и му каза на кратко каква е ситуацията. Сам с трите деца по причини, за които не може да говори сега. Шефът на Георги е иначе много разбран човек и като чу за какво иде реч, направо го попита:

- Абе, Георги, ти що не вземеш отпуск направо? 3 дена ок ли ти е? По един ден на дете.
- Шефе, аз май и сьомга за довечера трябва да правя...
- Ок,  4 дена? продължи с разумните въпроси шефът.
- с грах... довърши Георги.
- Болничен ще е май!
- Шефе , така ще съм цяла седмица!
- Георги, отпада и болничният. Пиша те умрял за протокола. Пък ти ела , когато можеш.
- Жив да си, шефе....Веднага спри да душиш брат си и изкарай пластилина от устатата на сестра си!!!  Ако вече го е изяла, не го вади....!!!

 Георги не беше затворил телефона и шефът  му чу свежите съветите на бащата към децата, отправени с агресивен тон, но без насилие и си помисли за миг , колко различен е бил неговият родителски подход на времето. После каза на секретарката да му донесе кафето.

- Заповядай, тате! С две захарчета и сметана!
- Благодаря, Иване.


 След обаждането до шефа, Георги звънна в училището и градината на децата, за да предупреди за закъснението , поради форсмажорни семейни обстоятелства.
 Последваха 28 тежки минути, в които Георги трябваше да приведе децата в приличен вид. На най-голямото каза да се оправя само и , че най-важна е вътрешната красота на човек. На средното помогна да се облече направо върху пижамата с дрехите, оставени на стола. Реши, че Невена ги е приготвила грижливо в последните си минути като себе си.  За най-малкото се наложи да твори, мисли и съчетава тоалети. Понеже беше момиче, не върви на розова блуза да наденеш зелен клин, да вържеш лилав ластик на косата , особено ако якето е на точици с различна големина и пръснати навсякъде, но не и по качулката, щото такава нямаше и на Георги му се наложи да търси палтото с флорални мотиви и пухени ръкави, коланче и дължина 3 см над нежното детско колянце, закупено от фенси магазина с колоритното име "На мама фръцлата".
И така на входната врата се подредиха 3 броя деца в невероятни за съвременните модни  тенденции облекла...И един възрастен, който за жалост не успя да се облече, нито обуе.
 След като ги разпръсна по институциите, плати за театъра днес в общата детска градина за две от децата, подписа 46 документа в училището на най-голямото (без да знае и пита за какво е нито един от всички), проведе сериозен разговор с учителя му  по математика, Георги излезна от училището и така силно изкрещя, че всичките накацали по ръждясалите первази гълъби отлетяха с бясна скорост. Един го оака на лявото рамо.
"Я, и гълъбите можели да акат от уплаха. Ако имах пистолет, щях да му лея един куршум и повече никога нямаше да изпита страх тоя гълъб..."
 Това бяха последните му думи на ум след крясъка.
 Денят продължи, както бе започнал - с нови и нови изненади за Георги, само дето той вече не можеше да мисли и говори на ум, говореше си сам в облекло като за пижамено парти в понеделник сутрин , обут в пухените лилави домашни пантофки на Невена. Събираше погледи и от време на време стотинки, понеже го мислеха за невменяем. Един случаен минувач го попита дали иска да се обади на някого или да го върне направо там, откъдето е избягал. Георги му отвърна така:

- Петре, аз съм бе, брат! Не ме ли позна?
- Георги??? Георги Илков от 3ти етаж?????
- Същият.
- Леле, как бързо върви времето, много си се променил бе, човек. Що така?
- Петре, в петък пихме бира заедно!
- И за два дена каква промяна си претърпял.
- Претърпях размяна, не промяна...ама дълга история, ся нямам време.
- А ще пием ли бира в петък?
- Да, ама не тоя. Да си стана пак Георги и тогава, че Невена няма време за такива работи.
- Ти да не си пиян още?
- Не, ангажиран съм с допълнителни ситуации и бързам, така че - довиждане!

 Георги препускаше по града с колата и после пеша в пантофите с пух, без изобщо да знае къде отива и какво трябва да прави. Ясно беше - в такъв вид не може да се появи на работа. Може би утре, ако успее да се облече и обуе сутринта.  Една от клаузите в договора гласеше, че няма право да звъни на жена си и да задава въпроси. С много дребен шрифт пишеше, че само ако въпросът е на живот и смърт, само тогава може да й прати смс, а тя ако реши, ще върне.
 Написа смс-а, а отговорът гласеше: току що наруши една от клаузите и удължи с един ден размяната.
Георги пребледня, после се препоти, после изсумтя нещо и накрая седя и гледа в една точка доста време без да мигне дори. Получи бодежи в очите и трябваше да преустанови медитацията, която за жалост не даде успокоителния ефект, както обикновено.
 За кратко ще се прехвърлим от Георги на Невена, за да видим, че тя работи наспана, свежа, усмихната и без да мисли за програмата след работа. Тряваше просто да се прибере, да седне на масата, да се наплюска , да поиграе млако с децата и да си легне.  Невена имаше необикновен ден и я чакаше цяла такава, къде-къде, по-безгрижна седмица. Е, как да не ходиш усмихнат и свеж през целия работен ден. Дори докато се храни в обедната почивка.  Беше странно за колегите й. Някои шушукаха, че е изтряскала тотално и безвъзвратно, но Невена отдавна беше надмогнала момента кой и какво говори зад гърба й. Сега просто се наслаждаваше на една своеобразна ваканция, по времето на която дори не й се налага да стяга багажа - нейния и на децата; не й се налага да го разопакова и да изкупува от аптеката лекарства за всякакви хипотетични болести сред деца и възрастни. Невена обичаше да е сигурна и винаги да елиминира риска. Ето защо в тази седмица всичко това щеше да си го спести и ефектът от почивка щеше да е дори по-силен.
Нека оставим Невена да си почива и да се върнем към Георги...Оставихме го за миг и горкият е в ареста. Докато се разхождал пеша в пухените си пантофи, объркан и в търсене на отговори на въпроса "а,сега на къде?" , бил забелязан от патрулката. Не можал да отговори адекватно на нито един въпрос и го прибрали. Бързо се решила ситуацията, понеже Георги имал братовчед в полицията и след около 2ч бил навън, дали му и полицейски кубинки, за да не ходи по пантофи. Пижамата отказал да свали и продължил с нея направо към магазина ,  за да пазарува.
 В магазина направил 3 обиколки , без никакъв резултат. Спрял с количката за миг и решил да мисли логично и философски за вечерята - сьомга с грах, която той обожавал, но нямал никаква представа , как се прави и какво трябва да купи.  Мислил, мислил и се разговорил накрая:
- Така, сьомгата е риба, значи трябва да купя риба. Къде , да му се не види, в тоя магазин има риба? А, ето я! Такаа, каква риба да купя. Мисли, Георги, мисли! Аз си хапвам, Невена не толкова. Децата ще ядат солети, значи не трябва да е много голяма...
 Взе я и се отправи към касата, забравяйки за граха. Плати и се правеше на нормален човек през цялото време, тъй като пижамата и полицейските кубинки говореха нещо съвсем друго.
 В късния следобяд Георги успя да се добере до дома си, който беше оставил в тотален безпорядък. Реши да въдворява ред, преоблече се и после се отказа по отношение на безпорядъка. Опита се да приготви вечерята, но забеляза , че съществото с очи в замразения пакет го гледа!
- Това не е добре, поличба е. Ще ядем само грах....ДА МУ СЕ НЕ ВИДИ! Забравих да купя грах ...
Мисли, Георги, мисли! Сетих се, ще махна главата!

6 минути по-късно:

- защо продължава да ме гледа така...ахх, не съм отрязал главата, а опашката! Ами, аз сега ако махна главата, то нищо няма да остане! Мисли, Георги, мисли! Невена яде малко, аз мога да ям солети с децата...

Стана време Георги да взима децата от градина и училище.
Тръгна облечен подходящо и си помисли колко задобрял е като цяло. Пристигна навреме , прибра двете от градина, отидоха и до училището, в което Георги влезе с чадър, за да не го бележи пак някой уплашен гълъб. Довърши си спора с учителя от сутринта и взе и последния наследник. На връщане минаха през едно заведение, за да купят сьомга с грах и се прибраха.
 Вкъщи ги чакаше Невена. Беше все така усмихната и свежа, макар да беше минал целият работен ден. Поздравиха се с прегръдки и целувки и тя попита директно:
- Кв'о ще ядем?
- Сьомга с грах. - отвърна Георги и започна да слага масата.
 Имаше хиляди въпроси в тоя момент към нея, но нямаше как да попита, заящото щеше да наруши клаузата и да си удължи присъдата. Затова реши просто да търси....

- Салфетки...къде може да ги е дянала? А, ето ги. Прибори....Не тук, не тук...Аха! ето ги! чинии. това е лесно. ето ги! чисти чинии,чисти чинии! няма. край. тва беше, отказвам се! тва не е живот.

 - Татеее, сестра ми пак яде пластилин!
-  Вземи го бързо!
-  Татееее, изяде го!
-  Е, пак лиииии??
-  Татеее, да го изкарам ли?
-  Недей. ще чакаме... я , синко, ела тук, докато чакаме да свършиш нещо.
- Какво , тате?
- Измий чиниите?
- Ама, тате!
- Почвай , ако не искаш да вечеряш и ти пластилин.

Ти да видиш... Георги се почувства окрилен. Ако впрегна всички да правят по нещо, ще я избутам по-лесно тая седмица....

След 3 часа и половина вечерята беше сервирана, децата заспали, а Невена си дочиташе книгата в леглото.
 Георги вечеря сам и изпи доста вино. Изкара един лист и се захвана да прави график за утрешния ден, както и списък за пазаруване.
 На сутринта Невена се събуди още по-свежа и отпочинала, а в кухнята завари Георги с две кафета на масата.
- Ти си станал и си ми приготвил кафе? - попита превъзбудено Невена?
- Не съм лягал, а кафето ти е прелято от моето, което сварих в 4,30 сутринта. - отговори Георги като на забързан кадър, понеже беше предозирал с кофеин.
 Нямам време сега, отивам да будя децата и днес смятам да се облека, за да избегна ареста и уплашения гълъб.
 Невена го погледна, леко се притесни, но какво пък, тя толкова пъти е говорела несвързано и все е оцелявала...
 Вторият ден на Георги определено беше далеч по-успешен. За третия и четвъртия да не говорим. Георги набираше сила и самоувереност, а на петия ден отиде и на работа. Там разпитваше колегите кой какво ще прави за вечеря, даваше съвети за отстраняване на петна от килим, разказваше за влудяващото поведение на децата си, после им показваше техни снимки от последните няколко бани. И всичко това на все същия забързан кадър от втората сутрин на тази седмица, защото от тогава до сега Георги не спираше да жули кафе и вино. Тези две напитки , в които Невена се кълнеше, а Георги напомняше все, че не са за предозиране, оказа се, са и неговото спасение.
 В този ред на ежедневни дейности и грижи се изтъркули не една , а цели три седмици след като Георги загуби баса. Така се беше унесъл в работа, домакинство и грижи по децата, че беше загубил представа за време , а Невена реши да се прави на ударена...
След още 3 седмици и Невена и Георги се завариха да слагат вечерята заедно, големият им син миеше чиниите, средният дебнеше малката си сестричка да не яде пластилин. За миг семейството се оказа по-сплотено и повече заедно от всякога, защото вършеха нещата заедно и О! чудо - те се справяха чудесно, ежеднивието им стана по-лесно за всеки член.
 В една неделна сутрин, когато всеки правеше нещо приятно за себе си, Георги преподреждаше шкафовете и намери случайно договора, който Невена направи и той подписа без въпроси. Погледна го и за пръв път го прочете...

- Невенаааааааа...
- Дааа?!? - отговори Невена и закрачи към него с любопитство...
-  Договорът за оная седмица , когато се разменихме , е безсрочен...подписан е и се задължавам да го спазвам доживот...ти нали каза само една седмица???

 Георги се почувства излъган, но пък от друга страна последните седмици, в които правеха всичко заедно,  бяха много хубави и той се успокои, преглътна лъжата и си каза, че може би така е най-добре и щом ще спазва договор, за да са щастливи, ами нека пък го спазва...

Разговор между две родопски бабички

 - Стано, ма?

- Оу.

- Ти чуеш ли ?

- Не.

- Ах, не?

- Не чуем.

- Ам оти ми отговаряш?

- Оти да!

- Цел живот на инат и клюки караш. Не ли ти оморзна?

- Не. 

- Ам чу ли , на Гина от горна махало, синот й са оженил, сетне са разделили. Крива е женана, дено нашол, оти не ще да му готви пататник и клин. 

- Чух. 

- А, клюкине чуеш. Инак не!

- Хо. 

- Ти пататник и клин правиш ли?

- Не.

- Оти?

- Оти не чуем хубавце.

- Че с ушине ли ги кандърдисваш? 

- Не.

- Хубава рапта! Дощера имаш за женене, клин и пататник да не знаеш...

- Оженихме я.

- Ам оти са не хвалиш, марии! Че то сте сторили голема рапта! То си хи беше време да ти рекам...понаброи си детено...хубаво са и найде некой да я зйоме! 

- Ворнаха я.

- Ам, вай, Стано, молчи, не думай! Оти го ворнаха детено?

- Оти не знае да прави пататник и клин, от горна махало я ворнаха, на Гина синон... шилено ядливо я не ще!

- Вай, Пено, вай. От ейнва ли хас или.... оти не чуеш....

Работна мама или хоум-офис с екстри

 Всички познаваме любимата на много деца "Работна мецана". Забавна е и напомня на всяка мама, която трябва и да се грижи за челядта, и същевременно да поддържа социалните си умения в обществото (доколкото е възможно, според психическото състояние на майката, климатичните условия и броя наследници). Я, сега си представете, че пренасяме работната Мецана от гората  вкъщи, при това в наше време. Времето на интернета и социалните мрежи, на модерните дистанционни професии и онлайн коментари, които, сега като се замисля, не са много различни от лежерните приказки с горските комшии и роднини на мама Мецана от книжката. Обсъждане на актуална тема, гарнирано с даване на акъли;  вменяваме на вина, гарнирано с резултата на сгафилия , който нарушава режима на невръстните мечета, така де - деца; подхвърляне на някоя клюка и т.н. и т.н  та до безкрай, защото безкрайни са днешните занимавки на компютъра...

 За някои занимавките на компютъра са и професия, освен всичко друго, при това не за между събиране на съчки/разпърснати играчки и подклаждане на огъня/климатика, а за през целия или почти целия ден. Тогава, когато детето си е на градина , всичко е наред. Аз исках да разкажа обаче за тогава, когато не е на градина. За тогава, когато има обстоятелства и се налага освен работна Мецана, да си и мама на щрек, работеща мама с компания по време на работа, нищо, че сте вкъщи или както сега е модерно да се казва – хоум офис, а в този конкретен случай – хоум офис с екстри.

  Оказа се не е лесно, защото и детето не седи лесно на едно място, знаете...тихо, спокойно, смирено...Все хубави думи, да ги чете човек и да се успокои...Да де, ама ни една не важи за млад господин, лишен от правото си на свобода. Ще уточня, че правото на свобода е тичане със и без препятствие на скорост, прилягаща на два сравнително къси крака; придаване на звук и картина към любимите домашни неживи любимци.  Мисля, че е нужно пак да уточня - вкъщи няма мъртви домашни любимци, това са просто неодушевени предмети, играчки и още по-конкретно стадо динозаври с размерите на матрьошки,  чийто имена е сподобен да запомни само най-добрият академик - езиковед на света, защото те просто се сменят на ежедневна база. Последно търсихме Стронг, но незнайно как, зад дивана се оказа същият динозавър, но с новото си име - Клони.

  Та за хоум офиса с екстри - отделих нужното време, за да измисля план за действие и реших,  че не е зле да въведа няколко нови правила на поведение, докато мама говори с клиент по телефона. Правилата бяха посрещнати топло, без драма и дори с усмивка. Казах си: сигурно вече е настъпила онази така  чакана фаза, в която детето изведнъж пораства и разбира какво му се казва още от първия път...

Усъмних се,  но нямах време за нови правила, имах си работа...

Едно от правилата (които преплетох с героите на любимата ни работна Мецана)  гласеше,  че ако мечето искало да каже нещо на мама Мецана, а тя тогава говорела със Зайчето по телефона, мечето винаги вдигало ръка и изчаквало майка си да му даде думата.

И се почна:

- я,  чакай малкооо, мама Мецана не говори по телефона в книжката! лъжеш ме и ти расте носът сега!

Няма да обяснявам как и колко време уточнявахме въпроса,  че отиде още един работен ден.

Продължавам:

- А, а, а когато видиш,  че държа ръката вдигната може ли да я спусна и ти веднага да ми обърнеш внимание?

- Нали това ти казвам! Ще се наложи да изчакаш малко вероятно.

 - А, а, ако е много спешно?

По-късно уточнихме,  че спешно е: гладен съм, пишка ми се или другото, изгубих някой от стадотото динозаври,  чието име  не съм запомнила, защото още не съм станала академик. Горе-долу това са спешните ситуации и за тях приехме вдигането на две ръце.

- Ама, ама едновременно ли?  - искаше да доуточним преди да променя тона ...

- Да, може и едновременно!

Тръгнах аз да набирам първия си клиент, с Ежко сега ще говоря, казвам. Тъкмо се представих и хоп, първата спешна ситуация изникна...Вдигане на две ръци, равномерни по  честота скоци, но с възходяща сила, физиономии , танци като на индианеца с небезизвестното име Буренеосен облак...и какво ли не в рамките на 2 мин и половина, в които успях да проведа нормален разговор на фона на ненормалната си работна среда...

- Кое е спешното????  питам, стотна от секундата, след като съм затворила телефона.

- Ти защо работиш на компютъра? Не може ли да имаш нормална работа...като тати?

- Това не е спешна ситуация и тоя театър за това ли беше?

- Добре, де. ще пишкам. ..

- А пишка ли ти се?

- Не, ама нали само за спешни неща мога да те прекъсвам. вече те прекъснах, така че трябва да пишкам...

- Е, щом трябва...

Медитирам няколко секунди и се самоубеждам, че ще изкарам деня. Възползвам се и от това, че човекът е по малка нужда. Гаранция ще се заиграе с нещо в банята, тъй като от скоро преоткри истината, че да вършиш малката нужда  сам си е истинско пътешествие , в което мама я няма. Е, как да не е забавно!

 В следващите 15 мин галопирам на едно място и свършвам работа за 155 мин. Решавам, че е време да проверя и ситуацията в банята. 

А тя е такава, че ми се иска да звънна на шефа, да кръстосам пръсти и да му кажа, че съм болна и едно такова дребно вирусче ме е налегнало...

 А вирусчето иначе се е овъртяло в тоалетна хартия и с нея сега е мини мумия с аромат на лилия; обул е чехлите на баща си и явно е падал, понеже хартията е мокра на места. Изхвърлям нагло от съзнанието си възможността да е падала и после да е вадена с ръка от някъде, сещате се къде. Шампоанът, душ-гелът и още един детски препарат са изстискани старателно с все мехурчетата им в легена и сега там е стадото динозаври с всичките им различни имена. Щял да ги къпе...

 Погледите ни се засичат. Мини мумийката изкрещява много искрено и уплашено от вида или неочакваната ми поява, не знам. Следват разправии и сушене. 

 Следващото, което помня от този ден е това, че съм в сериозен разговор със сериозен клиент. Толкова сериозно съм се унесла , че одобрително кимам на клиента в поза като за първо интервю, сякаш не нося пуловера на мъжа си и не съм обута в зелени плетени терлици, подарък от баба. За направената бариера около мен да не говорим. Господин 4 годишният е наредил стадото динозаври в кръг, а аз съм в средата. Щели да ме нападат....И ме нападнаха ...пак така докато си кимам в сериозния разговор със същия сериозен клиент. 

 После една възглавница се стовари върху главата ми. Това било буря. 

 Имах и разговор с ядосан клиент. Успокоявах го и предлагах варианти за разрешаване на проблема  , докато в същото време моят проблем беше боят със саби. Да, аз бях рицар без доспехи в този разговор, но клиентът нямаше ни най-малка представа. С него се справих, но съперникът ми по оръжие ме срази без капка милост. 

 След още няколко кратки и подобни ситуации мислителят на динозавърски имена беше готов за хапка и дрямка. 

 Сгушени в леглото четяхме "Работната Мецана". След малко продължих служебните си задължения , но ми беше много скучно. Взех динозавъра Стронг/Клони/ и още много други в едната си ръка, а в другата, докато се осъзная, държах меча.  С тези два предмета приключих работния си ден  леко разногледа от разсейващите фактори, но пък развеселена и в супер самурайско настроение... 

Карантина по родопски

 Дойдаха времена тйошки, 

по вотре седим, през джамовене гльодаме овошки...

С дървана печкана ката ден валим , 

да са не изпотрепим врид са боим...

Дручко си е на село под карантина да седим, 

през дворан са изрукаш...

дуваран стар чек на комшияна пропукаш...

Маска клавайте оти инак  вирусан ва доворши...

Вай бре, Мутафчийски, че то хас - свето ли сворши?  

Барем кокошките да пусним, яйчинкове да има...

пък мухабет нема да правим на аднош по трима...

Изплетахме бая търлици в ейсая карантина, 

пък дано са поразминЕ до догодина...

оти от коронана ейсей ша са спасим, 

ама със седяне и морзел нема да са примирим...

Внучкана звъни от градон...

вика:"бабо,най-страшен е гладон"...

Сине майчин, немой да та е страх..

Яла си на ейтуф, на село е чуляк корав!

Ако работана ей там ти сворши, 

не мой да ти животат прекорши....

Ворни са нахзать и са поогльодай...

Земьона опустела, оти врид са разбегахте,

ваша си е и те не може да сворши..

вирусан не може да на доворши...

светот са измени и хорана промени, 

ама земьона си е ваша...

чека само да поизлезете от ейсая каша...

Останвайте сас здраве и акъл! 

Кратка биография на една звезда

 Биография на Д. Чаламарова                                                                       МЯСТО ЗА СНИМКА

Д. Чаламарова  е родена под сравнително щастлива звезда, просто не баш под нея, а малко встрани. Говори се, че самата тя може да е звезда, под която се раждат щастливи хора, но информацията не е потвърдена. Оттам разни недоразумения и странни явления, които въобще не са причина за промяна в посоката на мислене... А тя е основно позитивна. За което - евалата!  
Д. Чаламарова е родена (пак към ражадането) в малко китно селце, обляно от слънце, чист въздух и много реколта. Първите ѝ стъпки са на къра. Здраво стъпила на него, още в ранна детска възраст решава, че няма да я бъде тая работа и някъде между 13 и 14 години поема към града. Към малкия град, към познанието в гимназия с преподаване на чужди езици, където взима друго важно и емблематично за живота ѝ решение - с учителката по математиката шега не бива, но това не е причина да не разфасоваш учебника, за да препишеш пред очите ѝ и с разсеяна усмивка...
Годините в гимназия са белязани от много ранни събуждания и напук на тях - и от закъснения, ненормален смях по време на учебни часове, а извън тях - по-нормален. 
Особено съществена роля в този етап от живота на Д. Чаламарова играе тайният ѝ дневник, в който има много потенциални жертви, но заради силния ѝ дух, добро сърце и пиперливо искрен език, същите си остават потенциални до края на гимназиялния ѝ пердиод.

За тяхно щастие след него тя просто забравя за тях.                                                                      
Краят на периода се поставя от една сравнително добра за времето си комбинация от цвят, модел, обувки, грим и прическа. За сегашното време е по-скоро повод за осъждане на доживотна изолация без право на вода и храна , но тъй като много като нея попадат в тази графа, всеки си прави пас и не говори за това...
Годините след гимназиалния период са много силни, цветни, та цветущи, претрупани с моменти, които не трябва да се описват. А ако трябва, понеже биографията включва всичко - нека Енигма* бъде единствената машина, която може да ги разчете.  

Следва периодът с главно П. В него Д. Чаламарова   напуска пределите на страната, както и своите собствени, за да търси нещо, което разбира, че си го има вкъщи и след няколко годинки на себеизпитание се връща , за да си го търси като имане по бащина линия. 
Към днешна дата Д. Чаламарова   навършва Христова възраст и определено е понатрупала мъдрост, която поновому се замества от: "да са опраа, имам си свои грижи"... 
Да постигнеш такъв етап в мисленето и да го поддържаш с усмивка и позитивизъм, да си психически и физически здрав, да се чувстваш цял и на мястото си,  да знаеш кога и какво искаш (изредено в списък по азбучен ред, след списъка с финансовия отчет за миналия месец, разбира се)  - това е особено добра характеристика,  с която допълваш биографията... 

Няма много каквото да се пожелава, защото каквото искаш, постигаш! 
Но понеже така и така трябва да се напише нещо - нека биографията ти продължи в посоката, която те прави още по-щастлива, още по-мъдра в онзи съвременен вариант ;) Остани себе си, само се ъпрегрейдвай. вярвай на инстинкта си, не лъже, казвам ти!  Смей се, виждай радостта в малките неща...пък ние сме наоколо ;)  

Честита нова годинка в биографията!  

б.а. Енигма* -   тип преносима шифровъчна машина, използвана за шифриране и дешифриране на секретни съобщения през 20-те години на XX век.

Гимназиално

 Живот. Периоди. Различни възрастови етапи на развитие, може и застой. Тотален. 

За онези по-бурните трябва да се пише, викам си. Ама дали ще си спомня, беше отдавна. Не е задължително да съм забравила и решавам просто да опитам...

Сутрините на този бурен период се характеризират, на пук на свежия планински въздух и хубава гледка,  с много несвежи и антисебеси усещания. Не ти се става и те това е. Трябва, знае се, дори от теб самия, ама като и много други неща, нужен е стимул. Сега, в това време, стимулът е училището. Така най-общо казано. Ако, обаче, извадя нещо по-конкретно, например математика, физика и информатика, нещата става по-сложни. Толкова, че още на сън, към 5 в ранни зори, тялото започва борба. Мяташ се в леглото , препотен от напрежение, сънуваш изпитване на целия материал по физика от 6ти клас насам, излагаш се брутално и драпеш да разчетеш, какво по дяволите ти подскава тоя от втори чин. Е, на сън не можеш да четеш по устни и двойката става сигурна като матурата след 12ти клас в наши дни.

Лампата в стаята светва, чува се свеж глас, който напомня, че е време и това е краят на борбата, завършила с погром над бунтарските ти ум и тяло.  
 На времето пътуването с автобус до училище беше истинско приключение, а ние пътуващите бяхме, виждаше се, твърде много за един автобус. Следващият, обаче, идеше в неудобно за всичките 2850 души (деца под 7 годишна възраст не се броят. С тях се запълваха празнините в автобуса, ако някой откажеше да се сгъне на осморка)  и така запълването на автобусното пространство отнемаше известно време. За шофьора това се явяваше един вид предобедна почивка и често пъти изчакваше търпеливо и се занимваше с любими за него неща. 

 Една сутрин,  например , врътна едно чеверме, за което накрая нямаше място, разбира се, та се наложи няколко човека да го изядат до кокал, за да си го вземе за вкъщи. Един от хората, притекъл се на помощ се изду и уви, не можа да влезне в автобуса и реши поне на другите да помогне, като ги тикаше с крак , за да се затворят вратите.  А те, вратите, не са като днешните -  с разните му газови амортисьори и пневматични тинтири -минтирита, тогава заклещи ли те врата - докъдето си стигнал с дишането - до там. Задържаш се и до следващата спирка не мигаш. Може само да охкаш, за да ти поолеква така по пътя. 
 Между другото, един съсед попода в тая ситуация многократно и след време стана шампион по плуване. Още тогава си казах, че в тоя живот и най-нелепата ситуация може да те изтреля нагоре, ако знаеш как и за какво да я позлваш. 
 Та така, с автобуса напред към знанието, което трябваше да е сила. 

 В училище всички бяхме много сплотени. Движехме на стада от по , обикновено, няколко еднополови, с общи интереси или врагове. Тогава движението по коридорите беше интензивно, заради местеното на вски клас от стая в стая за всеки час. Така и не разбрах защо беше тая сложна система, но от днешната си гледна точка на мъдър, улегнал, сравнително безопасен човек, който пише изключително поучитлно на само сериозни житейски теми , си мисля, че така са ни подготвяли за живота, истинския, оня, в който се натресохме след 12ти клас.  
 Някои от нас се оказаха съвършено адаптивни към смяната на квартири, работни места, местоживеене. Отиваш на новото работно място, изкарваш 45 мин, събираш си партакешите и почваш да питаш околните: 
-А, ся къде бяхме? Квоо? Ааа, не, брат...ся пропускам, другата седмица ще му мисля...

 По отношение на сплотеността, искам да ви кажа, че няма такова общо междукласово събрание при масовите изпитвания. Значи, чуе ли се, че някой, някъде е подкарал подред стадото от еди кой си клас, мълвата се разространява на подсъзнатело ниво още в зародиш и един или двама разузнавачи винаги отиваха на мисия. След издаване на информацията обикновено следваше подбор-селекция на кой остава и кой заминава... да пие кафе, докато другите се пържат в собствените си знания, понеже са много ербап, че ги имат. Ония на кафето си знаят, че на този етап ги нямат и със завидно спокойсвие на дух и тяло напускат общото стадово поле. 

 Изпитването по някои предмети беше нещо, което ако бъде изкарано от рамките на контекста си и погледнато отстрани, щеше да е подготовка на астронавти за излитане в космоса.  Не защото това е кабинетът по физика , а заради напрежението, с което трябваше да се справяме. Нещо като част от много важна астрономическа мисия , явно, беше да излизаме на дъската и да чакаме въпроса или задачата. Избрани бяхме първо да чакаме, после да бъдем изпитвани, после да чуем истината за самите нас. 

 Докато чакахме, поне аз в една конкретна ситуация, трябваше да загрее една вода. И докато това с водата стане, учителката загря мен. Викам си, като си ербап, ще те греят. Айде, сега на дъската да решаваш задача. Споменах ли, че тука аз бях на мисия за разузнаване и знаех коя задаче ще даде ?!? Както и да е , няма да навлизаме в дребни детайли....
излизам на дъската и почвам да решавам, та пара се вдига. После чак видях, че водата до мен е завряла и се разочаровах. Приключих със задачата и незнайно как, отговорът беше правилен. 
Учителката ме похвали и ми завъртя една шестица, за която, викам си, някой ден ще пиша. 
Тръгвам да си бърша дъската. Да, мили мои, тогава бяхме с тебешири на черна дъска и бършехме с мокра гъба от ланска вода. 
Учителката ме прекъсва с почти крясък и вика:  -не трий беее, тва е важно. Пиши го пак сега! 
А, няма проблем и започвам...

- Я, спри! Съсредоточено и с бааавни стъпки, почти на пръсти тя се приближава към мен и вика:

- Ама, тая задача не се решава така!!! (тука вече крещи, ама не от яд, а по-скоро от почуда - как, как, да му се не види, си изкарала тоя верен отговор с хиксовете му и игреците му и синусите му и конзолите му, като я решаваш така??? Решението няма нищо общо.)  От тебе нищо няма да стане в тоя живот!!!  завърши си тя мисълта, ама на глас, та да чуе цялото стадо. 

Постъписах се, няма как. И аз се учудих - чак толкова добра да съм...Ама с такива сериозни подготовки преди изпитване, знае ли човек...
На другата сутрин, пак така около 5 ч призори, когато борбата ми започна, сънят ми разкри истината за моята уникалност. Преди часа по физика гледам една задача, после се отплесквам някъде с нещо и се връщам към задачата, ама на  друг лист... И така от двете задачи получих една добре заформена петица, която идеално ме устройваше...

С обич и мили спомени за гимназиалния период:
Авторът Д.С. 

Да убиеш госта си с храна - теории

 Ние, хората в Родопите, сме известни с гостоприемството си. Едва ли някой, някога е дошъл тук с мисълта, че ще си тръгне преял и ошишкавял. Не. Колкото и да сте слушали за родопското гостоприемство, това само с ядене се проверява. Противно на традицията ни да гостѝм и да слагаме на масата храна в количества  като за слонове , извървели пътя от подсахарска Африка до Смолянско пеша и само с мисълта за една едничка родопска баба, която да ги нахрани, ние по принцип не ядем толова! А откъде тогава се е насадило това желание да убиеш госта си от ядене? След дълбок размисъл,  няколко интервюта на безопасно разстояние, от което предупреждавах, че съм яла и ми е по-лошо от на Али Ръза , наблюдения и сведения от безброй пострадали, така де - яли,  сведох теориите до тези топ 5: 

(вмятам набързо , че интервюираните лица са от висшата лига с най-висок ранг и към тях се обръщаме само с "Бабо" и затова теориите са изведени на диалект)

1."Оти е грозно" . 
2. " Ейсекава хрАна, надолу нема".
3. "Че само купа фасуль, тава клин и една карпуза ли яде? - Стига му, пукнах. - Ако е без хлеб - нищо си не ял, зафатай пак!"
4. "Поглеж, каков си кокаль! Майка ти нема та познае, ако поседиш при мене" 
("Кокаль" е 125 килограмово внуче без значение от пола и възрастта) 

5. "Молчи и йеж, дорде ти не светне саханя отдолу" 
("сахань" - купа, чиния)

В подкрепа и за успокоение на идващите към Родопите ще кажа, че по-младите поколения сме свели количествада на до "без хляб". 

Aх, тези сутрини

 Най-обичам сутрините. Алармата изстрелва кинжали прз 5 мин, докато последният не те уцели в областта, най-уязвима на болка. Ставаш отдолу-нагоре (крака, корем, гърди, шия,глава), минаваш през банята и на заден ход (тука има много теории) през коридора към кафето. И тогава горе-долу става мозъкът, разбира пропуска банята и дофтасва ей тей на готово .
Няма сили да се готви това кафе и правя две релси на масата, шмъркам ги, издишвам без да съм вдишвала от кинжала насам, клепачите пърхат в луд ритъм като на излитащи пеперудени крила, и през няколко секунди пропускат погледа на две изцъклени очи. А те, очите, малко по малко се пълнят с щастие и проглеждат в синхрон с песента на петела от съседния двор.
Воала! Силна съм. Цяла съм. Правя още две релси...

Рекламите - част 1

 Реклами. Кратки, дето говорят на забързан кадър, само дето кадърът си върви нормално. Бързат завалиите да влязат в 1 минута. Толкова бързат, че тоталното несъответсвието между темпа на говорене и движение или по-зле- липсата на такова, води до объркване на потенциалния клиент. Толкова с обърква, че накрая отива и просто  купува продукта. 

Другите реклами са по-интересни. Екзалтирани мъже, жени и деца си бъркат в ушите и припадат от кеф, щото клечките за уши са мултифункционални (чистят, вадят мозъчни ненужни клетки, които заемат излишно пространсто и не за друго, ама тежат им на хората) и освен това са с два прозрачни пласта памук, обран от скромни мексиканки с бронзов тен.
 Красива, нежна и чистоплътна брюнетка се люлее на 3-пластова тоалетна хартия (уж неползвана).

Двама приятели си говорят благо и усмихнато. Вторият иска да задуши първиш с носен от него чорап, защото е късметлия човекът - дали са му десет хиляди форинти (унгарската валута) от законна, регистрирана по ДДС лихварска фирма с името "Който няма - намира и при нас доживот се завира". Тука името на фирмата е по-дълго от самата реклама, даже влиза малко в следващата, ама не ги бърка, нали са по ДДС. 

Следва реклама на Моп 28 в 1. По-лесно е за сценарастите, режисьорите и актьорите да покажат за какво НЕ може да се ползва този моп.
И така> Дубльор 1 се хвърля от 8ми етаж, яхнал мопа. Дубльор 2 ляга с мопа на релсите и чака смирено влака.  Дубльор 3, 4 и 5 просто сърце не ми дава да ги издам. Следете си рекламите. Дубльор 6 се гмурка с мопа в едно от 7те Рилски езера и за почуда на зрителите излиза жив и сух!
Мопът е изсмукал Окото, а на следващата реклама показват красотите на България, сред които и 6те Рилски езера.

Пингвини предлагат шоколади. извънземни с размер на матрьошки карат скейбордове и зарибяват с мултивитамииини на Д-р Тайс (тука си го изспях, нищо че е от друга рекалама), 102 годишни танцуват брейк след 1 намазване по носа със слънцезащитен крем, котки свирят на пиано и дебнат да не ги види стопанката ( то цяла България ви видя, ама така е - стопани и родители последни разбират) , лекарства умъртвяват и съживяват за 24h. Будиш се прероден - буквално. В среде гора - тапицирана спалня и спяща красавица в сатенени чаршафи, целувя я принцът, бие му два шамара и пак си ляга. Въобщеее, всичко е по-нормално и по-натурално от всякога.

НО! Едни от всичките реклами успях да разконспирирам. Бяха ми любими и неясни. Това са онези за хомеопатични средства за бебета и неспящи, зомбирани родители. С едно хапче това (бебето) става като ново, сменено. Не сме толкова глупави, драги! Знам, че не е от хапчетата за бебето. Подкупили сте всички фармацевтични компании и на родителите се дават специални натурални прахчета с неясна консистенция, постоянно променящ се цвят и мирис. А указанито за употреба е следното: 

5 мин преди приема на хомеопатичното средство от Вашето бебе, моля изпийте на екс прахчето, като предварително го разтворите в чаша,. не кана, не ! Леген, леген - твърд алкохол. Ако сте го закъсали, може и спирт. В краен случай - лакочистител. След прочит на указанията веднага, повтаряме ВЕДНАГА изгорете листа. С указанията, бе!
Процедурата се повтаря 18  години, всеки ден, ако бебето е момиче и 40 години, два пъти на ден , на гладно, направо вместо храната за целия ден, ако е момче.
За други полове, моля, вземете дозата за 40 години на веднъж. Не е животозастрашаващо, просто притъпява притеснения, срам, чувство за хумор, гъбички по краката и всякакви творчески таланти.

Ами,  свърши и моето рекламно време. Ще се върна. Това е заплаха!

 

Рожден ден 5!

 

Какво си пожелава 5-годишен хубостник за рождения си ден?
Започва с въпрос , разбира се! 

- Краката, ръцете и чурата ми (най-важното) също ли имат рожден ден?
- Е, как, много ясно. Заедно се родихте. Всичките наведнъж, но  водеше главата.
-Ясно, затова съм толкова умен.
-Да, заради това ще е.

Та, може и на тях да пожелаеш нещо.

-Добре. На краката си пожелавам да са бързи, на ръцете да са силни като на Хълк, а на чурата да не ми залепва.
(смях) 

- На главата нещо?
-Ами, май съм за подстригване.
 (голям смях)

- И аз им го пожлавам, мамче. Особено подстриването - от сърце. Друго на себе си ще пожелаеш ли? 

- Ами да се сейкам с колелото, мечо да се всели в теб, да валят смутита.

*Мечо е любима плюшена играчка, която "говори" с преправения глас на мама, смее се , танцува и диалозите с 5-годишното са епохални. Общо взето само да се всели в мен остана. Вече нямам против. 

На всички 5, 4,3 2, 1 годишни и нагоре: бъдете ни живи и здрави, изпълвайте живота ни със смях и всякакви емоции. На вас се крепи светът. Бъдете такива каквито сте, защото всички сте уникални.